Решение № 306 от 14.07.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Плевен, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500331 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №70/08.03.2022г., постановено по гр.д.№509/2021г., ЧРС е осъдил на осн.чл.79 от ЗЗД ОБЩИНА,гр.Ч.бряг да заплати на ищеца „ ***“ЕООД,ЕИК***,гр.Плевен,представлявано от управителя Б. С. ,сумата от 18 480,00лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по договор за периодично обслужване на основни възли и агрегати при експлоатация на „Временен пътен земен мост тип „МАРМ“ над р.Искър,Общ.Ч.бряг за периода

15.08.2019г.-15.11.2019г.,за което са издадени фактури

№01000000122/ 09.09.2019г. и №01000000154/15.01.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение и на осн.чл.86 от ЗЗД ЧРС е осъдил ОБЩИНА, гр.Ч.бряг да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК***, гр.Плевен,представлявано от управителя Б. С.,сумата от 2 751,47лв. като обезщетение за забавено плащане 1 върху горепосочената главница,за периода от 04.11.2019г.-22.04.2021г.

На осн.чл.78,ал.1 от ГПК ЧРС е осъдил ОБЩИНА, гр.Ч.бряг да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК***,направените деловодни разноски в размер на 2 799,30лв.

Постъпила е въззивна жалба от ОБЩИНА, гр.Ч.бряг,представлявана от кмета Ц. К. ,чрез пълномощника адв.А. от САК против горепосоченото решение на РС-Ч.бряг, като се излагат доводи за неправилност, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му .

Въззивникът твърди, че РС е допуснал нарушение на материалния закон,като е приел,че е уговорено плащането на възнаграждение по договора да се извършва на всяко тримесечие,съответно Община Ч.бряг не е изпълнила задължението си по договора да заплати на ищцовото дружество възнаграждение за второ тримесечие.Съгласно клаузите на сключения договор от 08.05.2019г.,договореното между страните възнаграждение по чл.2 от договора в размер на 18 480,00лв. с ДДС,е дължимо за целия срок на договора.Това възнаграждение е еднократно,не съществува договореност,че възнаграждението се дължи на всяко тримесечие.Също така в същия чл.2 от процесния договор изрично е записан реда и начина,по който страните са договорили изплащането на сумата-отново в единствено число,от което е видно,че става въпрос за еднократно плащане.Този извод се извлича и от цялото съдържание на договора.Не на последно място съгласно договора следва към него да се изготви от изпълнителя и да се утвърди от възложителя едно количествено-стойностна сметка/КСС/,неразделна част от договора,а не няколко такива.При логическо тълкуване на договора,неговата цена и приложената КСС,следва извода,че възложителят е идентифицирал необходимостта от извършване на посочените в КСС дейности по време на действие на целия договор,а изпълнителят се е задължил да извършва периодичен мониторинг на всяко тримесечие и извършването на дейности по вид и количество при констатирана необходимост от страните до достигане на договореното в чл.2 от договора възнаграждение.Договорът е сключен по реда на чл.20,ал.4,т.2 от ЗОП-чрез пряко договаряне доколкото уговореното в чл.2 възнаграждение от 15 400лв. без ДДС е по-ниско от определения в цитираната норма на ЗОП праг от 50 000лв. без ДДС.Ако възнаграждението е 2 било уговорено на тримесечие,то общата цена на договора би била 61 600лв. без ДДС,което надхвърля посочения в чл.20,ал.4,т.2 от ЗОП праг на поръчката.Възложителят дължи заплащане по договора след предварително представена от изпълнителя и утвърдена от възложителя КСС,която е неразделна част от договора,като в тази връзка е изготвена само една КСС,на база на която е извършено и пращането но представените фактури №0100000086/08.05.2019г. и №0100000095/ 04.06.2019г. Също така е изготвен и Протокол №1/29.10.2019г. за видовете и количествата извършени работи от изпълнителя,като други доказателства за извършени и приет работи по предвидения в договора начин ,не са съставяни и представени по делото.Тези изводи следват от всички представени по делото доказателства/заключение по назначената икономическа експертиза и др./.РС е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила-нарушил е чл.12,чл.235 и чл.236 от ГПК,както и е постановил едно необосновано на събраните по делото доказателства решение.

