Определение № 657 от 09.11.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. Габрово, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500384 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във вр чл. 247, ал. 4 във вр. 248, ал. 3 изр. 2 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба вх. № 3223 от 13.07.2023 г., подадена от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 127 от 29.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1282/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 81 постановено на 10.05.2023 г., по гр.д. № 1282/2022г. по описа на Районен съд Севлиево, като в диспозитива на решението на ред. 10 от същия, след „…ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането…“ добавя: „20.05.2021 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда“. Излага съображения, че в мотивите на решение № 81 от 10.05.2023 г., с което са присъдени имуществени и неимуществени вреди на ищеца на С. М.

И. от с. ***, община С. е записано, че законна лихва върху тази сума следва да се държи от датата на завеждане на исковата молба, като не е посочена конкретна дата. Поради несъответствие между формираната действителна воля на съда, тъй като в мотивите е записано датата на подаване на исковата молба – 28.06.2022 г. и нейното изразяване в текста на самото съдебно решение в неговия диспозитив са поискали поправка на очевидна фактическа грешка. С обжалваното решение, съдът е допуснал поправка на ОФГ, като в диспозитива след израза „ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането“ е добавил „20.05.2021 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда“. Твърди се, че по този начин, съдът отново е допуснал несъответствие между формираната му действителна воля, която видно от мотивите е датата на подаване на исковата молба -28.06.2022 г. и диспозитива, където е записана датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 20.05.2021 г., която датата не е вярна, тъй като оправдателната присъда е влязла в сила на 25.05.2021 г. Моли да се измени решението № 127 от 29.06.2023 г. по гр.д. № 1282/2022 г. на РС – Севлиево в частта, в която е допуснал поправка на ОФГ в решение № 81 от 10.05.2023 г., като в диспозитива след израза „ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането“ е добавил 1

„20.05.2021 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда“, вместо което да се постанови законната лихва върху сумата от 1 000,00 лв. да е считано от датата на подаване на исковата молба -28.06.2022 г.

Постъпил е отговор на жалбата, с който се заявява, че съдът с бил сезиран с иск,в който е отправена претенция за заплащане на законната лихва, считано от датата на увреждането. Датата на увреждането е моментът, в който е влязъл в сила крайния съдебен акт на наказателния съд, както правилно е посочил районния съд, поради което правилно е постановеното решение.

Постъпила е въззивна жалба, която има характер на частна жалба, от ада. Р. Б. от ГАК, в качеството му на процесуален представител на С. И., с която обжалва решение № 127 от 29.06.2023 г., в частта, с която не е уважено искането за изменението на решението в частта за разноските. При изготвяне на мотивите си, първоинстанционния съд е игнорирал че е налице кумулативно съединяване на искове – иск за неимуществени вреди и иск за имуществени такива. Изчисленията са направени върху общата сума от 7 988,96 лв., а не е съобразено че са предявени два иска. Позовава се на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че в конкретния случай съдът е бил длъжен да се произнесе за всеки един от предявените искове при определяне на обезщетението. Неправилно е прието, че е предявен един общ иск върху който са направени изчисленията. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди в размер на 7 000,00 лв., предявен частично от 20 000,00 лв., следва да намери приложение чл. 2, ал. 7, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата и да се присъди адвокатски хонорар в размер на 314,28 лв., съобразно уважената част от иска. По отношение на претенцията за неимуществени вреди се дължи пълния адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв.

Претендира да се присъди общо сумата в размер на 714,28 лв. и в тази част обжалваното решение да бъде отменено като неправилно.

Отговор по частната жалба на адв. Б., като процесуален представител на С. И. не е постъпил.

Въззивният съд, след като разгледа частните жалби, съобразно изложените в тях оплаквания и данните по делото, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 1282/2022 г. по описа на РС – Севлиево е образувано по предявен от на С. М. И., чрез пълномощника й адв. Б., оказал й безплатна правна помощ в хипотеза по чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. В исковата молба се претендира заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането. Ищецът е претендирал разноски за внесена държавна, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАС.

С Решение № 81 от 10.05.2023 г., съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на на С. М. И., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с оправдателна присъда от 26.02.2021 г. по НОХД № 372/2020 г. на Районен съд Севлиево, потвърдена с Решение № 20/25.05.2021 г. по ВНОХД 69/2021 г. на Окръжен съд Габрово, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането до окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за сумата над уважената част от 1000,00 лв. до пълния предявен размер от 7 000,00 лв., предявен като частичен иск от 20 000,00 лв. Осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. И., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ сумата от 988,96 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени 2 вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца суми за адвокатска защита в наказателното производство. Осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. И., на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 152,80 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, за производството пред РС -Севлиево.

