Определение № 3532 от 26.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3532 гр. София, 26.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20268002101366 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л. Г., чрез адв. Б., против решение № 286 от 17.12.2025 г. по гр. д. № 339/2025 г. на Окръжен съд – Монтана.

Ответната страна В. В. Г., чрез адв. Б., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за недопустимост и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 206 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 2347/2024 г. на Районен съд – Лом (РС – Лом), е постановено родителските права върху малолетното дете В. В. Г., [дата на раждане] да се упражняват от майката В. В. Г., определено е местоживеенето на детето да бъде при този родител, на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] определен е режим на лични отношения на детето с неотглеждащия родител – бащата В. Л. Г. и последният е осъден да заплаща на детето В. В. Г. месечна издръжка в размер на 300 лв., а на детето Ц. В. Г., родено на .... г. месечна издръжка в размер на 270 лв., чрез тяхната майка и законен представител В.

В. Г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката като в тежест на ответника (бащата) е възложено плащането на дължимата държавна такса. Решението на първостепенния съд в частта, в която на майката В. В. Г. е предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете Ц. В. Г., определено е местоживеенето на детето при този родител, както и режима на лични контакти на детето с бащата В. Л. Г., не е обжалвано с въззивна жалба от този родител (ответника) и е влязло в сила. Въпреки това, с 1 касационната жалба се оспорва произнасянето на въззивния съд, че родителските права и върху двете деца се предоставят за упражняване на майката, при нея е определено тяхното местоживеене, определен е режим на лични отношения на децата с бащата и той е осъден да им плаща месечна издръжка.

При служебна проверка допустимостта на касационното производство, настоящият състав на ВКС, III г. о., приема следното.

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва постановения по делото резултат за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете Ц. В. Г. на неговата майка, при която е определено и местоживеенето на детето, както и режима на лични отношения на детето с бащата, поради липса на предмет на обжалване. Произнасянето в изложения смисъл е на първостепенния съд (РС – Лом), чието решение в тази му част не е било обжалвано от бащата В. Л. Б. и не е било предмет на въззивна проверка, съответно същото е влязло в сила. Предвид на това, касационната жалба в посочената част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.

283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение в съответната му част.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че и двамата родители желаят да им бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо детето В., условията за живот в жилищата им са адекватни и подходящи за децата и същите притежават необходимия родителски капацитет. Посочил е, че детето В. се чувства добре в дома на баща си, както и че отношенията между страните са влошени, което обстоятелство влияе негативно на поведението и на самото дете. Приел е за необоснован изводът на първоинстанциония съд, че родителските права по отношение на момчето следва да се предоставят за упражняване от бащата, а тези по отношение на момичето – на майката и без да се изследва въпроса как ще се отрази това положение на отношенията между двете деца.

Изразено е виждане, че желанието на детето безспорно следва да се взема предвид, но без да се отчита от първостепенния съд, възрастта на детето (на 7 г.), което е с психологическа обремененост вследствие отношенията между родителите си, а и желанието му следва да се прецени в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий следва да бъде интересът на детето. Като е съобразил заключението на вещото лице, решаващият състав е формирал извод, че живеейки при баща си, при детето В. желанието да игнорира майка си и сестра си ще се засили, което ще повлияе негативно в отношението им към тях и съответно ще разруши създадената връзка. При позоваване на задължителните указания, дадени в ППВС № 1/74 г., относно съвместното живеене на децата при развод и предпоставките за разделянето им, второинстанционният съд е приел, че в случая доказателствата по делото не установяват важни причини за разделянето на децата. Изложил е съображения в обратния смисъл, а именно - че децата са на близка календарна възраст, налице са данни, че са привързани едно към друго и изпитват необходимост да са заедно. Децата са живели кратко време разделени, което обстоятелство е счетено, че не може да обуслови извод за създаване у всяко от тях на трайни навици и 2 социални контакти, и че промяната би се отразила неблагоприятно на тяхното развитие.

Направен е извод, че съгласно данните от социалните доклади и свидетелските показания, е налице родителски капацитет у всяка от страните по делото, както и привързаност към децата, и желание за отглеждането им и от двамата родители. В тази връзка е прието, че предвид възрастта на децата, липсата на важни обстоятелства, които налагат те да живеят разделени и желанието на майката да се грижи за тях, то и детето В. следва да се предостави за отглеждане на този родител. Отделно от изложеното, за неоснователни са намерени доводите на бащата, че в случая са налице такива обстоятелства, които обуславят разделянето на децата и това ще бъде в техен интерес (сочената липса на кръвна връзка и привързаността на децата към родителите, и в частност тази на детето В. към неговия баща).

