Решение № 1878 от 22.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1878 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Диана Н. Атанасова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330205834 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 23-0329000615/08.09.2023г., издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ РАКОВСКИ, с което на Д. Я. С. е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, а именно оспорва се приетата за установена фактическа обстановка в частта за съзнателността на допуснатото поднасяне на автомобила и се навежда довод за нарушаване на принципа не бис ин идем.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО МАТЕРИАЛНО ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА

НП.

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически очертания:

На 21.08.2023г., около 22.25ч, в село Шишманци, на ул. „Васил Левски“ до № 31 Д. Я. С. управлява лек автомобил БМВ 530Д, с рег. № ***, собственост на Л.Б.З., ЕГН **********, като допуска следното нарушение:

Като водач на МПС, с поведението си създава опасност и пречки за придвижването на останалите участници в движението, като на ул. „Васил Левски“ в село Шишманци, общ. Раковски до №31, принуждава автомобила да работи на високи обороти и превъртане на /задни/ задвижващи гуми, като внезапно и последователно преминава от една пътна лента за движение в друга, с което си действие не използва пътища, отворени за обществено ползване по предназначение за превоз на хора и товари.

Относно обективните измерения на така описаната фактическа обстановка не съществува спор по делото, като спорно е субективното отношение на дееца към него, тоест дали същият съзнателно е извел автомобила от сцепление или това се дължи на фактори на средата и пътната настилка.

От жалбоподателя са ангажирани при режим на довеждане двама свидетели очевидци, които са последователни в твърденията си, че след преминаване на легналия полицай водачът не е извеждал преднамерено МПС от сцепление, а автомобилът поднесъл в резултат от комбинация от два фактора:

-движение с несъобразена скорост;

-опесъчаване на пътната настилка, което я правело хлъзгава.

В резултат от тези два фактора жалбоподателят загубил контрол върху автомобила, задницата му поднесла, което в крайна сметка довело до ПТП и блъскането на автомобила в близко стоящ дувар.

Действително и двамата свидетели са близки на жалбоподателя, което 2 принципно е от естество да постави под съмнение достоверността на изложеното от тях.

В случая, обаче не са налице основания за дискредитиране на показанията им, доколкото те не се опровергават от нито едно доказателство по делото.

На първо място, актосъставителят заяви, че не е присъствал на извършване на нарушението, а АУАН е съставен изцяло по показания на свидетеля по акта –Н. С.. От друга страна, самият свидетел С. при разпита му пред съда потвърди, че е наблюдавал движението на жалбоподателя от разстояние от около 70-80 метра, било е тъмно, тоест не е имал непосредствено впечатление от състоянието на пътната настилка точно на мястото след легналия полицай и неговите показания няма как да изключват показанията на двамата водени от жалбоподателя свидетели, че колата поднесла заради комбинацията от подаване на газ и хлъзгавост на пътната настилка.

Най-важният аргумент за кредитиране на показанията на свидетелите Б. и Л.З. е, че те съответстват на установеното в представеното по делото и влязло в сила НП 23-0329-000616, с което за същият пътен инцидент и за същото ПТП, деецът е наказан за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДВП, тоест за загуба на контрол върху автомобила в резултат от неправилно подбиране на режима на скоростта и несъобразяване с особеностите на пътната настилка.

От гореизложеното се установява, че безспорно жалбоподателят е допуснал нарушения на режима на скоростта и несъобразяване с особеностите на пътната обстановка, което е довело до ПТП, за което обаче вече е наказан с отделно влязло в сила НП.

Не се установява обаче съзнателно и преднамерено извеждане на автомобила от сцепление, което означава и че същият не е използвал пътищата отворени за обществено ползване за цели различни от предназначението им за превоз на пътници и товари.

Така Решение № 223 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3247 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 16.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3120 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 79 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2887 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, 3

Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 997 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 464 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 780 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 195 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Поради несъставомерност на извършеното по чл. 104б ЗДвП, НП следва да се отмени.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

Вече се посочи, че за същото деяние (същите действия с МПС, довели в крайна сметка до ПТП) деецът е наказан и с влязло в сила НП № НП 230329-000616.

В разпита си актосъставителят се опита да обоснове, че в случая се касае за две самостоятелни нарушения, извършени на едно и също място, при една и съща обстановка, но последователно във времето.

Същевременно актосъставителят бе категоричен, че не е бил очевидец на извършване на нито едно от нарушенията, като и двата акта са съставени въз основа на показанията на свидетеля по актовете Н. С.. Същият при непосредствения си разпит пред съда, обаче установи, че деянията предмет на наказване по двете НП са извършени по едно и също време с напълно идентични действия, а именно форсиране на двигателя на автомобила и ускоряване на скоростта след легналия полицай, което води до поднасяне на задницата на автомобила в рамките на 70-80 метра и удар в дувара на къща, последвано от ПТП с материални щети.

При положение, че НП № 23-0329-000616, с което деецът е наказан за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, мотивирано с напълно идентични факти, е влязло в сила, издаването на обжалваното НП е в противоречие:

-както с принципа на не бис ин идем, прогласен в чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС (която е в сила за България, ратифицирана и обнародвана по надлежния ред и съответно пряко приложима от съдилищата) -така и с забраната на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, който намира субсидиарно приложение съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН.

В тази връзка само за пълнота на изложението следва да се посочат 4 европейските стандарти за преценка дали е налице идентичност на деянието, по две отделни производства.

Според Европейския съд отправната точка за преценка на понятието „същото деяние” е „конкретното незаконно поведение”, „идентичността на фактическите актове”.

С основополагащо в този смисъл значение е решението по дело Сергей Золотухин срещу Русия, в което е въведен хармонизиран подход при преценка дали се касае за същото деяние, като е прието, че принципа ne bis in idem въвежда забрана за провеждане на втори процес срещу едно и също лице въз основа на идентични факти или факти, които по същностните си елементи са едни и същи, като от значение за извода дали се касае за идентични факти е съпоставката на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца В процесния случай, вече се обоснова, че се касае за абсолютно идентична последователност от действия, извършени в един и същи изключително кратък времеви интервал, на едно и също място, при единство на мисловната дейност- форсиране на двигателя, поднасяне на задницата на автомобила и реализиране на ПТП.

Нещо повече практиката на ВКС е категорична, че без значение за преценката дали лицето е съдено два пъти за едно и също деяние е обстоятелството, че в двата отделни процеса при едни и същи факти лицето може да е наказано за нарушение на две различни правни норми, охраняващи различен кръг обществени отношения.

Така изрично ТР 3/2015 ОСНК, Решение № 227/ 06 януари 2017 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 617/2016 г. на ВКС, Решение № 71 от 17.06.2015 г. по н. д. № 1958 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение на ВКС, Решение № 97 от 11.04.2017 г. по н. д. № 238 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение на ВКС.

В идентичен смисъл е и трайната практика на Европейския съд по правата на човека , която приема, че принципа ne bis in idem се прилага при тъждество на деянието („историческият акт”), разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. (За справка дело Золотухин против Русия).

5

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 600 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, но доколкото той изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес от 3000 лева, същият следва да се присъди изцяло.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0329-000615/08.09.2023г., издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ РАКОВСКИ, с което н а Д. Я. С. е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Д. Я. С., ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляващи разноски за адвокатска защита и съдействие пред Районен съд.

6

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 7