В законоустановения срок е постъпила молба от Районна прокуратура – Габрово с правно основание чл. 247 от ГПК. Сочат, че е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, тъй като е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда, която видно от мотивите към съдебното решение е датата на подаване на исковата молба – 28.06.2022 г., и нейното изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е в неговия диспозитив.

В законоустановения срок е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските от адв. Б., като представляващ И. по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Претендира да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. по уважения иск за имуществени вреди и адвокатски хонорар в размер на 314,28 лв. за частично уважения иск за неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв. Сочи, че неправилно е определено, че Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. И. адвокатския хонорара, като това е следвало да се присъди в полза на процесуалния му представител. Единственият разход, който е направил С. М. И. е за държавна такса в размер на 10,00 лв. и поради тази причина му се следват именно присъждане само на тези 10,00 лв., а не на адвокатския хонорар. Моли да се измени решение № 81 от 10.05.2023 г. по гр.д. № 1282/2022 г. по описа на РС- Севлиево, в частта за разноските, като се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ада. Р. Д. Б. общо сумата от 714,28 лв. – представляващи адвокатски хонорар, а на С. М. И. се присъди само сумата от 10,00 лв.

По направените искания, първоинстанционният съд се е произнесъл с решение № 127 от 29.06.2023 г., което е предмет на настоящото производство.

По отношение на искането по чл. 247 от ГПК.

В мотивите си първоинстанционния съд е приел, че разминаването в мотивите и диспозитива на решението представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК. Приел е, че законна лихва по предявения иск се дължи от деня, в който оправдателната присъда е влязла в сила – в случая 25.05.2021 г., която дата следва да бъде посочена в диспозитива на решението, доколкото мотивите на решенето не подлежат на поправка и не формират сила на пресъдено нещо. Този свой извод е възпроизведен и в диспозитива на обжалваното решение.

Исковата претенция е заявена в размер на 7 000,00 лв. явяващи се частичен иск от 20 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В мотивите на решение № 81 от 10.05.2023 г. е прието, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Този извод на съда не е бил възпроизведен в диспозитива и се касае действително за очевидна фактическа грешка, тъй като е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Във връзка с горното, следва да се отмени решение № 127 от 29.06.2023 г., в частта, в която е допусната поправка на ОФГ в решение № 81 от 10.05.2023 г. и е изменено последното, като вместо това се постанови: „…ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба …“.

По отношението на искането по реда на чл. 248 от ГПК.

3

В мотивите на обжалваното решение № 127 от 29.06.2023 г., съдът е приел, че при обща цена на исковете от 7988,96 лв. и уважен общ размер на 1988,96 лв. дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 273,58 лв., изчислено пропорционално на уважената част от исковете, спрямо отхвърлената. Приел е, че липсва каквото и да е основание при предявен частичен иск размерът на адвокатското възнаграждение да се определя и върху непредявената в цялост част. Позовал се е и на практика на ВКС в тази насока.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че липсва каквото и да е основание при предявен частичен иск размерът на адвокатското възнаграждение да се определя и върху непредявената в цялост част, така както е прието и в посоченото от съда Определение № 60 от 31.01.2017 г. на ВКС по чтд № 2086/2016 г., І т.о. Необходимостта от посочване на пълния размер на вземането, при предявен частичен иск, се налага от преклудиране изцяло или частично на процесуални права и възражения, с евентуалните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по делото съдебно решение, респ. за възможността/ невъзможността от последващо предявяване на непредявената част от спорното право.

На ада. Б. следва да се присъди сумата от 400,00 лв. по предявения иск за неимуществени вреди, който е уважен за сумата от 1 000,00 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., но тъй като той е претендирал адвокатски хонорар в размер на 314,28 лв. до този размер следва да се уважи искането. Основателно е искането и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. и по уважения иск за имуществени вреди в размер на 988,96 лв., определено в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Общо възнаграждението на адв. Р. Б. следва да бъде определено на 714,28 лв., съобразно уважените искове.

Съгласно трайно установената съдебна практика производството по чл. 248 от ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски, като изложеното е валидно и за настоящото производство по чл. 248, ал. 3 ГПК.