Определение № 84 от 29.02.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Смолян, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500078 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

С Определение № 288/22.12.2023 г. по гр. д. № 135/2023 г.

Девински районен съд е изменил Решение № 122/10.11.2023 г. по гр. д. № 135/2023 г. на РС – Девин в частта относно разноските, като е намален размера на присъдените разноски както следва: Осъден е „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат Д. М.

М. сумата от 480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Д. Р. Х..

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев, представлявано от управител Д. М. М..

В частната жалба се сочи, че по делото са предявени и разгледани от съда два иска – установителен и осъдителен; съгласно разпоредбата на чл.

7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете. Прави се позоваване на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ и цитирана практика на ВКС.

С частната жалба се иска да бъде отменено обжалваното определение и вместо него са постанови отхвърляне на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

В срок е депозиран писмен отговор от ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, чрез ст. юрк. М. К., с който иска частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В отговора се изразява становище, че съдът е отчел фактическата и правна сложност на делото и е определил възнаграждение, което е 1 справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36 от ЗА.

В отговора се прави позоваване на практика на ВКС и на СЕСРешение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

От Д. Р. Х. по гр. д. № 135/2023 г. са предявени срещу „Файненшъл България“ ЕООД искове да се признае за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 1 123, 54 лева – получена без правно основание въз основа на недействителен договор за предоставяне на гаранция.

С Решение № 122/10.11.2023 г исковете са уважени, като ответникът е осъден на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да заплати на адв. Д. М.

М. – Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, сумата от 960 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Д. Р. Х..

С молба по чл. 248 от ГПК ответникът е поискал намаляване на присъденото по чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение, по която молба съдът се е произнесъл с обжалваното определение.

Настоящата инстанция счита определението по чл. 248 от ГПК за законосъобразно и обосновано.

Както се посочи по-горе, предявени са два иска – установителен и осъдителен. В тази връзка следва да се посочи, че за да се произнесе по осъдителния иск на така предявеното основание, съдът най-напред разрешава въпроса за действителността/недействителността на договора между страните, макар и само в мотивите.

В настоящия случай осъдителния иск всъщност включва в себе си установителния. Същественото е, че защитата по така предявените два иска е една и съща. И двата иска се основават на недействителност на договора за гаранция между страните, поради което и осъществяваната защита е една и съща. Става въпрос за едно правоотношение, произтичащо от един и същи договор. Предвид разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ следва да се взема в предвид характера на исковете и тяхната обусловеност и свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания, характера на съединяването. В този смисъл Определение № 1087/20.11.2023 г. по ч. т. д. № 1202/23 г. І т.о. на ВКС.

Поради това и като се отчете, че делото няма практическа и правна сложност, предвид размера на материалния интерес, както и предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищцата не се е явявал в съдебно заседание, в случая претендираното адвокатско възнаграждение в 2 размер на 960 лева е прекомерно завишено, поради което е законосъобразно да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Този извод съответства на новата съдебна практика както на Върховен касационен съд, така и на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита, че законосъобразно и обосновано е намалено адвокатското възнаграждение от 960 на 480 лева, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 288/22.12.2023 г. по гр. д.

№ 135/2023 г. на Девински районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3