Решение № 20710 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20710 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110115244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от С.

М. Ц. срещу ................ с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 10 949,28 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 10.03.2025 г., иск с правно основание чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 11 550,27 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие поради забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение в размер на три брутни трудови възнаграждения за срока на предизвестието от 3 месеца, както и иск с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 16 дни за 2024 г. и 2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът С. М. Ц. твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор № 61 от 08.07.2024 г., като ищецът изпълнявал длъжността „стюардеса“. Договорът бил сключен с шестмесечен изпитателен срок на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70 КТ, при 40 часова работна седмица, основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1 400 лева, годишен платен отпуск – 25 работни дни. Трудовото възнаграждение се е изплащало до 30-о число на месеца, следващ месеца на положения труд. На 30.10.2024 г. между страните било сключено допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което 1 ищецът заел длъжността ............... било уговорено брутно трудово възнаграждение в размер от 3 092,82 лева, считано от 01.11.2024 г., като страните се споразумели то да бъде автоматично актуализирано (увеличено) на 3 850,08 лева, считано от момента, в който изтече шестмесечният изпитателен срок, уговорен в трудовия договор. Излага, че доколкото договорът е бил сключен на 08.07.2024 г., то изпитателният срок е изтекъл на 13.01.2025 г. (като се вземе предвид 3 дневния отпуск на работника, за който период не текъл изпитателния срок), респективно от тази дата работникът е следвало да получава актуализирания размер на трудовото си възнаграждение.

От възникването на трудовото правоотношение ищецът изпълнявал добросъвестно всичките си задължения, престирайки в полза на работодателя му работната си сила. От януари месец 2025 г. при ответника възникнали финансови затруднения, като от месец декември 2024 г. последният преустановил заплащането на трудови възнаграждения на наетите при него работници, включително и на ищеца. С оглед на така влошеното материално положение на ответника, както и увеличаващите се задължения за трудово възнаграждение, на 10.03.2025 г. ищецът подал заявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът издал Заповед № 069/10.03.2025 г. за прекратяване на трудовия договор на ищеца. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не бил заплатил на ищеца следните трудови възнаграждения: за месец декември 2024 г. - 1 900 лева (извършено било частично плащане на заплатата в размер от 500 лева, включително и сумата от 2 249, 28 лева командировъчни, съгласно Заповед за командировка в чужбина от 17.11.2024 г.; за месец януари 2025 г. – 2 800 лева, за месец февруари 2025 г. – 3 000 лева, за месец март – 1000 лева или сума в общ размер от 10 949,28 лева. Излага, че не е отправял искане към работодателя за използване на платен годишен отпуск, съответно ответникът не е издавал заповеди за използването на такъв. Сочи, че неизползваният платен годишен отпуск е 16 дни за 2024 г. и 2025 г., за което се дължало обезщетение в размер на 1 600 лева. Ответникът дължал и обезщетение съгласно чл. 14, т. 2 и чл. 14. т. 3 от Договора вр. чл. 221 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение (3 850,09 лева) за срока на предизвестието. Доколкото страните били уговорили, че срокът на предизвестието е 3 месеца, то обезщетението възлизало на трикратния размер на брутното трудово възнаграждение – сумата от 11 550,27 лева. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – ................ – в несъстоятелност, не е депозирал отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на ответника по реда на ГПК.

На 12.11.2025 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован. В призовката за насроченото съдебно заседание и в определението по чл. 140 ГПК повторно е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в 2 отсъствие на страната да бъде постановено неприсъствено решение по искане на насрещната страна.

Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, който да го представлява в същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данните по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 / ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3 / да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4 / на ответника да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5 / ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.

В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу ответника искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).

По отговорността за разноски:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в размер 2300 лв. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси по предявените искове в размер на 963,98 лв., следва да бъдат възложени на ответника.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ................ – в несъстоятелност, ЕИК ................. да плати на С.

М. Ц., ЕГН ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 10 949,28 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от .......... ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2025 г., до окончателното плащане, на основание чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 11 550,27 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на 3 трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие поради забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2025 г., до окончателното плащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 16 дни за 2024 г. и 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2025 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ................ – в несъстоятелност, ЕИК ................. да плати на С.

М. Ц., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2300 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ................ – в несъстоятелност, ЕИК ................. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 963,98 лв. държавна такса по уважените искове.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4