Решение № 213 от 12.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100505462 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ф.И.А.“ ЕООД, чрез юрк. И.У., срещу решение № 570/12.01.2023 г., постановено по гр. д. № 51733/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 31 състав, с което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че Е. С. Д. не дължи на „Ф.И.А.“ ЕООД следните суми: 3 040,25 лева, представляваща неплатени вноски от предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит от 05.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.07.2013 г. до окончателното изплащане; 288,12 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. до 17.04.2013 г.; 73,08 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 22.10.2012 г. до 22.07.2013 г.; 68,03 лева разноски за държавна такса и 172 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.07.2013 г. по ч. гр. д. № 31424/2013г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 172/2014 г. на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, както и изп. д. № 2328/2021 г. на ЧСИ М.П., и „Ф.И.А.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 745,66 лв.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и постановяването му в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и ТР № 4/14.10.2022 г. по т. д. № 4/2019 г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа се, че мотивите на районния съд са противоречиви и съдържат взаимноизключващи се правни изводи относно възприетата фактическа обстановка. Оспорва се изводът на първата 1 инстанция, че изпращането на запорно съобщение до работодателя „Е.В.” ООД не е изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност, тъй като е изпратено на адреса на дружеството, но не е получено. Сочи се, че съгласно в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, а в случая съдебният изпълнител, овластен по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е изпратил запорно съобщение, което действие изгражда изпълнителния способ „запор на трудово възнаграждение”, поради което е прекъснало давността, без значение че същото няма да доведе до удовлетворяване на взискателя. На следващо място се оспорва изводът на районния съд, че изпратеното от длъжника до ЧСИ Д. писмо от 20.10.2017 г., не представлява признаване на вземането, доколкото при осъществяване на функциите си съдебният изпълнител действа в интерес на взискателя, с оглед на което може да се приеме за негов представител, пред когото може да се направи признание на вземането, което да достигне до знанието на кредитора. По тези съображения се иска цялостна отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Е. С.

Д., чрез адв. Г.В., с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че след налагане на запори на банковите сметки на длъжника на 14.10.2014 г. по изпълнителното дело не са искани и предприемани други изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и последващи изпълнителни действия по делото не са годни да прекъснат давността. Освен това се поддържа, че запорът спрямо трето задължено лице се налага с връчването на запорното съобщение, а в случая липсват доказателства изпратеното на 28.12.2017 г. запорно съобщение да е било надлежно връчено на работодателя, поради което по делото не е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Сочи се още, че изявлението на ищеца пред съдебния изпълнител, че има процесуалното качество длъжник по изпълнителното дело не представлява признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД. По тези съображения въззиваемият моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

От представеното копие на изп. д. № 172/2014 г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано на 19.02.2014 г. по молба на „Централна 2 кооперативна Банка“ АД срещу длъжника Е. С. Д. въз основа на изпълнителен лист от 30.07.2013 г., издаден по гр. д. № 31424/2013 г. по описа на СРС, 124 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 30.07.2013 г., с която Е. С. Д. е осъден да заплати на „Централна кооперативна Банка“ АД следните суми: 3 040,25 лева, представляваща незаплатени вноски от предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит от 05.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.07.2013 г. до окончателното изплащане; 288,12 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. до 17.04.2013 г.; 73,08 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 22.10.2012 г. до 22.07.2013 г.; 68,03 лева разноски за държавна такса; 172 лева за юрисконсултско възнаграждение

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ за събиране на вземането по изпълнителния лист.

ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 14.10.2014 г. са наложени запори на сметките на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Сибанк“ ЕАД.

На 07.10.2014 г., когато са изпратени и запорните съобщения до горепосочените банки, ЧСИ е изпратил и покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 05.12.2014 г. на настоящия му адрес чрез друго лице по реда на чл. 46 ГПК.

По изпълнителното дело са извършени множество справки за имущественото състояние на длъжника, включително за притежавани от него недвижими имоти и моторни превозни средства, за наличие на банкови сметки и действащи трудови договори.

На 20.10.2017 г. по делото е постъпила молба от Е. С. Д., в която посочва, че е длъжник по изп. д. № 20148580400172 и има наложен запор на банковите си сметки в „ЦКБ“ АД, където има две сметки – едната по кредита, за който е наложен запор, а другата – разплащателна, по която получава работната си заплата. Молбата е оставена без движение от ЧСИ с указания за представяне на извлечение от банковата сметка с оглед установяване произхода на средствата по нея, които са били своевременно изпълнени, и запорът е вдигнат.

Въз основа на извършени справки в НАП и НОИ съдебният изпълнител е установил наличие на действащ трудов договор между длъжника и работодателя „Е.В.“ ООД. До работодателя е изпратено запорно съобщение изх. № 65038/28.12.2017 г. на посочения му адрес в Търговския регистър. Куриерската пратка е върната на 08.02.2018 г. с отбелязване, че е върната в офис след изчерпани опити за доставка.

С молба от 08.06.2021 г. взискателят „Централна кооперативна Банка“ АД е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, като му бъдат върнати актовете, въз основа на които същото е било образувано.

С постановление от 16.08.2021 г. ЧСИ е прекратил производството на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

3

С приемо-предавателен протокол от 24.08.2021 г. ЧСИ е предал на взискателя изпълнителния лист от 30.07.2013 г. и копие на заповедта за незабавно изпълнение, издадена по гр. д. № 31424/2013 г. по описа на СРС, 124 състав.

Видно от представения по делото препис от договор за цесия от 29.12.2020 г., „Централна кооперативна Банка“ АД е прехвърлило вземането си по изпълнителния лист на „Ф.И.А.“ ЕООД, като цесионерът е образувал изп. д. № 20218510402328 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, за събирането му.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният първоинстанционното решение е валидно и допустимо. съд установи, че

За да уважи иска по чл. 439, ал. 1 ГПК СРС е приел, че по отношение на процесното вземане е приложима петгодишната погасителната давност, която в случая е започнала да тече считано от 26.06.2015 г., като същата не е била прекъсната. Приема се, че въпреки изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника на 28.12.2017 г., доколкото същото не е било надлежно връчено на третото задължено лице, запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника не се счита за наложен, поради което не е налице изпълнително действие, годно да прекъсне давността. По отношение на изявлението на длъжника, съдържащо се в молбата му за вдигане на наложения запор върху банковата му сметка е посочено, че то не представлява признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б.

„а“ ЗЗД.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, I ТО).

В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което законосъобразно СРС е приложил по аналогия чл. 117, ал. 2 ЗЗД и е приел, че е приложима петгодишна давност за погасяване на 4 вземанията по изпълнителното дело. В този смисъл - решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д.

№ 4063/2021 г. на ВКС, III г. о.

Изпълнителното дело е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г. , поради което, с образуването на изпълнителното производство на 19.02.2014 г. давността е била прекъсната и не е текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В този смисъл са задължителните постановки на ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Следователно до 25.06.2015 г., давност не е текла. При положение че са касае до вземане, което се погасява с петгодишна давност, то същата би изтекла на 26.06.2020 г.

Спорно в производството пред въззивната инстанция е дали давността е била прекъсната с молбата на длъжника от 20.10.2017 г. и с изпращането на запорното съобщение на работодателя „Е.В.” ООД.