Решение № 872 от 24.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Варна, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500980 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 85363/14.11.2023 г. и уточняващи молби към нея с вх. № 94730/14.12.2023 г., вх. № 6508/25.01.2024 г. и вх. № 16652/28.02.2024 г., депозирани от Х. Т. Т. срещу Решение № 3381 о т 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 17030/2022 г. по описа на ВРС, 26-ти състав, в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., следните суми: сумите от по 60 лева, представляващи дължими месечни вноски за възнаграждение на управител по чл. 38, ал. 2 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ *** за всеки от периодите от 23.01.2020 г. до 31.12.2020 г., от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и от 21.01.2022 г. до 23.12.2022 г., както и сумата от 1080 лева, представляваща дължими месечни вноски за поддръжка и управление на общите части на ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 20.12.2021 г., във вр. с чл. 36 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до окончателното им плащане, на основание чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, т.

10 от ЗУЕС; е осъден Х. Т. Т. да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., сумата от 12,04 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 23.12.2022 г. върху главницата от 60 лева за дължими месечни вноски за периода от 23.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и сумата от 5,95 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.01.2022 г. до 23.12.2022 г. върху главницата от 60 лева за дължими месечни вноски за периода от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; е осъден Х. Т. Т. да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, 1 представлявана от управителя В.С.С., сумата от 359,84 лева, представляваща направени в производството пред ВРС разноски.

В жалбата и уточнителните молби към нея се посочва, че в мотивите на първоинстанционното решение са посочени единствено исканията на ищеца, без преценка на приложените от последния писмени доказателства, без фактически и правни констатации и изводи. Твърди се, че възраженията на ответника и представените, приети и приложени по делото писмени доказателства не са обсъдени от фактическа и правна страна и неоснователно са изключени от делото. Излага се още, че на 24.02.2016 г. с решение, обективирано в учредителен протокол № 1/24.02.2016 г., от 35 етажни собственици, с кворум и мнозинство 82,85 % ид. ч. от общите части, е учредена етажна собственост за сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***. За председател на УС на ЕС е избран Х. Тотев с управленски мандат до 20.02.2024 г. Посочва се,че с решения, обективирани в протоколи от проведени общи събрания на ЕС за вх. Б последният е освободен от членски внос по чл.

51, ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че част от собствениците на имоти във вх. Б, съдружници в „Хелиос-2009“ ООД, по право членове в ЕС, притежаващи 17,7554 % ид. ч. от общите части, са съставили Протокол от 14.12.2017 г., въз основа на който сключват Договор № 01/01.01.2018 г. Впоследствие тези лица са поставили съобщение 07.02.2018 г., с което обявяват, че на 14.12.2017 г. са учредили ЕС и със същото канят всички съдружници на ООД. Излага се, че този договор е нищожен, тъй като не са спазени разпоредбите на ЗУЕС.

Посочва се още, че от писмо с рег. № АУ003159ПР_001ПР от 14.01.2020 г. се установява, че вх. Б е заменен с вх. А, като целта е да бъде заличена учредената ЕС във вх. Б. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу В.С.С. за сумата от 9998,22 лв., представляваща неправомерно присвоена сума от Х. Т., както и за причинени на последния имуществени вреди от осъществени от ответника по насрещния иск действия и бездействия, с които е довел до невъзможност ищецът по насрещния иск да осъществява занятието си в кабинет № 303, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. И. ***, както и причинени вреди по отношение на намиращата се в кабинета дентална техника и консумативи. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., чрез адв. П. Х., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва, че с влязло в сила решение по гр. д. № 2581/2020 г. по описа на ВРС е разрешен със СПН спорът за учредяването на отделна ЕС във вход А на сградата на ул. „И.“ № 1, като тази секция от сградата е с отделен вход и функционира само като медицински комплекс. Поради изложеното, всички оспорвания в жалбата на решение от 14.12.2017 г. на ОС на ЕС на цялата сграда са извън предмета на делото, а освен това са преклудирани. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на разноски за въззивното производство.

В срока за отговор на въззивната жалба е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх.

№ 26100/29.03.2024 г., депозирана Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., чрез адв. П. Х., срещу Решение № 3381 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 17030/2022 г. по описа на ВРС, 26-ти състав, в частта, с която е отхвърлен иска в частта за заплащане на сумата от 1339,33 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл. 36 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ *** за периода от 23.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и на сумата от 1266,84 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл. 36 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ *** за периода от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г., както и в частта, с която като отхвърлен иска за разликата над сумата от 12,04 лева за периода от 01.01.2021 г. до 23.12.2022 г. до предявения размер от 280,64 лева и за разликата над сумата от 5,95 лева за периода от 01.01.2022 г. до 23.12.2022 г. до предявения размер от 131,58 лева.

