Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5393 от 22.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8640/2025
Вид
Решение № 5393
Подписан
22.08.2025
В сила
22.08.2025
Състав
Росен Димитров, Маргарита Апостолова, Галя Вълкова

Цитирани разпоредби

  • чл.426, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.27, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5393 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20251100508640 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Бо Г. срещу постановление на частен съдебен изпълнител А.Б., постановено на 09,07,2025год. по изп. д. №20258500400426, с което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК за сумата над 50,00лв.юрк. възнаграждение, относно неправилно начисляване на такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като се дължи юрк. възнаграждение за взискателя в минимален размер съобразно Закона за правна помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ, което е между 50,00лв. до 150,00лв., а възнаграждение в размер на 200,00лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Излага доводи за незаконосъобразност на запора, тъй като е насочен срещу вземане на жалбоподателя за пенсия в размер под минималната работна заплата.

Съобразно изложеното моли з а отмяна на постановление на ЧСИ от 09.07.2025г. като се приемат разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя в размер на 50,00 лв., да се намали и пропорционалната т.26 от ТТРЗЧСИ, която е неправилно изчислена и да се отменят действията по насочване на изпълнението върху несеквестируем доход от пенсия;

Взискателят –Столична община излага становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора.

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага 1 доводи, че жалбата е неоснователна, тъй като минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело по чл.10 от НМРАВ е 200,00лв.

По жалбата на осн.чл.435, ал.2, т.7 от ГПК:

Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнителното дело от 09,07,2025год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за намаляване на разноските за юрк. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без уважение същото за сумата над 150,00лв.

Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.

Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по възлагателно писмо на взискателят – Столична община от 12,06,2025год. с искане за образуване на изпълнително дело за събиране на публично вземане по искане №ДЛЦ25ВК66-187/04,06,2025год., ведно със законна лихва, както и всички разноски включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв.

Искането за принудително събиране касае вземания в размер на 443,01лв.-данък върху недвижим имот, сума в размер на 161,04лв. -лихва върху главницата, сума в размер на 700,32лв.-такса битови отпадъци и 257,03лв.-лихва върху главницата.

Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар, а в случаите когато е представляван от юрисконсулт на осн.чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ и Наредба за заплащане на правна помощ-юрк.възнаграждение.

В тази връзка мотивите на ЧСИ за приложение на чл.10, т.1 от НМРАВ за дължимост на адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв. за иницииране на изпълнителното производство са неприложими, тъй като взискателят е представляван от юрисконсулт.

Съгласно чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ/ в ред. към датата на образуване на изп.дело/ за представителство в изпълнителното производство възнаграждението е от 50-150,00лв. Според настоящият състав дължимото възнаграждение за юрисконсулт с оглед фактическа и правна сложност на делото се следва в минимален размер. Процесуалният представител на взискателя е депозирал единствено искане за образуване на изпълнителното дело, с което е заявил изпълнителни способи и възложил на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ извършване на проучване на цялостното състояние на длъжника и определяне на начина на изпълнение; По делото няма данни процесуалния представител на взискателя да е извършвал действия с цел удовлетворяване на вземането, 2 като до момента на депозиране на жалбата по делото са извършвани единствено справки и налагани от ЧСИ запори върху вземания от трети лица, с оглед заявеното в молбата за образуване на изпълнителното дело. Ето защо дължимото юрисконсултско възнаграждение е 50,00лв.

Таксата по т.26 се събира от длъжника и в хипотезата на погасяване на вземането, чрез плащане от трето задължено лице в срока за доброволно изпълнение, доколкото е в резултат на предприети от ЧСИ действия по изпълнението-налагане на запор. Няма данни същата да е платена доброволно от длъжника. Съгласно т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума върху материалния интерес, като приложима в случая е б."в" от сочения текст/ при материален интерес от 1000,00лв.до 10000,00лв.– 100,00л в . +8 на 100 за горницата над 1000,00лв. или с оглед вземането от 1561,40лв. таксата е 144,91лв. или 173,89лв. с ДДС.

По доводите за насочване на осн.чл.435, ал.2, т.2 от ГПК: изпълнението върху несеквестируем доход на

В хода на изпълнението по описа на ЧСИ Б . е изпратено съобщение/ПДИ/ до Бо Г., връчено на 01,07,2025год.