Моли въззивната инстанция да уважи подадената жалба,като постанови решение,с което да отмени обжалвания съдебен акт на РС-Ч.бряг като неправилно и по съществото на правния спор да отхвърли изцяло предявените искове с пр.основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като неоснователни и недоказани, със законните от това последици. Претендират се разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „***“ ЕООД, ЕИК***, гр.Плевен ,чрез пълномощника адв. Пл.А. от Пл.АК. В писмения отговор се излагат доводи за неоснователност на постъпилата жалба и липса на пороци в обжалваното решение, постановен от РС-Ч.бряг. Твърди се, че решението на РС е правилно и законосъобразно,като правилно първоинстанционният съд е приел,че договореното възнаграждение по сключения договор за изработка е дължимо периодично,на всеки три месеца след периодично обслужване на моста.Ако страните са имали предвид еднократно плащане,то същото е следвало да бъде извършено едва след 15.05.2020г.,която дата се явява краят на последното тримесечие.В издадения Протокол №1/29.10.2019г. изрично е посочено,че към 28.10.2019г. са извършени и подлежат на разплащане въз основа на протокола и приложената към него

КСС извършените видове работа

,изброени в протокола.Следователно се касае за разплащане към изпълнителя на работите 3 по обслужване на моста за второто тримесечие по чл.4,б.“в“ от Договора.На следващо място е посочено,че издадената фактура от 09.09.2019г. е подписана от действащия към онзи момент кмет на

Община гр.Ч.бряг.Неосчетоводяването на процесните фактури ,издадени от ищеца за второ тримесечие от страна на Община –Ч.бряг,не доказват тезата на ответника,че възнаграждението е еднократно дължимо.Възражението,посочено в жалбата по чл.20,ал.4,т.2 от ЗОП е преклудирано,доколкото се прави за първи път с въззивната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС-Ч.бряг като правилно. Претендират се деловодни разноски.

Във възивното производство не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е основателна.

Пред РС-Ч.бряг са предявени обективно съединени осъдителни искове с пр.основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,за заплащане от страна на Община гр.Ч.бряг на сумите 18 480,00лв. с ДДС,представляваща главница-неплатено възнаграждение по договор за периодично обслужване на основни възли и агрегати при експлоатация на „Временен пътен земен мост тип „МАРМ“ над р.Искър,Общ.Ч.бряг за периода 15.08.2019г.-15.11.2019г.,сключен между страните и за която сума са издадени два броя данъчни фактури,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на ИМ,както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху дължимото възнаграждение в размер на 2 751,47лв. ,за периода 04.11.2019г.-22.04.2021г.

Не се спори по делото,че на 08.05.2019г. е сключен договор между Община гр.Ч.бряг от една страна като възложител и от друга-„***“ ЕООД, ЕИК***, гр.Плевен,в качеството му на изпълнител,по силата на който възложителят възлага,а изпълнителят приема да извърши периодично/на всеки три месеца/ цялостно обслужване /подмяна на основни възли и агрегати/ на временен пътен земен мост тип „МАРМ“ на р.Искър,Община Ч.бряг,находящ се под новоизграждащ се мост на път III-306,свързващ гр.Ч.бряг със с.***. Също 4 така да консервира отстранените при подмяната възли и агрегати от временен пътен земен мост тип „МАРМ“ на р.Искър,Община Ч.бряг. Възложителят следва да информира периодично възложителя за хода на изпълнение на предмета на договора като представя КСС и при необходимост да иска необходимото съдействие и помощ от негова страна.