В насрещната въззивна жалба се твърди, че ВРС е отхвърлил исковете за посочения 2 период преди промяната в Правилника на ЕС, като е приел, че не е доказан размерът на направените разходи за ЕС. Посочва, че насрещната страна не е оспорила размера на разходите, а единствено представителната власт на председателя на ЕС. Излага, че в доклада по делото не са дадени указания, че не се сочат доказателства за размера на разходите, на базата на които се формира размера на месечната вноска за поддръжка на общите части.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се и разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Х. Т. Т., с който насрещната въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се представителната власт на адв.

П. Х.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., ЕГН **********, излага, че ответникът Х. Т. е собственик на обект, лекарски кабинет № 9 в сградата в режим на етажна собственост с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ ***. С решение на ОС от 27.01.2011г. лекарските кабинети на 2,3 и 4 етаж били обособени със самостоятелен вход като медицински център „Хелиос“. С решение от 10.07.2017г. ОС приело, че месечните вноски за поддръжка и управление на общите части ще се изчисляват съразмерно на притежаваните от всеки съсобственик ид.ч. и ще се заплащат в срок от 14 дни от фактурирането им в началното на всяко тримесечие съобразно Правилника от 14.12.2017г. С решение на ОС от 23.01.2020г. бил приет Правилник за управление на ЕС, съобразно който вноските за ремонт и поддръжка се заплащат съобразно размера на притежаваните ид.ч. от общите части на сградата от собствениците на обекти в МК въз основа на действителните разходи за поддръжка, посочени по пера в чл.36 от Правилника. Отделно се дължали и разходи за професионален домоуправител по чл.38, ал.2 от Правилника в размер на 5 лева месечно. С решение на ОС от 15.10.2020г. бил приет размер на идеалните части, тъй като същите не били съответни на посоченото в актовете за собственост. С решение на ОС от 20.10.2021г. бил приет размер на дължимата вноска по чл.36 от Правилника да се определя на медицинска практика в МК и да е в размер на 100 лева. Ответникът не бил заплатил суми в размер на 1339,33 лева за 2020г., 1266,84 лева за 2021г. и 1080 лева за 2022г., които суми се претендират на осн. чл.36 от Правилника за управление на ЕС, както и по 60 лева за всяка от посочените години разход по чл.38, ал.2 от Правилника. Предвид изложените обстоятелства срещу Х. Т. Т., ЕГН **********, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.51, ал.1 от ЗУЕС за заплащане на следните суми, дължими по Решение на ОС на ЕС от 23.01.2020г. и приетия с него Правилник на ЕС за поддръжка, управление и обслужване: за периода от 23.01.2020г. до 31.12.2020г. сумата от 1339,33 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника и сумата от 60 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.38, ал.2 от Правилника; за периода от 21.01.2021г. до 31.12.2021г. сумата от 1266,84 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника и сумата от 60 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.38, ал.2 от Правилника; за периода от 21.01.2022г. до 23.12.2022г. сумата от 1080 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника и сумата от 60 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.38, ал.2 от Правилника, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, както следва:

3 сумата от 280,64 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 1399,33 лева за периода от 01.01.2021г. до 23.12.2022г. и сумата от 131,58 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 1326,84 лева за периода от 01.01.2022г. до 23.12.2022г.

В срока по чл.131 ГПК от ответника Т. е депозиран писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че пълномощното на адв. П. Х. е нищожно, както и че В.С. не притежава представителна власт и процесуална легитимация. Твърди още, че Протокола от 14.12.2017г. е противозаконен и следователно нищожен.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от протокол от проведено ОС на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул.

„И.“ *** на 23.01.2020г. e, че по видно т.1 е взето решение за учредяване на етажна собственост на административно обособената част от сградата с адрес ул. „И.“ ***, както и за приемане на правилник на етажната собственост на ул. „И.“ ***, а по т.2 е взето решение за избор на управител на етажната собственост – В.С.С. и членове на контролния съвет.

Решението на ОС е атакувано от Х. Т., като с влязло в сила на 14.06.2021г. Решение № 261589/09.12.2020г. по гр.д. № 2581/2020г. /приложено е и цялото дело/ е отхвърлен иска на Х. Т. Тотев за отмяна на горепосочените решения по посочените точки.