Определение № 251 от 20.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Велико Търново, 15.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело № 20244001000206 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Й. Т. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Русе, ********, чрез адв. С. К. от САК против Определение № 220/09.09.2024 г., постановено по т. д. № 92/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е прекратено производството по т. д. № 92/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе поради недопустимост на предявените искове.

В частната жалба се излага, че първият предявен иск е такъв по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ било предвидено, че при уважаване на иска заличаването на вписването се извършва от агенцията по реда на чл. 14, както и по искане на заинтересованото лице, т.е. самото съдебно решение по така предявения иск не подлежи на вписване, но в същото време е предвидена последица за извършване на заличаване на вписването, което е оспорено с иска. Това жалбоподателят възприема като наличие на правен интерес. Посочва се, че трайната практика на ВКС на РБ приема, че изявленията на съдружника, направени по реда на чл. 125 от ТЗ, имат автоматичен прекратителен ефект и макар това да е въпрос по същество, той има отношение и към правния интерес, тъй като с този иск може да се постигнат и двете цели на жалбоподателя ищец – да установи спрямо ответника, че не е съдружник и да предизвика заличаване на това обстоятелство от ТР. Понататък в жалбата се излага, че вторият предявен иск има за цел да възстанови равновесието в материалните блага, които към момента са поделени между дружеството и жалбоподателя.

Посочва се, че установяването на обстоятелството, че ищецът не е съдружник и заличаването на това вписване няма да удовлетворят изискването за справедливост и 1 забраната за неоснователно обогатяване. Правото да иска плащане, съответно възможността да търси защита на това право от държавата, жалбоподателят би имал едва след постановяване на решение по първия иск. Това означава, че вземането му ще възникне след откриване на производство по несъстоятелност и той ще следва да се удовлетвори по реда на чл. 639 от ТЗ. Това обаче би било невъзможно, ако вземането не бъде установено по размер, което може да стане единствено в спорното исково производство по предявения иск.

Забрана на чл. 637, ал. 6 от ТЗ била предвидена, за да се ограничат съпътстващите съдебни производства в хода на производството по несъстоятелност, но за всички вземания е предвиден съответния ред за предявяването им и титулярите им не са лишени от възможности за реализирането им. Настоящият случай не бил покрит от тези вътрешни за несъстоятелността процедури, като същевременно няма правна норма, която да забранява или отрича възможността съдружник да установи прекратяването на участието си в дружеството и след като дружеството вече е в производство по несъстоятелност.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. При разглеждането й по същество съдът взе предвид следното:

Пред Окръжен съд Русе е депозирана искова молба от Й. Т. М., ЕГН ********** против „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 117002317.

В исковата молба е изложено, че ищецът е бивш съдружник в ответното дружество, като към момента на депозиране на исковата молба напускането му не е отразено в ТР и не са уредени имуществените отношения помежду им след прекратяване на членството.

Посочва се, че ищецът е притежавал 30,64 % от дяловете в дружеството (12 411 дяла по 10 лв. всеки от общо 40 500 дяла по 10 лв. всеки), като още от 2008 г. бил избран за един от управителите, а когато през 2015 г. дружеството променило състава си и останали само двама съдружници – ищецът и Калин Калинов, двамата си поделили и представителната власт. Поради напредналата си възраст ищецът постепенно се оттеглил от активните управленски функции и дейността преминала изцяло под контрола на другия съдружник. В тази връзка на 09.12.2021 г. ищецът Й. М. отправил изявление до дружеството, в което заявил желанието си да го напусне и да уреди имуществените си отношения с него, като едновременно с това заявил желанието си да бъде освободен и от длъжността управител.

Твърди се, че ищецът фактически е отстранен от дружеството, но това обстоятелство не било отразено в решение на Общото събрание, нито било заявено за вписване по партидата му в ТР. Въпреки пасивността на другия съдружник, изявлението на Й. М. породило действие по силата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ след изтичане на предвидения в закона тримесечен срок. Предвид сбъдналия се юридически факт, ищецът твърди, че към настоящия момент в 2

ТР са вписани обстоятелства, които са неистински – вписването му като съдружник в дружеството, което обуславя и правния му интерес от предявяване на иск за установяване на несъществуването на това вписано обстоятелство на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Посочва се още, че след осъществяване на факта на прекратяване на членственото правоотношение законът изисква да се уредят имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството. Твърди се, че към датата на напускане активите на дружеството са били на стойност от около 1 600 000 лв., с оглед на което имущественото изражение на дела на напусналия съдружник е от порядъка на 490 000 лв. Макар с изявлението си за напускане ищецът изрично да е поискал от дружеството тези отношения да бъдат уредени, това не било сторено към момента на депозиране на исковата молба, което обуславяло правния му интерес да поиска от съда да осъди дружеството да му заплати стойността, съответна на дела му от капитала на дружеството към датата на прекратяване на членственото му правоотношение – 31.03.2022 г.