От своя страна за осъществяване на услугите по договора „възложителят ЗАПЛАЩА на изпълнителя ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ В РАЗМЕР НА

15 400,00лв. без ДДС и 18 480,00лв. с включен ДДС, съответстващ на предварително представена от изпълнителя и утвърдена от възложителя количествено-стойностна сметка-КСС,представляваща неразделна част от договора.

В чл.2 от Договора е записано:“Сумата ще бъде изплатена по банков път с платежно нареждане:

-аванс в размер на 80% без ДДС в срок от 3 календарни дни от утвърждаване на КСС,

-окончателно разплащане от 20% без ДДС-след приключване на изпълнението и приемане на работата.“

В чл.5 ,б.“в“ от Договора възложителят се е задължил да изплати на изпълнителя уговореното възнаграждение.

Не се спори също така,че ищецът е издал фактури

№0100000086/08.05.2019г. /аванс за обслужван на временен път тип „МАРМ“ 80%/ и №0100000095/04.06.2019г. за окончателно плащане ,като е платена от страна на Община Ч.бряг общо сума в размер на 18 480,00лв.

Също така е безспорно и обстоятелството,че за трето и четвърто тримесечие по договора ищецът не е извършвал обслужване на временния мост,тъй като междувременно е изграден постоянен мост,а временният такъв е бил вдигнат,като с това е отпаднала и необходимостта от периодичното му обслужване.

Основният спорен по делото въпрос е дали договореното възнаграждение по процесния договор в размер на 18 480лв. с ДДС се дължи еднократно,или се дължи периодично,т.е. на всяко тримесечие следва да се заплаща сума в размер на 18 480,00лв.

Окръжният съд намира,че отговорът на този правен въпрос следва да се 5 извлече по пътя на тълкуване на съдържанието и точния смисъл на процесния договор от 08.05.2019г. съгласно визираните в чл.20 от ЗЗД критерии.

Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорите следва да се търси действителната обща воля на страните.Отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,който произтича от целия договор,с оглед целта на договора,обичаите в практиката и добросъвестността.

За да уважи предявените искове РС е приел,че тъй като договорът е озаглавен „Договор за периодично обслужване…“,а не за еднократно действие,то и плащането на възнаграждението по този договор следва да е периодично.РС е възприел изцяло доводите на ищеца,а именно,че ако страните са имали предвид еднократно плащане,то същото е следвало да бъде извършено след 15.05.2020г.,като няма обяснение защо това е сторено на 09.07.2019г. Позовава се на издадения двустранен Протокол №1 от 29.10.2019г.,послужил като първичен документ за издаване на фактурата от 29.10.2019г./погрешно посочен номер и дата на фактура с ИМ и в диспозитива на решението на ЧРС –фактура №154/15.01.2020г.,която не е представена по делото/,както и на подписаната от представители на страните фактура от 09.09.2019г.

Уважавайки главния иск по чл.79 от ЗЗД,РС-Ч.бряг е уважил в пълен размер и предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 2 751,47лв.

Съгласно чл.2 от процесния Договор уговореното възнаграждение СЕ ЗАПЛАЩА НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ В РАЗМЕР НА 15 400,00лв. без ДДС и 18 480,00лв. с включен ДДС, съответстващ на предварително представена от изпълнителя и утвърдена от възложителя количествено-стойностна сметкаКСС,представляваща неразделна част от договора.

По делото е представена от ответната Община Ч.бряг само една предварително представена КСС за задължителна рехабилитация и обслужване на възли и агрегати на временен пътен земен мост тип „МАРМ“ на р.Искър,Община Ч.бряг на стойност 18 480,00лв.,ведно с писмо от ищцовото дружество изх.№38-00-392-/1/ от 01.04.2019г./на стр.37 и 38 от делото пред РС/.Същата съгласно клаузите на договора е неразделна част от него и е заплатена от община Ч.бряг съгласно издадените фактури 6