Протоколно определение № 12463 от 21.06.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12463 гр. София, 18.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. и прокурора Г. Л. К.

Сложи за разглеждане докладваното от С. П. Г. Частно наказателно дело № 20241110202073 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ М. Н. – нередовно призован. Няма връчена призовка за осъдения чрез ГД „ГП“.

За него се явява адв. А. А., определена от САК за служебен защитник с уведомително писмо № 2944/2024 г.

За СРП се явява прокурор Г. К..

АДВ. А.: Запозната съм с материалите по делото, готова съм да поема защитата.

СЪДЪТ, на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв. А. за служебен защитник по НЧД № 2073/2024 г. по описа на СРС, НО, 19 състав на осъдения М. Н..

На служебния защитник да бъдат издавани преписи от протоколите за отчет пред НБПП.

1

СЪДЪТ докладва постъпили справки за осъдения: от ГДИН; от СДВР; от НСлС.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че ход на делото следва да бъде даден при условията на чл.

269, ал. 3, т. 4 НПК и при участието на назначения на осъдения служебен защитник.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ разяснява на страните правото им на отводи, както и другите им права по НПК:

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл.274 и по чл.275 НПК.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

С оглед липсата на доказателствени искания, СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на съдебното следствие.

Воден от горното

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА се предложението на СРП по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК за кумулиране на наложените до момента наказания на осъдения.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението.

ЗАЩИТАТА: Считам същото за основателно.

2

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата.

С оглед липсата на доказателствени искания от страните, по реда на чл.275 от НПК,

СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените и приложени по делото писмени доказателства.

ПРЕДЯВЯВА доказателствата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, по отношение на М. Н. са налице два осъдителни акта, последният от които е на СРС, НО, 19-ти състав. Съпоставяйки датата деянието, както и датата на влизане в сила на осъдителния съдебен акт, считам, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НПК за определяне на едно общо най-тежко наказание по двете дела, а именно да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 66 НК да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години. На основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК следва да бъде присъединено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, както и глоба в размер на 6 000 лв.

ЗАЩИТАТА: Уважаема госпожо председател, считам, че са налице основанията на чл. 25, ал. 1 НК. Моля да определите на М. Н. едно общо наказание, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което на чл. 25, ал. 4 НК да бъде отложено за срок от 4 години. На основание чл. 23, ал. 1 НК моля да присъедините към наказанието и 3

„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, както и глоба в размер на 6 000 лв. Моля, на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, НАМИРА за установено следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Прави се искане от СРП за групиране на наказанията на осъдения М. Н. по следните НОХД-та, а именно: НОХД № 9796/2023 г. по описа на СРС, НО, 19 състав и НОХД № 280/2023 г. по описа на РС - Чирпан.

М. Н. е осъждан по тези две дела от общ характер до момента, а именно: по НОХД № 280/2023 г. по описа на РС-Чирпан, с влязъл в законна сила съдебен акт на 20.07.2023 г. за извършено от него престъпление на 16.07.2023 г., за което му е наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 6000 лв. и п о НОХД № 9796/2023 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт на 25.01.2024 г. за извършено от него престъпление на 05.06.2023 г., за което му е наложено наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като при евентуално привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК следва да се приспадне времето, през което осъдения е бил задържан по ЗМВР на 05.06.2023 г. и на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което осъдения е бил лишен от правото да управлява МПС, 4 считано от 05.06.2023 г.

Установява се от справка на ГД „ИН“, че осъденият Н. е бил задържан на 17.07.2023 г. в РПУ-Чирпан и е освободен на 20.07.2023 г.

Компетентен по смисъла на чл.39, ал.1 от НПК е съда постановил последният акт, в случая това е СРС, постановил съдебен акт п о НОХД № 9796/2023 г. по описа на СРС, НО, 19 състав.

Съдът като изходи от горните факти счита, че деянията по НОХД № 9796/2023 г. по описа на СРС, НО, 19 състав и НОХД № 280/2023 г. по описа на РС-Чирпан са в съвкупност помежду си, тъй като са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

Предвид което са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду посочените. В случая това е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

В предложението на СРП не се прави искане за прилагане на чл.24 от НК, както и такова основание настоящия съдебен състав не намира, предвид липсата на отегчаващи обстоятелства.

Съдът намира, че така определеното общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ на основание чл.39, ал.2 от НПК и чл.25, ал.4, във вр. с чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на определението в сила.