Решение № 351 от 24.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500456 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ГПК, образувано по подадена жалба от И. К. Н. и К. М. Н., действащ като непълнолетен и със съгласието на своята майка И. Н., и Б. М. Н. – взискатели в изпълнителното производство, чрез адв. В. А. срещу разпореждане от 06.03.2026 год. по изп. дело № 20259270401613 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 с район на действие СОС, с което производството по изпълнителното дело е приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.

Жалбоподателите намират, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при определяне на размера на подлежащите на изплащане суми е допуснато неправилно изчисление на дължимата на взискателите законна лихва, което е довело до заплащане на по-малки по размер от дължимите суми. С оглед това взискателите не са напълно удовлетворени в изпълнителното производство, което обуславя отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на съдебния изпълнител за събиране в полза на взискателите на пълния размер на дължимите суми.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от длъжника „Невроком“ ЕООД, който оспорва жалбата като неоснователна

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото, ведно с мотиви по жалбата, в които намира същата за неоснователна, доколкото извършените от него действия са в рамките на закона.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото 1 производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателите И. К. Н. и К.

М. Н., действащ като непълнолетен и със съгласието на своята майка и законен представител И. Н., и Б. М. Н. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.02.2025 год. от САС на основание съдебно решение по т.д. № 487/2024 год. на САС, с което „Невроком“ ЕООД, с.

Владая е осъдено да заплати на всеки от взискателите, по исковете с правно основание чл.

125, ал. 3 от ТЗ, сума от по 7200 лева – полагащия им се наследствен дял от равностойността на дяла от капитала на дружеството на М. Н., починал на 09.04.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 год. до окончателното изплащане, както и допълнително сумата 88 000 лева – равностойността на наследствени дялове от капитала на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022 год. до окончателното изплащане. На 01.08.2025 год. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като на 15.07.2025 год. е наложена възбрана, а на 19.08.2025 год. по делото е извършен опис на недвижим имот, собственост на „Невроком“ ЕООД. За периода 18.02.2026 год. – 18.03.2026 год. е насрочена публична продан на описания недвижим имот. Същата е спряна поради преценката на съдебния изпълнител, че е налице пълно погасяване на задължението по изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител е приел, че към датата 05.03.2026 год. общият размер на задължението по изпълнителното дело е бил в размер на 229 160,56 евро, от които 212 440,56 евро – общо задължение по посочения изпълнителен лист и 16 720 евро общо такси и разноски по ТТРЗЧСИ, като е издал и удостоверение за размера на дълга по искане на длъжника. На датата 05.03.2026 год. по делото е постъпила сума в размер на 229 160,56 евро, поради което ЧСИ е приел, че е налице пълно погасяване на задължението по изпълнителното дело и на 06.03.2026 год. е изготвено обжалваното разпореждане за приключване на изпълнителното производство. Разпореждането е връчено на взискателите на 09.03.2026 год. На същата дата по делото е постъпила молба от взискателите с посочване на банкова сметка за превод на постъпилите по делото суми. На 11.03.2026 год. посочената по-горе сума е преведена на взискателите по посочената от тях банкова сметка. Жалбата срещу разпореждането за приключване на изпълнителното производство е подадена на 23.03.2026 год.

Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза в о.с.з. на 24.06.2026 год. на в.л. П. изчислената законна лихва върху главница в размер на 48 674,99 евро за всеки от взискателите за периода 15.07.2022 год. – 05.03.2026 год. е в размер на 22 152,25 евро. От извършената от вещото лице проверка на документите, приложени по изпълнителното дело и направените изчисления на законната лихва е установено, че разликата между платените суми на взискателите и изчислените като дължими от вещото лице е в размер общо на 41,17 евро, като са останали дължими и непогасени лихви в размер на 13,72 евро за всеки от взискателите. Заключението е пълно и обосновано, като вещото 2 лице е посочило коректно методиката, въз основа на която е изчислило размера на дължимата законна лихва, съгласно ПМС № 426/18.12.2014 год. и ПМС № 347/29.12.2025 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от активно легитимирани лица – взискатели в изпълнителното производство, като същата е срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същата е допустима с оглед твърдението на взискателите, че вземанията по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано производството по изпълнителното дело, не са напълно погасени /останала е дължима законна лихва/, което обосновава и правния интерес от обжалване на разпореждането.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В съдебната практика е прието, че това включва и всички акцесорни вземания, каквото е законната лихва. Размерът на законната лихва се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.

В конкретния случай задължението, за събирането на което е било образувано изпълнително дело № 20259270401613 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 с район на действие СОС за всеки от взискателите е в размер на 95 200 лева /48 674,99 евро/. Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза изчислената законна лихва върху главница в размер на 48 674,99 евро за всеки от взискателите за периода 15.07.2022 год. – 05.03.2026 год. е в размер на 22 152,25 евро, като разликата между платените суми на взискателите и изчислените като дължими от вещото лице е в размер общо на 41,17 евро – дължима и непогасена законна лихва /по 13,72 евро за всеки взискател/. След като по сметка на взискателите не е преведен пълния размер на дължимата законна лихва, не е налице и основание за приключване на делото по реда на 433, ал. 2 от ГПК.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че по делото не се установи наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за приключване на изпълнението, посочени в чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради което и производството не следва да бъде прекратено на това основание.

С оглед това жалбата, инициирала настоящото производство е основателна и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното разпореждане на ЧСИ да бъде отменено, като съдебният изпълнител следва да продължи изпълнителното производство до събиране на вземането на взискателите в пълния дължим размер.

При този изход на спора ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите сумата 450 евро, представляваща направени в съдебното производство разноски – депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 06.03.2026 год. по изп. дело № 20259270401613 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 с район на действие СОС, гр. Елин Пелин, с което производството по изпълнителното дело е приключено, на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА „Невроком“ ЕООД, ЕИК 130559078, с. Владая, Столична община, да заплати на И. К. Н. ЕГН **********, К. М. Н. ЕГН ********** и Б. М. Н. ЕГН ********** сумата 450 евро разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4