Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1285 от 03.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2027/2020
Вид
Решение № 1285
Подписан
03.11.2020
Състав
Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1285

03.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100502027 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, срещу Решение № 2570 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 790/2020 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Н. И. Н. , не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 4 225.42 лева, начислена като корекция за ползване на ел. енергия за периода от 22.06.29016 г. до 23.12.2019 г. по фактура № *** от 15.01.2020 г. издадена за кл.№ 1100172359 и аб. № 0107705128 с административен адрес на обекта на потребление – гр. Варна, ж.к. Аспарухово, ул.

„Злетово“ № 27 и въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 742.02 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Въззивният жалбоподател излага, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик е сочи нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ вр. Чл. 200, ал.1 от ЗЗД, като твърди, че начислената във фактурата сума представлява цената на доставено и потребено в обекта количество на ел.енергия. Счита, че възоснова на тази норма абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното, тъй като между страните е налице договор за покупко-продажба и установена неправомерна намеса в тарифната схема на СТИ. Счита, че претенцията по фактурата, която се оспорва е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване 1 на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Моли за отмяна на решението на ВРС и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата Н. И. Н. оспорва доводите, изложени в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Н. И. Н. , с претенция да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, сумата от 4225 лева., представляваща стойност на начислена ел. енергия за минал период от 22.06.2016 г. до 23.12.2019 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Злетово“ № 27, за което вземане е издадена фактура № 0106093180/15.01.2020 г.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения имот. Получил е уведомление от ответното дружество за извършено проверка на СТИ в обекта му, при която е констатирано неточно измерване на консумираната електроенергия, поради което е коригирана сметката му за използвана електроенергия, като е начислена процесната сума. Оспорва това количество да е било реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.

Твърди, че основанието послужило за начисляването му- чл. 50 ПИКЕЕ е неприложимо.

Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Електроразпределение Север“ АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна 2 страна:

Жалбата, инициирала въззивното произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 22.06.2016 г. до 23.12.2019 г. и дали отчетената в тарифа 1.8.3 и 1.8.4 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

Не е спорно, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол № 177111 от 21.06.2016 г. се установява, че служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект като са подменили електромера с нов. Видно от Констативен протокол 1106120 от 23.12.2019 г. , служители на „Електроразпределение Север“ АД Са извършили техническа проверка на електромер с фабричен № 1114021666135522 отчиташ потребрението на ел. енергия в процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 9/08.012020 г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3- 1.8.3 -018445 kWh и в Т“-1.8.4 – 004985kWhq която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 14.01.2020 г . за начисление на електрическа енергия в размер на 23430 kWh за периода от 22.06.2016 г.- 23.12.2019 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

3

За стойността на това количество е издадена фактура № 0106093180/15.01.2019 г, на стойност 4225.42 лева. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което електромерът е бил в метрологична годност, произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел. енергия по два визуализиращи се екрана. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразеното там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Не е установено вмешателство във вътрешността на електромера. Не е документирано и неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната система.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена процесната сума, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в посочения периода.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление. Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от 4 председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.

98 от 12.11.2013 г.) са отменени. С решение на ВАС № 2315/21.02.2018г., потвърдено с решение №1369/08.11.2018г., са отменени ПИКЕЕ и в частта на чл.48-чл.51. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 23.12.2019 г. – след тяхната отмяна.

С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.