Със запорно съобщение от 16,06,2025год. е наложен запор върху вземанията на жалбоподателя в Първа инвестиционна Банка АД и е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане запор върху пенсия на длъжника.

С уведомление по чл.508 ГПК трето лице ПИБ АД е посочила, че банкова сметка на длъжника Бо Г. е блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления, като по нея няма авоар;

С уведомление по чл.508 от ГПК от НОИ вх.№9748/30,06,2025год. ЧСИ е уведомен, че от пенсията не могат да се правят удръжки, тъй като пенсията е под размера на минималната работна заплата.

Насочването на изпълнението подлежи на преценка по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество. Съдът се произнася по искане за отмяна на действия нарушаващи несеквестируемостта доколкото същите са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. В този смисъл ТР №2/2013год.на ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът приема да е налице правен интерес от жалбата, с оглед твърдението за приложено изпълнителното действие /запор/възбрана/ от ЧСИ, с което се създава възможност за удовлетворяване на взискателя, чрез накърняване несеквестируемостта на вземането или възможността вземането да бъде получено само от титуляра, което определя и защитимия правен интерес от търсената съдебна защита.

3

В конкретния случай видно от уведомлението на НОИ вземането за пенсия на длъжника има несеквестируем характер, тъй като е в размер на 399,19лв./съгласно чл.446, ал.1 от ГПК/. При постъпването на сумата по банкова сметка несеквестируемостта се запазва, в случай, че не е постъпила по-рано от един месец преди налагане на запора.

Секвестируема би била наличността по сметка преди постъпилото последно по ред плащане, тъй като съставлява спестявания на длъжника-/мотиви към т.13 от ТР 2/2014год./. С оглед нормата на чл.446а, ал.2 от ГПК в тази хипотеза запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по чл.446, ал.1 ГПК изцяло, както и спрямо пенсията до размер на минималната работна заплата, освен за задълженията за издръжка.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна по отношение на наложения запор в Първа инвестиционна банка АД. Още повече, че видно от уведомлението по сметката с титуляр длъжника се сочи да липсва авоар. От друга страна за ЧСИ възниква задължение да събере необходимата информация за основанието и размер на сумите по банкова сметка, с оглед определяне на секвестируемата част, ако е налице такава, което задължение възниква след получаване на уведомлението от страна на третото лице по чл.508 от ГПК. Едва след като установи по сведение на банката или длъжника основанието и размер на доходите може да зачете несеквестируемостта, евентуално да върне получени суми на длъжника, ако междувременно са събрани, въз основа на наложения запор. В конкретния случай в уведомлението на банката е посочено, че няма наличност по сметка към налагане на запора, а по отношение на бъдещи постъпления от пенсия в размер под МРЗ /1077,00лв./ запорното съобщение не поражда действие на осн.чл.446а, ал.2 от ГПК, доколкото не е за задължение за издръжка.

Основателна е жалбата по отношение насочване на изпълнението, чрез налагане на запор върху пенсия на длъжника от НОИ. Видно от приложените доказателства същата е в размер -399,19лв. или под абсолютния несеквестируем минимум –МРЗ в размер на 1077,00лв. Ето защо като последица от основателността на жалбата насочването на изпълнението, чрез налагане на запор подлежи на отмяна, дори без да е отправено искане за това.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх.№10771/15,07,2025год. по описа на ЧСИ, депозирана от Бо Г. постановление на ЧСИ А.Б. от 09,07,2025год., по изп.д. №20258500400426, с което е оставено без уважение възражение вх.№9789/01,07,2025год. относно прието юрисконсултско възнаграждение за взискателя над 50,00лв. до 200,00лв., както и в частта за начислена такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за сумата над 173,89лв. с ДДС до начисления размер 203,77лв.

4

ОТМЕНЯ по жалба вх.№10771/15,07,2025год. по описа на ЧСИ, депозирана от Бо Г. по изпълнително дело №20258500400426, насочване на изпълнението върху имущество на длъжника, чрез налагане на запор със съобщение изх.№12273/16,06,2025год., получено от НОИ на 18,06,2025год., с оглед несеквестируемост на дохода.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5