Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 21.06.2024, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 160/2024
Вид
Решение № 75
Подписан
21.06.2024
В сила
09.07.2024
Състав
Тодор Иванов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.1, т.5, пр.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.44, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.30 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Търговище, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря С. Й. като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20243530200160 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. М. С. от гр.Т., чрез адв.Р. Р. от АК Търговище против НП № 23-1292-002696 от 17.01.2024 г. на Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на процесуалният и материален закони, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. не се явява. Жалбата се поддържа от пълномощника. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на наказващият орган счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

На 14.12.2023 г. постъпил сигнал за настъпило ПТП. Пристигналите на место полицейски служители констатирали, че : в 15:30 ч. в гр.Търговище по ул.Радецки срещу № 13, с посока на движение към кръстовището с 1 бул.Митрополит Андрей жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ Х 5 с рег.№ Т2622АК, собственост на С.Р.Ц.. При това движение жалбоподателят не спрял за да пропусне насрещно движещо се ППС при наличие на препятствие по платното за движение, в следствие на което с дясно странично огледало за задно виждане блъска лявото странично отгледало за задно виждане на правомерно паркиран лек автомобил Пежо Партнер с рег.№ Т7973СТ, с което допуска ПТП с материални щети без пострадали лица. Не спира за да установи какви са последиците от произшествието.

Тази информация полицейските служители получили от водача на лек автомобил Пежо Партнер с рег.№ Т7973СТ – свидетелката И. Я.. Бил издирен и водача на лек автомобил БМВ Х 5 с рег.№ Т2622АК – жалбоподателя. Бил съставен констативен протокол за ПТП № 1832503 рег.№419/14.12.2023 г., подписан и от двамата водачи.

За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 1129121. Акта е връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Такива не са постъпили и в законоустановеният срок за това.

Въз основа на АУАН на 17.01.2024 г. началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище издал оспореното наказателно постановление с което : за нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 на жалбоподателя било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв., а за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Съгласно приложената справка за нарушител жалбоподателят има множество регистрирани предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При така събраните по делото доказателства – свидетелските показания на св.Х., св.Б. и св.Я., както от писмените доказателства, съдът прие за безспорно установено, че на 14.12.2023 г. в 15:30 ч. в гр.Търговище по ул.Радецки срещу № 13, с посока на движение към кръстовището с бул.Митрополит Андрей жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ Х 5 с рег.№ Т2622АК, собственост на С.Р.Ц..

2

При това движение настъпило съприкосновение между дясно странично огледало за задно виждане на жалбоподателя и лявото странично отгледало за задно виждане на правомерно паркиран лек автомобил Пежо Партнер с рег.№ Т7973СТ. Настъпили материални щети по страничните огледала на автомобилите са обективирани в приложения снимков материал изготвен със служебно техническо средство – таблет от полицейските служители.

Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Принципно ако водач на МПС не намали скоростта за осигуряване на безопасно преминаване или не спира за да пропусне насрещно движещо се ППС при наличието на препятствие или стеснение на платното за движение е нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП. При настъпване на ПТП се реализира състав на административно нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП. Принципно когато участник в ПТП не спира и не установява последиците от ПТП е нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, което води до състав на административно нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения изразяващи се в липса на съществени задължителни реквизити. В оспореното наказателно постановление липсва описание на нарушението и посочване на всички обстоятелствата при които същото е извършено. На практика липсва ясна, конкретна и недвусмислена фактическа обстановка. Не е конкретизирано какво е било препятствието на пътя, поради което се е налагало жалбоподателя да спре и да пропусне насрещно движещо се ППС. Не става ясно каква точно е причинно - следствената връзка между препятствието на пътя и съприкосновението между страничните огледала на процесните автомобили. Очевидно това препятствие не би могъл да бъде лекият автомобил марка „Пежо“ при положение, че същият е бил правомерно паркиран. Ако наказващият орган е имал предвид лекият автомобил марка „Пежо“, то няма яснота по въпроса защо се приема, че този правомерно паркиран автомобил е бил препятствие на пътя в конкретният пътен участък.

Освен, че не е конкретизирано какво препятствие на пътя е имало, то не е 3 посочено къде е било разположено това препятствие. Не са конкретизирани какви материални щети са причинени респ. по кои автомобили са тези щети.

По този начин съдът не може да прецени дали е изпълнено понятието за ПТП посочено в §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Наказващият орган не е посочил доказателствата които потвърждават нарушението и фактическата обстановка описана в наказателното постановление. Посочено е само, че наказателното постановление се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение. Налага се извода, че в обжалваното наказателно постановление липсват съществени реквизити по смисъла на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. При това положение наказаното лице не може да разбере какво точно нарушение е извършило, а оттам и не може да се защити адекватно.

Това от своя страна съществено опорочава правото му на защита. Съдът също е поставен в невъзможност да провери волята на наказващият орган за съответствието и с обективната истина и закона. В тази връзка съдът не може и да се произнесе по съществото на спора.

В хода на съдебното производство бяха събрани допълнителни доказателства за изясняване на обективната истина – протокол от ПТП, свидетелски показания, снимков материал. Административнонаказателното производство обаче е строго формално и е недопустимо липсата на съществени реквизити в АУАН и НП да се попълва с доказателства събрани в хода на съдебното следствие. Началото на административнонаказателното производство се поставя със съставяне на АУАН, който следва да има всички задължителни реквизити, тъй - като в противен случай се опорочава последващото реализиране на административнонаказателната отговорност.

Предвид на гореизложеното се налага извода, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 300 лева - платено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 21.01.2024 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на 4 присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.

Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал.2, т.1 при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение е под минимума и съответства на размера на оспорваните наказания, на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо ОДМВР – Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1292-002696 от 17.01.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище с което на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на С. М. С. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.Ц.С. № ..... са наложени следните наказания „глоба“ в размер на 200 лв., „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 5 месец, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР Търговище ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.Ц.С. № ..... сумата от 300 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6