Решение № 2184 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Петя Попова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100501206 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. С. срещу решение № 14017/06.12.2022 г. по гр.д. № 24732/2022 г. по описа на СРС, 42 състав, с което е отхвърлен предявеният от Д. Н. С. срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Д. Н. С. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 3113,39 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.02.2006 г. до м.02.2009 г., за която е издаден изпълнителен лист от 20.09.2012 г. по ч.гр.д. № 5619/2009 г. по описа на СРС, 89 състав.

Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.

Твърди, че не дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 3113,39 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.02.2006 г. до м.02.2009 г., за която е издаден изпълнителен лист от 20.09.2012 г. по ч.гр.д. № 5619/2009 г. по описа на СРС, 89 състав, поради погасяване на задължението по давност. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че давностният срок е прекъснат. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният от него иск бъде уважен. Претендира разноските по производството.

1

Въззиваемият – „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. Н. С. с отрицателен установителен иск с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Д. Н. С. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 3113,39 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.02.2006 г. до м.02.2009 г., за която е издаден изпълнителен лист от 20.09.2012 г. по ч.гр.д. № 5619/2009 г. по описа на СРС, 89 състав.

Ищецът – Д. Н. С., твърди, че не дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД посочената сума, за която е издаден изпълнителен лист от 20.09.2012 г. по ч.гр.д. № 5619/2009 г. по описа на СРС, 89 състав, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на същата е образувано изпълнително дело № 20128440403595 по описа на ЧСИ С.Я., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на посочения по-горе иск с правно основание чл. 439 ГПК. Претендира разноските по производството.

С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Видно от представеното и прието в първоинстанционното производство копие от изпълнително дело № 20128440403595 по описа на ЧСИ С.Я., същото е образувано за принудително събиране на процесната сума, за която в полза на ответника срещу ищеца са издаден изпълнителен лист от 20.09.2012 г. по ч.гр.д. № 5619/2009 г. по описа на СРС, 89 състав. Не се спори между страните, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основание на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение. (така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО).

Следва да се установи дали вземането е погасено по давност.

2

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20128440403595 по описа на ЧСИ С.Я., същото е образувано на 29.10.2012 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, в която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва: на 11.03.2013 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника, на 31.05.2013 г. е наложена възбрана по отношение на имот на длъжника, на 09.02.2016 г. е подадена молба от взискателя, с която е поискано извършване на изпълнителни действия, на 29.12.2016 г. е подадена молба от взискателя, с която е поискано извършване на изпълнителни действия, на 20.11.2018 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника, на 23.11.2018 г. е наложен запор на пенсията на длъжника, на 23.11.2018 г. длъжникът е подал молба по изпълнителното дело, с която е признал задължението, поискал е спиране на изпълнителното дело и разсрочване на задължението, на 23.11.2018 г. изпълнителното дело е било спряно и са вдигнати наложените запори, на 03.12.2019 г. и на 28.10.2021 г. са подадени молби от взискателя, с които е поискано извършване на изпълнителни действия.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след 31.05.2013 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е прекратено на 31.05.2015 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал 3 извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно новата практика на ВКС, цитирана и в обжалваното решение (решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС), настъпване на перемция на изпълнителното дело е без значение за прекъсването на давността, като предприетите и поискани изпълнителни действия при настъпила перемция също са от естеството да прекъснат давностния срок. Следователно и при съобразяване на цитираната съдебна практика на ВКС, последното действие, с което е прекъсната давността в конкретния случая, е молбата на взискателя от 28.10.2021 г. за извършване на изпълнителни действия, въпреки, че същата е подадена в рамките на прекратено по силата на закона изпълнително дело.

Освен това, на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, давността се прекъсва и с признаване на вземането от длъжника. Както беше посочено, на 23.11.2018 г. длъжникът е подал молба по изпълнителното дело, с която е признал задължението, поискал е спиране на изпълнителното дело и разсрочване на задължението, с която отново е прекъснат давностният срок.

Следователно, процесното вземане към датата на устните състезание не е било погасено по давност, поради което правилно искът с правно основание чл. 439 ГПК е отхвърлен, тъй като същият се явява неоснователен.

Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решението е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14017/06.12.2022 г. по гр.д. № 24732/2022 г. по описа на СРС, 42 състав.

ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН ********** да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция

4

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5