Решение № 524 от 19.12.2017, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е гр. Плевен, 19.12.2017г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА

2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА при секретаря Александра

Сергева, като разгледа докладваното от мл. съдия Николаева в.гр.д. №803 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С Решение №103 от 13.07.2017г., постановено по гр.д.№103/2016г. по описа на Районен съд – Кнежа, съдът е отхвърлил иска на С.М.Г. и С.Д.Г. против А.К.Г., К.М.Г., С.Ц.Л., Г.Ц.Л., П.Т.С., В.Г.К., Р.Г.Д., Л.Д.М., С.Д.Й., Р.В.П., М.В.П., Л.Н.Г. и Н.Б.Г., с правно осн. чл.79 от ЗС във вр. чл.124 от ГПК като неоснователен и недоказан.

Осъдил е С.М.Г. и С.Д.Г. да заплатят на Р.Г.Д. направените на тази инстанция съдебни разноски от 300лв. за адвокатски хонорар.

Вдигнал е наложената въз основа на Определение №128/16 от 17.03.2016г., постановено по гр.д.№103/2016г. с Обезпечителна заповед за налагане на възбрана №129/17.03.2016г. възбрана по отношение на процесните земеделски земи, като е постановил да се заличи след влизането в сила на съдебното решение.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство С.М.Г. и С.Д.Г., чрез процесуалния им представител адв. Р.М., като се твърди, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателствата. Неправилни били изводите на съда, че ищеца С.Г. не е наследник по закон на общия наследодател С.Л., както и за липсата на каквито и да било доказателства за осъществено владение на имотите. Позовава се на представения като писмено доказателство по делото договор за продажба на наследство, договорите за аренда на земеделските земи, както и на депозираните по делото свидетелски показания, които установявали, че ищцата С.Г. владяла имотите повече от десет години, в случай, че се приеме, че владението било започнало след решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху тях през 1999г. Твърди се, че към момента на евентуалното оспорване на владението от страна на ответниците през 2010г. и 2013г., десетгодишният давностен срок бил изтекъл. Наведен е довод, че даденото в ТР №1/2012г. тълкуване на закона за необходимостта от доказване на факта на довеждане на намерението за своене до знанието на ответниците наследници, не било приложимо по отношение на ищцата С.Г., доколкото същата не била наследник на общия наследодател Г.С.Г.. Изложени са съображения, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот, каквито се явявали процесните земеделски земи по отношение на ищцата, била придобита при липса на правно основание – нищожен договор поради липса на форма в процесния случай, то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполагало, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец, като в този случай не било необходимо демонстриране на намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт, тя имала характер на владение, а не на държане. Твърди се, че владението било придобито от двамата ищци въз основа на нищожния договор за покупко-продажба, но от свидетелските показания се установявало, че единствено С.Г. е владяла имотите и е сключвала договори за наем за тях. Предвид на това се иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което за собственик на имотите да бъде признат единия ищец, а именно С.Г..

Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемите – А.К.Г., К.М.Г., С.Ц.Л., Г.Ц.Л., П.Т.С., В.Г.К., Р.Г.Д., Л.Д.М., С.Д.Й., Р.В.П., М.В.П., Л.Н.Г., Н.Б.Г..

В законоустановения срок по делото е депозиран писмен отговор от въззиваемите Н.Б.Г. и Л.Н.Г., чрез процесуалния им представител адв. К.С. – САК, с който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Наведен е довод за липсата на противоречие на решението със събраните по делото доказателства. Твърди се, че към момента на сключване на нищожния договор, ищецът С.Г. действително не бил имал качеството на наследник на общия наследодател С.Г.Л., а придобил такова едва през 2013г., когато починал неговия наследодател М.С. Г.. Правилни били изводите на съда, че владението върху имотите започнало да се осъществява едва през 1999г., когато същите били възстановени, както и за това, че преди това, към момента на сключване на нищожния договор през 1996г., същите не са били част от наследствената маса на Г.Л.. Наведени са доводи за това, че представените договори за аренда и наем не били доказателства за недобросъвестно владение, тъй като съставлявали управителни действия, част от правомощията на всеки съсобственик, които обаче не отричали правата на останалите съсобственици и не можели да обосноват извод за несъмнено и необезпокоявано владение с цел своене.

Твърдението, че единствено С.Г. е владяла имотите било наведено за първи път с въззивната жалба, поради което представлявало недопустимо изменение на иска.

Молят атакуваното решение да бъде потвърдено.

Плевенски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Районен съд -

Кнежа е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесните недвижими имоти, въз основа на десетгодишно давностно владение.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от релевираните в жалбата доводи.

Обжалваното решение на РС-Кнежа е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно твърдяните във въззивната жалба пороци, същото е правилно, поради следните съображения:

След самостоятелна оценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от Договор за покупко-продажба на наследствени права срещу задължение за гледане и издръжка от 16.07.1992г., че Г.С.Г. продал на ищците С.М.Г. и С.Д.Г. наследствените си права, които има от покойните си родители С.Г.Л. и Г.И.Л. – изцяло, срещу задължението от страна на купувачите да полагат грижи за цялостната му издръжка и гледане до края на живота му. Установява се, че договорът е сключен в писмена форма и е вписан в Служба по вписванията – Кнежа под вх.№273 от 24.08.1992г.

Видно от представените по делото удостоверения за наследници, че праводателят на ищците по посочения договор за покупко-продажба на наследствени права е наследник по права линия на С.Г.Л., починал на 29.01.1983г. и Г.И.Л., починала на 23.02.1980г. – техен син. Установява се, че към момента на сключване на посочения договор за продажба на наследство срещу задължение за гледане и издръжка, Г.С.Г. е бил единствен наследник на починалите си родители С.М.Г. и С.Д.Г..

