Определение № 1996 от 27.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1996 гр. София, 27.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002900868 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. Ц. против решение № 1255/03.12.2024 г. по гр.д.№ 2074/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2092/10.04.2024 г. по гр.д.№ 4614/2023 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от касатора против ЗД“Бул Инс„АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на М.В.Ц. – нейн баща, настъпила при ПТП от 19.04.2020г., по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата над присъдените допълнително 80 000 лева / над платените извънсъдебно от застрахователя 120 000 лева / до претендираните 130 000 лева. Въззивното решение се сочи за очевидно неправилно при прилагането на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеното за справедливо обезщетение, в размер от 200 000 лева, страната намира крайно занижено. Твърди се, че съдът не е извършил задълбочен анализ и преценка на събраните доказателства, не е посочил детайлно и ясно обстоятелствата, които е приел за значими при определяне размера на обезщетението. Така съдът не е отчел в достатъчна степен общоизвестния факт за публичното оповестяване на случая, широкото му разгласяване и коментари в медиите, което несъмнено е било допълнително травмиращо за ищцата. Грубо нарушавайки закона, въззивният съд е определил по-нисък размер на дължимото обезщетение с оглед факта, че баща и дъщеря са живеели в различни домакинства и дори в различни държави, както и обстоятелството, че ищцата има вече изграден собствен, самостоятелен спрямо този на баща си, живот. Не са отчетени в пълна степен събраните доказателства за силна и дълбока емоционална връзка, за 1 изключителната близост между двамата, въпреки географската им отдалеченост един от друг. Не са дооценени от съда аспекти на тази емоционална връзка: моралната удовлетвореност и гордост на дъщерята от личността на баща й. Не е съобразена личността на починалия, общественото му положение, медийната му известност и влиянието му върху ищцата, както и медийният отзвук и натиск върху нея след смъртта му. Акцентира се на обстоятелството, че предвид настъпването й в разгара на Ковид кризата, ищцата научила за загубата, бидейки в чужбина, далеч от възможността да получи утеха, подкрепа и съпричастност от близките си, изпадайки в състояние на безпомощност, неработоспособност, загубила цел и смисъл на живота си. Не са отчетени от съда обстоятелствата относно психическото й страдание и последиците му за личността и бита й, практически преобръщането на цялото й ежедневие: ограничила социалното си общуване; за да посрещне увеличилите се разходи – вкл. по лечението си, както и разходите по ипотеката, учредена от баща й, в която встъпила като правоприемник, продала наследственото жилище, което допълнително я натъжило, тъй като това бил домът й в България ; трябвало да се издържа със средствата от Фонда „За децата на Милен Цветков„ и доброволно заплатеното от застрахователя, които не били достатъчни. Въззивният съд не е оценил приноса на всяко от тези обективно установени обстоятелства за определяне на справедлив и репариращ търпимите болки и страдания размер на обезщетението. Не е обсъдил по никакъв начин обстоятелствата, при които е реализирано ПТП и драстичността на случая, от гледище поведението на делинквента, квалифицирано като извършено при евентуален умисъл. Всички тези обстоятелства допълнително удължили и утежнили за ищцата периода на възстановяване след загубата. Когато съдът е изброил релевантни за определянето на дължимото обезщетение факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им, спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил същите, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.

Наред с доводите за нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД – се сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъдени доказателства / заключение на съдебно-психиатрична експертиза, писмени доказателства, свидетелски показания /, но по същество са изнесени съображения за неправилно оценени факти и обстоятелства, значими за размера на обезщетението, коментирани по-горе при обосноваване порока „ произнасяне в противоречие с материалния закон „. Според страната мотивите на съда са бланкетни и не съдържат коментар на : силната емоционална привързаност между баща и дъщеря ; напускането на работа, като последица от преживяната травма; общественото положение на починалия; отражението на широкия обществен отзвук и медийния натиск върху ищцата; обстоятелствата при които е настъпила смъртта, вкл. формата на вината на водача на увреждащото МПС - евентуален умисъл, а не непредпазливост, каквато е посочил съдът.

Ответната страна - ЗД „Бул Инс„АД – оспорва касационната жалба,с доводи по съществото на спора и правните изводи на въззивния съд.

Поддържа релевантността на факта, че ищцата и починалия са живеели в 2 отделни домакинства, общували са по време на ваканциите й, когато се прибирала в България, за нея полагал адекватна на родителската грижа новият партньор на майка й, не е била лишена от нищо, а към момента на смъртта на баща си е имала изграден самостоятелен живот в чужбина.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното:

В исковата молба К. Ц. твърди, че от смъртта на баща си – М.Ц. – търпи изключителни по своя характер и интензитет болки и страдания, идентични с наведените в касационната жалба и възпроизведени по-горе такива.

Претендира справедлив размер на обезщетението от 250 000 лева, като признава изплатено й доброволно от застрахователя в размер на 120 000 лева, предвид което формира петитум за допълнително дължими 130 000 лева.

За установяване на търпимите болки и страдания са разпитани свидетели.

