Решение № 844 от 25.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 844

25.09.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Пловдив

X състав

На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен П. Чакалов

Румяна И. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20205300501878 по описа за 2020 година

Производството е по чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.

Образувано по жалба на взискателя З. А. А. ЕГН **********, чрез адв.С. К.-Д. от ПАК срещу разпореждане от 22.06.2020г. на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ПОС за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20138240403239, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по делото. В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се цялостната му отмяна.

Въззиваемите длъжници Б. А., Р. А. и А. А. уведомени не вземат становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на СИ по чл.435 ал.1 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното дело 20138240403239 на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ПОС е образувано по изпълнителен лист от 28.10.2013г. издаден по силата на заповед за изпълнение издадена по по ч.гр.д. № 16814/2013г. на РС Пловдив, с който длъжниците Б. А., Р. А. и А. А. са задължени да платят солидарно на взискателя „Алфа Банк 1 клон България“ сумата от 4 029,93 лева по договор за кредит, ведно с 1 049,68 лв. просрочена лихва, 82,72 лв. наказателна лихва, 225,98 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2013г. до окончателното плащане и разноските по делото.

С договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2018г. „Юробанк България“ АД правоприменик на първоначалния взискател е продал вземането си по горния изпълнителен лист на З. А. А. , като общия размер на вземанията по договора е оценен на 7 327,98 лева към дата 04.01.2018г. Като сумата е разделена неплатени главница и лихви. На 28.05.2019г. пред съдебния изпълнител е представена декларация от З. А. А. и Р. Н. А. , с който те двамата правят прихващане на вземанията си по изпълнителното дело и по дължима сума за месечен наем на апартамент за времето на събарянето на стара сграда до построяването на нова сграда по договор за продажба на имот срещу построяване на самостоятелен обект в сграда до сумата от 7328 лева. С обжалваното разпореждане от 22.06.2020г. на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ПОС изпълнителното дело се прекратява поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по делото.

При тези факти обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, защото чл.433 ал.2 от ГПК изисква за приключване на изпълнението да е изпълнено задължението. По този повод по изпълнителното дело е налице правен спор за изпълнение на задължението спрямо взискателя, защото същият твърди, че вземането му от 7 327,98 лева към дата 04.01.2018г. е стигнало до стойност от около 9 000 лева, защото е лихвоносно. ЧСИ не оспорва, че размера на задължението по изпълнителния лист е повече от прихваната сума по горната декларация от 7 328 лева, защото същото е лихвоносно. Но приема, че с горната декларация от 21.05.2019г. взискателя З. А. се е съгласил да си намали вземането по това изпълнително дело до тази сума от 7 328 лева, по неясни причини. Взискателят А. отрича да е правил такива волеизявления в горната декларация. Ето защо по делото е наличен правен спор относно това дали част от дължимата сума по изпълнителния лист е погасена на някакво договорно основание след издаване на изпълнителния лист или не. Съдебният изпълнител има право да събира безспорно установени вземания, но не и да решава спорни въпроси свързани с погасяването на задълженията по изпълнителните листи извън събирането на сумата от него. Такова право няма и настоящия съд в производството по чл.435 от ГПК. За решаването на тези спорове законодателят е предвидил исков ред в чл.439 от ГПК. Ето защо не е било налице правното основание на чл. чл.433 ал.2 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело и обжалваното разпореждане следва да се отмени като незаконосъобразно.

При направено искане за разноски от жалбоподателя З. А. следва на основание чл.81 от ГПК да му се присъдят разноски в размер на 250 лева за платен адвокатски хонорар по настоящото дело /л.10/ и 25 лева за държавна такса /л.13/ платими от въззиваемите страни по делото.

2

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 22.06.2020г. на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ПОС за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20138240403239, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по делото.

ОСЪЖДА Б. Р. А. с ЕГН ********** Р. Н. А. с ЕГН ********** и А. А. А. с ЕГН **********, всички от гр.П., ул.*** да заплатят солидарно на З. А. А. с ЕГН ********** от с.Б., *** сумата от 275 лева за разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3