Установява се, че Г.С.Г. починал на 11.04.1994г.

Установява се, че с Решение №223 от 05.12.1999г. и

Решение №223РГ от 06.12.1999г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.***, Поземлена комисия – гр.Кнежа, е възстановила правото на собственост на наследниците на С.Г.Л., бивш жител ***, върху следните имоти:

1.Нива от

11.501 дка, трета категория, местност Горен Проган, имот №005073 по плана за земеразделяне на с.***;

2.Нива от

40,600 дка, втора категория, местност Попов Геран, имот №05254 по плана за земеразделяне на с.***;

3.Залесена територия от 2,000 дка, трета категория, местност Писаровски рог, имот №0614258 по картата на землището на с.***, общ. Кнежа.

Видно от решенията на Поземлена комисия – гр.Кнежа, преписката била образувана по подадено от Г.С.Г. заявление с вх.№465бр от 18.09.1991г.

Установява се от представеното удостоверение за наследници на С.Г.Л., че към датата на решенията на Поземлена комисия – гр.Кнежа за възстановяване на процесните земеделски земи през 1999г., предвид липсата на живи низходящи и възходящи роднини, наследници по закон на общия наследодател С.Г.Л. са били низходящите на неговите братя и сестри, които са заместили последните на основание чл.10, ал.2 ЗН.

Установява се, че към датата на подаване на исковата молба, както и към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, ищецът С.М.Г., както и ответниците А.К.Г., С.М.Г., К.М.Г., С.Ц.Л., Г.Ц.Л., П.Т.С., В.Г.К., Р.Г.Д., Л.Д.М., С.Д.Й., Р.В.П., М.В.П., Л.Н.Г., Н.Б.Г. се явяват наследници по закон на С.М.

Гуновски, в качеството им на низходящи на починалите на наследодателя братя и сестри, които ги заместват на основание чл.10, ал.2 ЗН.

За установяване на факта на твърдяното с исковата молба владение на процесните имоти, пред първоинстанционния съд са били ангажирани писмени и гласни доказателства.

Установява се, че с Договор за наем от 15.09.2007г. ищцата С.Д.Г., в качеството й на наемодател на земеделска земя е отдала на „Агротехно-98“ООД, гр.София, в качеството му на наемател, процесната нива с площ от 40,60 дка, за срок от една стопанска година.

С Договор за наем на земеделска земя от 02.09.2008г. същият поземлен имот, представляващ нива с площ от 40,60 дка е отдаден под наем от ищцата С.Д.Г. на „Агротехно-98“ООД, гр.София за пет стопански години, считано от 01.10.2008г. до 01.10.2013г.

Установява се от Договор за аренда на земеделски земи от 09.10.2014г., че ищецът С.М.Г., отдал под аренда на С.И.А.процесните две ниви – с площ от 40,600 дка в местността „Попов Геран“ и с площ от 11,500 дка в местността „Горен Проген“, като договорът за аренда бил сключен за срок от десет стопански години – за периода 01.10.2014г. – 01.10.2024г.

По делото е приложено удостоверение от Общинска служба „Земеделие“ – гр.Кнежа, от което се установява, че за стопанската 2012/2013г. имот №052054 от 40,60 дка и имот №005073 от 11,50 дка били декларирани като наем от Б.И.Т., а за стопанските 2013/2014г. двете процесни ниви били декларирани като наем от В.П.Т.. От 2014г. до 01.10.2024г. за имотите бил сключен договор за аренда между С.М.Г., като арендодател и С.И.А., като арендатор.

От показанията на свидетелката П.И.се установява, че същата познава ищците, като жители на с.***. Изяснява, че била работила на длъжността „касиер“ в земеделска кооперация „Детелина“, с.***, за периода от 1996г. до 1997г.

Твърди, че ищцата С.Г. притежавала около 50дка земя, която била обработвана от кооперацията, договорите били сключвани от Г., същата получавала и наемните плащания. Посочва, че когато постъпила на работа в кооперацията тази земя се обработвала вече там и към момента на напускането й все още била в кооперацията. Твърди, че знаела, че тази земя, заедно с къщата и всичката земя на Г.били оставени на С., тъй като същата го била гледала, както и че към настоящия момент живеела в оставената й от него къща. Посочва, че докато работела в кооперацията, никой от останалите роднини не бил идвал и не бил имал претенции към обработваната там земя. Твърди, че не си спомня и не може да индивидуализира по размер и местонахождение съответните имоти.

От показанията на свидетеля Ц.Д.се установява, че същият познава ищците като жители на с.***, където живее. Изяснява, че работи като началник база в „Агротехно – 98“, с.***, на което дружество С.Г. била отдала своя земя под наем, която била обработвана там около 5 години - от 2006г. до 2011г. Посочва, че ставало въпрос за един имот от около 40 дка в землището на с.***, като нямал спомен в коя местност се намирал. Твърди, че договорът бил сключен с нея, както и че тя получавала наемното плащане. Никой друг не бил идвал да иска плащане, не знаел и не бил чувал от колеги през този период някой да имал претенции към тази земя.

От показанията на свидетеля П.Ф.се установява, че познава ищците още от деца, намира се в добри отношения с тях. Посочва, че знае, че С. и С.Г. полагали грижи за негов съсед в с.***, като го гледали около 5-6 години. Има спомени, че същият се казвал Г.С.Л., който бил починал около 1992 – 1993г.