Св. Йорданка Начева - майка на ищцата - твърди, че считано от 2002 г., след раздялата си с М.Ц., към който момент К. била 6-годишна и до момента, тя и дъщеря й живеят заедно в чужбина, последователно в Румъния, Германия, а от края на 2010 г. в Нидерландия. Заявява, че с дъщеря си научили за смъртта на Милен по най - нелепия начин - от медиите, вместо от близки и съпричастни хора. Дори не успели да възприемат новината като истина и свидетелката предприела действия да я потвърди. К. говорила с баща си малко по-рано същия ден, в късния следобед. Продължително време отказвала да повярва. Тъй като бил разгара на Ковид кризата се наложило да потърсят съдействие / от посолството, премиера / за да се приберат в България с полет със специален режим. Прибирайки се били подложени на невероятен медиен натиск, търсени за интервюта и коментари. К. не била подлагана на такъв до този момент и възприела доста негативно медийния шум и интерес, при това идващ от публични личности, които в последните години - в които М.Ц. е бил свален от екран и изпитвал затруднения - не са му подали ръка. Според свидетелката, това повлияло на дъщеря й да се затвори и да стане мнителна към всички около нея,вкл. към самата си майка. Неприятни емоции свидетелката споделя и с оглед факта, че поради забраните по време на Ковид пандемията, на погребението не можело да присъстват освен най-близките.

Свидетелката споделя, че „веселата К. изчезна[ла] напълно„, престанала да се храни. Прибирайки се в Нидерландия след панихидата за 40 дни, К. потърсила консултация с психотерапевт, но още тогава си дали сметка, че може би е нужна психиатрична помощ. В края на 2020г. започнала да посещава психиатър, констатирал депресия и предписал медикаменти. Свидетелката твърди, че този период съвпаднал с активна политическа предизборна кампания в страната, поради което К. почнала да получава молби, за разрешаване да се ползва лика на баща й за политическа агитация. К. трябвало 3 да се запознава с исканията, да чете и анализира, да отговори и всичко това препятствало възможността да се дистанцира от трагедията и да се съсредоточи върху собствения си живот. Последвал известен период на активна работа, като „международен адвокат за защита на човешки права“ – тежка, отговорна и изискваща много усилия работа, съпътствана от „напрежение от страна на

България“, вкл. имуществени проблеми, възникнали от смъртта на М.Ц. и притеснение за съдбата на малкия й брат / син на Цветков от друга връзка/. Макар приемани само няколко месеца / след което продължила с посещения при психотерапевт /, изписаните й медикаменти имали отрицателен ефект: започнали паник атаки, изразяващи се в страх да излезе навън, за да не й се случи нещо лошо. Като последица, през м. май 2022 г. се наложило да напусне работа и да се съсредоточи върху възстановяването си. Усложнило нещата и образуваното наказателно производство срещу убиеца на М.Ц., в което К. била конституирана като частен обвинител, поради което следвало да бъде постоянно в час относно развитието му. Свидетелката споделя, че К. и баща й били много близки, той бил до нея “за трудните въпроси „, „ за различната гледна точка„, а не в битовизма на делника, затова с порастването близостта им се увеличавала, вместо да отслабва. Почти всички ваканции прекарвала с него в България.

Милен бил страхотен авторитет за К., гордеела се с него. Свързвали я с него дори само отваряйки паспорта й, което, както сочи свидетелката, било „ нож с две остриета„ при възприемане на идентичността й: в България тя се идентифицирала изключително като дъщеря на най-разпознаваемия журналист. Свидетелката описва дъщеря си, предходно на трагедията, като изключително лъчезарна, с чувство за хумор, много енергична, винаги много добра в училище, с много приятели и страхотен купонджия. След смъртта на баща си вече нямала тази енергия. Започнала да се подобрява едва след приключване на наказателното дело, но няма сили да се върне към юридическата си професия. Според свидетелката - защото К. иска да скъса с всичко, което й припомня периода на интезивно преминаване през болката от загубата. Споделя, че развилата се у нея мнителност, а вероятно и като последица от проведената терапия, отключили негативизъм дори към самата свидетелка, като все още възстановяват отношенията си. И до момента К. продължава психотерапевтични сеанси.

Св. Стефани Величкова, приятелка на ищцата от ранна детска възраст /7 г./, кумуникирала с нея предимно през летните ваканции, споделя, че след смъртта на баща си К. изпаднала в ступор, трудно понасяла атаката на медиите, която не й позволявала да се отдаде на скръбта си. Трябвало й време да възприеме загубата и да започне да говори с приятелите си за нея. Макар да не им се вярвало да е възможно, но трагедията я извадила от пътя, по който била тръгнала – кариерата на международен адвокат. За кратко време й се отдала, но напрежението в работата не й повлияло добре: тежки кризи, паник атаки, неспособност да общува, да излиза, да бъде човека, който е била преди – лъчезарен, усмихнат, ведър, безкрайно оптимистичен. Свидетелката твърди, че К. се отказала от предприета първоначално терапия на психичните си проблеми и тогава потънала в работата си, но „прегарянето в работата„ я 4 принудило да напусне. Тогава започнала нова терапия. По мнение на свидетелката, К. не е преодоляла все още загубата, но се връща към „една идея по-нормален начин на живот“, макар все още да не работи и да не кумуникира, както преди.

Деянието, неговата противоправност и вината на извършителя са установени с влязла в сила присъда.