Направено е искане съдът да признае за установено по отношение на „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност, несъществуването на вписването по партидата на дружеството в ТР обстоятелство, че ищецът е съдружник, притежаващ 12 411 дяла от капитала на дружеството. Кумулативно е направено искане „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 1 250 лв., частично от 490 000 лв., представляващи стойността, съответстваща на дяла му от капитала и имуществото в дружеството към 31.03.2022 г.

Въз основа на горната искова молба е образувано производството по т. д. № 92/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 220/09.09.2024 г., постановено по т. д. № 92/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, е прекратено производството по т. д. № 92/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, поради недопустимост на предявените искове.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК ищецът не би могъл да постигне целта, заради която е предявен. Дори да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не е съдружник в дружеството, решението няма да подлежи на служебно вписване в ТР, тъй като не е измежду документите, изрично посочени в ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Прието е в този смисъл, че съдебното решение по предявения отрицателен установителен иск не може да замести изискуемите от нормативните актове документи по партидата на дружеството в ТР, а да се допусне установяването на подлежащи на вписване обстоятелства чрез предявен отрицателен установителен иск би представлявало заобикаляне на създадения специален ред за вписване в ТР, което е недопустимо. По отношение на кумулативно предявения иск с правно основание чл. 71 във вр. с чл. 123 от ТЗ, съдът е приел, че преди депозиране на исковата молба по отношение на ответното дружество е открито производство по 3 несъстоятелност, като съобразно чл. 637, ал. 6 от ТЗ е недопустимо образуването на нови производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен изрично предвидените в закона, какъвто настоящият случай не е.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно по съществото си.

С депозираната искова молба ищецът Й. М. е предявил два обективно кумулативно съединени иска против „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност, които правилно първоинстанционният съд е квалифицирал като такива по чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 71 във вр. с чл. 123 от ТЗ. Така предявените искове са недопустими по следните съображения:

Съобразно трайната съдебна практика на ВКС на РБ, която и настоящият състава на въззивната инстанция споделя, наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правния резултат с провеждане на установителния иск, искът е недопустим. С предявен отрицателен установителен иск, че не е съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност, ищецът не може да постигне целта, заради която искът е предявен. Дори да бъде постановено решение, с което е признато, че ищецът не е съдружник в търговското дружество, решението няма да подлежи на служебно вписване, тъй като не е измежду документите, изрично посочени в ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър за вписване на установените с него подлежащи на вписване обстоятелства. Вписването, заличаването и обявяването в търговския регистър е уредено със ЗТРРЮЛНЦ. Документите, които заявителят трябва да представи за вписване на конкретно обстоятелство са уредени с Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съдебното установително решение не може да замести посочените изискуеми от нормативните актове документи по партидата на търговското дружество, тъй като то не е посочено като документ в ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г. за вписване на посочените от ищеца обстоятелства. Съгласно чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в ТР се извършва въз основа на акт на съда само в предвидените в закон случаи. Да се допусне установяване на подлежащи на вписване обстоятелства, чрез предявен отрицателен установителен иск, означава да се заобиколи създадения със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г. специален ред за вписване в търговския регистър.

Доколкото решението по предявения от Й. М. установителен иск не попада в изрично предвидените в относимата нормативна уредба случаи, които подлежат служебно на вписване в ТР, разрешението, възприето в практиката на ВКС на РБ е приложимо и към настоящото производство. Предвид обстоятелството, че с предявения иск ищецът не би могъл да постигне целения резултат, то той се явява недопустим, а образуваното по него производство подлежи на прекратяване.

Правилен и законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд по отношения на кумулативно предявения осъдителен иск по чл. 71 във вр. с чл. 123 от ТЗ. След извършена служебна справка по партидата на „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност в 4

ТР се установява, че с Решение № 103/12.10.2022 г., постановено по т.д. № 174/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе, потвърдено с Решение № 29/19.02.2024 г., постановено по в. т. д. № 255/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Адис Калинов“ ООД, определена е началната им дата, като по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност. Съобразно чл. 637, ал. 6 от ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за: 1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; 2. трудови спорове; 3. парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Тези изключения от общото правило са изчерпателно уредени и извън тях нови производства са недопустими. В този смисъл и предявеният кумулативно съединен осъдителен иск по чл. 71 във вр. с чл. 123 от ТЗ също се явява недопустим, а производството по него подлежи на прекратяване. Вземанията на кредиторите следва да бъдат предявени в производството по несъстоятелност съобразно специално предвидения за това ред в ТЗ.