Решение № 5999 от 06.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11576/2024
- Вид
- Решение № 5999
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 06.10.2025
- Състав
- Красимир Мазгалов, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА, Цветелина Александрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 152, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- §1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
РЕШЕНИЕ
№ 5999 гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Цветелина Ал. Костова
ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100511576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20127123/31.07.2024 г. по гр. д. № 24549/2021 г. на СРС, 118 състав, е признато за установено на правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Ц. П. и Ц. В. П. не дължат „Топлофикация София“ ЕАД по 1/2 от сумата 175,92 лева представляваща неоснователно претендирана от ответното дружество част от стойност на топлинна енергия по обща фактура № 001900384769 от 31.12.2020 г. за периода 01.06.2016 г. до 31.12.2020 г. за имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, кв.
****, с аб. № 444149, и по 1/2 от сумата в общ размер 67,35 лева – представляваща вземания за стойност на топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 31.12.2017 г. за имота поради погасяване правото на принудително изпълнение за тези вземания.
Със същото решение са отхвърлени исковете на В. Ц. П. и Ц. В. П. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено, че ищците не дължат по 1/2 от сумата 136,86 лева, представляваща разликата между уважената част от исковете и пълния предявен размер от 380,13 лева - стойност на топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. за имот – апартамент № № 28, находящ се в гр. София, кв. ****, с аб. № 444149.
Посоченото решение в частта, с която са отхвърлени предявените от срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, е обжалвано от ищците В. Ц. П. (починал в хода на въззивното производство и 1 заместен от единствения си наследник по закон Ц. В. П.) и Ц. В. П.. Във въззивната жалба се излагат доводи за постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с разрешенията на константната съдебна практика. Оспорва се изводът на районния съд за наличие на облигационно правоотношение между ищците и ответника, в която връзка се излагат подробни съображения. По делото бил представен нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж, но нямало данни за въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване на процесния обект, както и за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа.
Оспорва се средството за търговско измерване да е било изправно. Въззивниците поддържат, че процесният имот не е топлоснабден. Не ставало ясно от доказателствата по делото как е формирана и начислената сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Въпреки че съдът формирал извод за погасяване по давност на вземания за главница, не се произнесъл досежно лихвите за забава. Освен това съдът следвало да съобрази изминалия период между входиране на исковата молба и приключването на съдебното дирене при преценката си относно изтичането на давността. На следващо място, в жалбата се поддържа, че давността следва да тече от момента на изискуемостта на отделните месечни задължения, които не са обвързани с изравнителната сметка. По тези съображения се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и вместо него - постановяването на друг, с който предявените отрицателни установителни искове да бъдат уважени в пълните им предявени размери.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е заявено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
С обжалваното решение се према, че предявените отрицателни установителни искове са допустими. Приема се за безспорно между страните, че по партида с абонатен № 444149, водена на името на М.Б. П.а, за периода 01.06.2016 г. до 31.12.2020 г. за имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, кв. ****, са начислени задължения за топлинна енергия в общ размер 380,13 лева. Въз основа на доказателствата по делото е прието, че М.Б. П.а е била собственик на процесния топлоснабден имот, като след смъртта си на 26.11.2017 г. е оставила за свои наследници В. Ц. П. (съпруг) и Ц. В. П. (син), поради което същите са имали качеството потребители на топлинна енергия през процесния период. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че за имота не е начислявана топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване, а само за сградна инсталация, като за процесния период от 01.06.2016 г. до 31.12.2020 г. стойността на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, възлиза на 204,21 лева и същата е изчислена съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Съобразявайки мотивите на ТР № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, и Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., съдът приема, че в случая волята на мнозинството от етажните собственици е била сградата да бъде топлоснабдена, поради което и всеки собственик на самостоятелен обект, вкл. ищците, дължи заплащането на съответната част от топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, поради което за „Топлофикация София“ ЕАД е възникнало вземане за 2 сумата от общо 204,21 лева срещу ищците, от която всеки дъжли по 1/2 ид. ч. съобразно наследствените им права. За основателно е прието и направеното от ищците възражение за изтекла погасителна давност, като при съобразяване на спирането на давността на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), СРС приема, че към датата на депозиране на исковата молба - 27.04.2021 г., давността, е изтекла за вземанията, възникнали за периода от 01.06.2016 г. до 31.12.2017 г., определени от съда на основание чл. 162 ГПК, в общ размер на 67,35 лева. С оглед на изложеното, исковете за установяване недължимостта на сумата от 380,13 лева са приети за неоснователни за сумата в общ размер на 136,86 лева.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. В частта, в която предявените отрицателни установителни искове са уважени, решението е влязло в сила, а в отхвърлителната му част - същото е допустимо.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция за основателност на предявения отрицателен установителен иск, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По доводите, изложени във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
Съгласно задължителните постановки на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените 3 имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж № 75, том IV, рег.№ 8530, дело № 588/2007 г. на нотариус Стела Даскалова, рег. № 358 на НК, М.Б. П.а, в качеството й на съсобственик на УПИ - парцел XIII-194 по плана на гр. София, м. „Сухата река“, е учредила в полза на „Перперикон - 4“ ООД вещно право на строеж, като си е запазила правото на строеж върху апартамент № 28, секция „Б“ на жилищната сграда, който ще бъде на 3-тия етаж, със застроена площ от 70,64 кв. м, заедно със складово помещение № 7, ведно с 1,25 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 18,572 кв.м.
От представеното от ищците удостоверение за наследници се установява, че М.Б. П.а е починала на 26.11.2017 г., като е оставила за свои наследници по закон съпруга си В. Ц. П. и сина си Ц. В. П..
Като доказателство по делото е прието писмо изх. № 08-00-499/14.06.2012 г. от ГИС – София, относно ошределяне на адрес за новопостроената жилищна сграда с три входа, състоящи се от секция „А“, секция „Б“ и секция „В“, с разрешение за строеж № 517/04.07.2007 г. от Столична община, нанесена в кадастрален лист 342 по плана на гр.
София, попадаща в УПИ XIII-194, вк. 18, м. „бул. Ботевградско шосе – рамка“, за която са определени следните адреси: секция А - ж.к. ****, вх. А, секция Б - ****, вх.
Б, секция В - ****, вх. В.
Като доказателство по делото е приет и протокол № 6 от проведено на 14.09.2014 г. заседание на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. Сухата река“, бл. ****, на което са взети решения за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа и за избор на лицето Р.В.М., което да представлява собствениците на самостоятелни обекти в сградата и да подпише договор с „Топлофикация София“ ЕАД. Видно от представеното приложение към цитирания протокол, в списъка под № 46 като собственик на апартамент № 28 е посочена наследодателката на ответниците – М.Б.
П.а.
4
Установява се, че на 07.04.2015 г. упълномощеният представител на етажните собственици Р.В.М. е сключила с ответното дружество договор за присъединяване към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД.
При тези данни следва извод, че сградата, в която се намира процесният имот, е била построена и въведена в експлоатация преди началната дата на исковия период, като същата е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че през периода 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. починалият в хода на въззивното производство В. Ц. П. и синът му Ц. В. П. са били собственици на процесния топлоснабден имот в качеството си на наследници на М.Б. П.а.
Доколкото по делото не се твърди, а и не се установява нито наследодателката на ищците, нито самите те да са се разпоредили с правото си на собственост или вещното право на ползване по отношение на посочения имот, нито друго лице да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен договор с топлопреносното предприятие, то следва извод, че те са имали качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през периода 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.
Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be6df8e4-f609-4c3d-9676-8f4d2eec8c93