Решение № 1805 от 31.07.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1805

Перник, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20267160700259 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. П. М., [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез адвокат Г. Б. от АК-П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-1158-000071/11.04.2026 г., издадена от Р. П. Т. – младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ П.*, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта, като намира същата за незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби. Твърди, че процесната ПАМ е издадена при неправилно установени факти и в нарушение на закона, тъй като той не е отказал да даде биологична проба, а е изпълнил предписанието като е дал кръв за химико-токсикологично изследване. При тези съображения счита, че липсват законовите предпоставки за налагане на заповедта и моли същата да бъде отменена.

В проведеното на 09.07.2026 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Г. Б. от АК – П.*, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на процесната заповед с оглед приложените по делото доказателства, обективиращи резултата от токсикохимичната експертиза. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата Р. П. Т. – младши автоконтрольор към ОДМВР – П.*, сектор „Пътна полиция“ П.*, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С придружително писмо вх. № 2252/08.07.2026 г е представено писмено становище от пълномощника на ответника, с което се поддържа неоснователност на жалбата, като се пледира законосъобразност на процесната заповед, твърди се, че същата е приложена правилно и целесъобразно, предвид визираната в закона превантивна цел. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2026 година, в 00:19 часа, в [населено място] по ПП I-6 с посока на движение от ПВ Д. към [населено място], настоящия жалбоподател Д. П. М., управлявал лек автомобил „**“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. Г. С., като същият е бил спрян за проверка от контролните органи в района на км. 87. При извършената проверка с техническо средство Д. Д. тест 5000 с фабричен номер ARRС-0079, проба номер 341 е отчела положителен резултат за **. Проверяващите приели, че лицето управлява МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози. В следствие на това му бил издаден талон за медицинско изследване № 078034. Непосредствено е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 5140020 от 11.04.2026 година за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1158-000071/11.04.2026 г., издадена от Р. П. Т. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – П.**, сектор „Пътна полиция“ П.**, на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото е приет като писмено доказателство Протокол за извършена експертиза № 26/ТКХ-210 от 15.05.2026 г. от Националния институт по криминалистика - МВР, видно от който в изпратената за изследване кръвна проба на лицето Д. П. М., съобразно талон за медицинско изследване № 078034, не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложение към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

По делото е представена Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР П.**, с която на основание чл. 43, ал. 4, във вр. с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на Г. Ш. от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.8 са и младшиавтоконтрольорите от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - П.*.

Представена е и служебна бележка № 313р-11116 от 09.06.2026 година, от която е видно, че издателят на заповедта към дата 11.04.2026 година е заемал длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“, при ОДМВР- П.*.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1158-000071/11.04.2026 г., издадена издадена от Р. П. Т. – младши автоконтрольор към ОДМВР – П.*, сектор „Пътна полиция“ П.*, е връчена на жалбоподателя на 11.04.2026 година, а жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2 ,т. 2а, т. 4 и т. 6, буква „а“, и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. ОДМВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2025 година, директорът на ОДМВР П.* е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и младши контрольорите да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава шеста от ЗДвП, каквато длъжност е заемал и издателят на процената ПАМ, видно от приложената по делото служебна бележка. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната ѝ в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на акта е възпроизведена фактическата обстановка, въз основа на която органът се е произнесъл във връзка с прилагане на принудителната административна мярка. С оглед на това, същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/. Поради това, съдът не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Правното основание на процесната принудителна административна мярка е чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Според посочената разпоредба, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи; Относимата към разглеждания случай хипотеза е свързана с управлението на МПС след употреба на наркотична вещества.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Съгласно чл. 3а от Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. Значението на резултатите от химико-токсикологичното лабораторно изследване е подчертано с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., предвиждаща, че именно резултатът от това изследване е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества.

В процесния казус не се спори, че при извършена проверка на място, водачът е бил тестван за употреба на наркотични вещества, като е бил отчетен положителен резултат за "**".

Приобщения по делото Протокол за извършена експертиза № 26/ТКХ-210 от 15.05.2026 г., опровергава констатациите на административния орган, послужили като фактическо основание за налагането на принудителната административна мярка. Видно от заключението на същия е, че в предоставената за изследване кръвна проба взета на 11.04.2026 г. от жалбоподателя не се установява наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

В конкретния случай, в хода на съдебното производство, не се доказа оспорващият да е управлявал на посочената дата и час МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, доколкото заключението на извършената токсикохимична експертиза обори по категоричен начин резултата от техническото средство /Д. Д. тест 5000/. Този факт следва да се съобрази, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, в тази връзка съдът намира, че резултатът от химическото изследване е ново обстоятелство по смисъла на посочената правна норма, което следва да бъде взето предвид. При наличието на данни за проведено лабораторно изследване, то резултатите от него са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство по арг. от чл. 171, т. 1, б. "б", вр. чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.