Решаващият състав е направил извод, че макар в действителност децата да са осиновени и те знаят за това, изложеното обстоятелство само по себе си не изключва близките отношения между тях. В тази си преценка съдът се е позовал на обясненията на майката, според която децата се възприемат като биологични брат и сестра, радват се, когато са заедно и страдат, когато се разделят. Относно твърдяната привързаност на детето В. към неговия баща, инстанцията по същество е приела, кредитирайки експертното заключение, събрано по делото, че тази привързаност е вследствие на въвличането на детето в нездравото взаимодействие между възрастните, което катализира потребност от заемане на страна с цел осигуряване на сигурност и стабилност, водено и от чувство за вина спрямо фигурата на бащата. Предоставяйки упражняването на родителските права върху малолетното дете В. на майката, съдът е определил такъв режим на лични контакти с бащата, който е съобразен с необходимостта и двете деца да се виждат и общуват с бащата пълноценно, а и с обстоятелството, че решението в частта досежно определения режим на лични контакти между бащата (като неотглеждащ родител) и другото дете – Ц., е влязло в сила. За неправилно е счетено първоинстанционното решение в частта на произнасяне относно дължимата издръжка от родител към дете (в частност, че в противоречие на закона районният съд не е определил размер на дължимата издръжка). С оглед предоставянето на родителските права спрямо двете деца за упражняване от майката В. Г., съдът е намерил, че бащата следва да им заплаща месечна издръжка. Съобразно данните и доказателствата за трудовите доходи на страните, възрастта на децата и техните нужди, нормата на чл. 142 СК, както и ПМС № 359/2024 г. (съгласно което минималната работна заплата е в размер на 1 077 лв. месечно), решаващият състав е приел, че за детето В. (по – голямото) необходимата месечна издръжка възлиза на 550 лв., в която ответникът следва да участва със сумата 300 лв., а ищцата със сумата 250 лв., като същата ще поеме и непосредствените грижи, свързани с отглеждането и възпитаването на детето. За издръжката на детето Ц. (по – малкото) е счетено, че са необходими средно месечно по 500 лв., като ответникът следва да участва със сумата 270 лв., а ищцата със сумата 230 лв., като същата ще поеме и непосредствените грижи по отглеждането и възпитаването на детето.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – 3 основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Горните въпроси са следните:

1. „Когато въззивният съд изменя решението на първоинстанционния съд за разделяне на децата между двамата родители и постанови упражняването на родителски права и местоживеенето на децата при единия родител, следва ли в решението си да изложи мотиви защо постановява в полза на единия родител, вместо другия?“;

2. „Може ли и с какви мерки при упражняването на родителските права и задължения, да се съхрани връзката родител-дете с цел преодоляване на родителското отчуждение?“;

3. „Колко време от времето на детето следва да се смята за достатъчно, то да прекарва с родителя си, за да се поддържа и развива нормална връзка дете-родител и за да е изпълнено позитивното задължение на държавата по чл. 8 ЕКПЧОС за да се гарантира правото на семеен живот на детето и всеки от родителите му?“;

4. „С оглед измененията на СК (ДВ. бр. 115/2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) и най-добрия интерес на детето, може ли да се приложат актуалните разпоредби на СК, след като производството е започнало преди 30.12.2025 г.?“;

5. „Какви фактори трябва да съобрази решаващият съд за да разпореди практикуване на т. н.

„споделено родителство“? Длъжен ли е въззивният съд, при установен висок родителски конфликт и нежелание за сътрудничество, служебно да изследва и мотивира защо режим на съвместно упражняване на родителски права е (или не е) в най-добрия интерес на детето, вместо автоматично да присъжда правата на единия родител? Ако родителите не живеят на едно място, какво разстояние между населените места на родителите би попречило да се постанови от съда съвместно упражняване на родителски права с оглед най-добрия интерес на детето?“.

Селектираното на касационната жалба се обосновава с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., решение № 142 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 193/2020 г. на III г.о., решение № 192 от 03.04.2025 г. по гр. д. № 3567/2024 г. на III г.о., определение № 799 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 4743/2022 г. на III г.о. (по първото питане). Останалите питания се поставят за разглеждане в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т.

3 ГПК, макар да се твърди отклонение с практиката на ВКС, а именно: с решение № 146 от 18.07.2023 г. по гр. д. № 3794/2021 г. на IV г.о., решение № 142 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 193/2020 г. на III г.о., решение № 22 от 06.07.2022 г. по гр. д. № 1241/2021 г. на IV г.о., решение № 102 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на III г.о. решение № 30 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 5157/2023 г. на III г.о., решение № 239 от 29.04.2025 г. по гр. д. № 2398/2024 г. на IV г.о. (по второто питане), решение № 50179 от 07.10.2022 г. по гр. д. № 1012/2022 г. на IV г.о., решение № 50079А от 24.07.2023 г. по гр. д. № 2778/2022 г. на III г.о., решение № 57 от 17.04.2019 г. по гр. д. № 1633/2018 г. на III г.о., решение № 22 от 06.07.2022 г. по гр. д. № 1241/2021 г. на IV г.о., решение № 74 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 4369/2015 г. на IV г.о., определение № 2815 от 04.10.2023 г. по гр. д. № 2407/2023 г. на IV г.о., решение № 30 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 5157/2023 г. на III г.о., решение № 363 от 01.09.2010 г. по гр. д. № 4