Решение № 84 от 20.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело № 20211800900156 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

М.Г.Н. и Н.Н.Н. са предявили срещу Гаранционен фонд обективно и субективно съединени искове, както следва: М.Г.Н. – частични искове за плащане на сумата от 26000 лв., представляваща част от сумата от 50000 лв. /над сумата от 15000 лв., платена от застрахователя извънсъдебно/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 19.11.2020 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 28.04.2021 г. до окончателното плащане, както и искове за плащане на сумата от 1152.48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на причинените при същото ПТП телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; Н.Н.Н. – частични искове за плащане на сумата от 1250 лв., представляваща част от сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при същото ПТП – щети на л. а. „Тойота Ярис“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В исковата се твърди, че на 19.11.2020 г. на републикански път I-6, км. 190 настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, управляван от С.В.В., и лек автомобил „Тойота Ярис“, управляван от М.Г.Н., собственост на Н.Н.Н.. Вина за ПТП имал водачът на л. а. „Мерцедес“, който се движел зад л. а. „Тойота Ярис“, но поради неспазване на достатъчна дистанция настъпил удар между двата автомобила. В резултат на ПТП 1 пострадал ищецът М.Г.Н., на когото били причинени телесни увреждания, описани в исковата молба като вид и медико-биологичен характер, от които той търпял неимуществени вреди – болки и страдания, също описани в исковата молба като характер и интензитет, както и имуществени вреди – разходи за лечение, също конкретизирани по вид и размер в исковата молба. В резултат на ПТП на л. а. „Тойота Ярис“, собственост на ищцата Н.Н.Н., били нанесени щети, описани в исковата молба като вид, от което тя търпяла имуществени вреди в сочения размер. За ПТП било образувано административнонаказателно производство. Относно управлявания от сочения за виновен водач лек автомобил към момента на ПТП нямало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което исковете се предявяват срещу настоящия ответник, след като по предявената от ищеца М.Г.Н. извънсъдебна претенция ответникът определил и платил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв., което ищецът намира за несправедливо и недостатъчно, а обезщетение за имуществени вреди не било платено, а по предявената от ищцата Н.Н.Н. извънсъдебна претенция ответникът определил и платил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1680 лв. в условията на тотална щета, което ищцата намира за недостатъчно.

Главните искове, предявени от М.Г.Н., са с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ КЗ, а акцесорните искове, предявени от същия ищец, са с правно основание чл. 558, ал.

1, изр. 2-ро вр. чл. 497, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; главният иск, предявен от Н. Н. Н., е с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, а акцесорният иск, предявен от същата ищца, е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД /следва да се има предвид, че прецизирането на правната квалификация на исковете, направено в настоящото решение, не променя предмета на делото и подлежащите на доказване факти, които са очертани в изготвения по делото доклад, поради което правата на страните не са нарушени с настоящото прецизиране, независимо че при изготвяне на доклада по делото то не е било налице, тъй като на страните надлежно са били указани релевантните факти, подлежащите на доказване такива и надлежно е била разпределена доказателствената тежест/.

Ответникът оспорва исковете. Излага доводи за неоснователност на същите, основани на фактическите твърдения, изложени и от ищците, че е платил обезщетение за имуществени вреди на ищцата Н.Н.Н. в размер на 1680 лв. за тотална щета на автомобила , както и е платил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. на ищеца М.Г.Н. и е определил обезщетение за имуществени вреди на същия в размер на 1542.80 лв., като допълва, че не го е платил поради това, че ищецът не е представил поисканите му разходно-оправдателни документи. Съответно в тази връзка навежда правните твърдения, че кореспонденцията между ищците и ответника и приетите от тях плащания представляват извънсъдебна спогодба, уреждаща изцяло отношенията им. Навежда и възражение за прекомерност на търсените обезщетения, като излага доводи, че претенциите не кореспондират със задължителната съдебна практика, както и доводи, че следва да се отчете, че в случая неговата отговорност не произтича от застрахователен договор, освен това съгласно правилата на КЗ /чл. 558, ал. 1/ размерът на обезщетението, изплащано от ГФ, не 2 може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, при което лимитите, определени в чл. 492 КЗ, се явяват максималните за него, в рамките на които следва да се определи конкретният размер на обезщетението съобразно конкретните факти. Излага и самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.

По искане на ответника е конституирано трето лице – помагач, а именно сочения за виновен за ПТП водач С.В.В., който не е изразил становище по делото.

В о. с. з. на 24.06.2022 г. е допуснато изменение на предявените от ищцата Н. Н. Н. искове чрез увеличение на размерите им, както следва: увеличение на размера на главния иск за обезщетение за имуществени вреди от предявения първоначално като частичен иск с размер от 1250 лв., на размера от 1877.40 лв., който размер се счита за пълния размер на този иск; увеличение на размера на акцесорния иск, като същият се счита за предявен в размер на законната лихва върху така увеличения размер на главния иск за посочения в исковата молба период.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото административно-наказателна преписка, образувана за процесното ПТП /съдържаща протокол за ПТП, АУАН и наказателно постановление/, се установява, че на описаните в исковата молба дата и място настъпило ПТП между участник № 1 – л. а. „Мерцедес Ц 200“, собственост на Г.С.В., управляван от С.В.В., и л. а. „Тойота Ярис“, собственост на Н.Н.Н., управляван от М.Г.Н. В графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ в съдържащия се в преписката протокол за ПТП е отразено, че водачът на МПС 1 се движи на разстояние от МПС 2 при такава дистанция, че не може да спре и се удря отзад и реализира ПТП. На водача на л. а. „Мерцедес Ц 200“ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП за това, че не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко /видно от съдържащото се в преписката влязло в сила НП/.

От заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 19.11.2020 г. около 18.00 ч. - тъмната част на денонощието, по първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 190-ти, в дясната си пътна лента се движел л. а. „Тойота Ярис“, управляван от М.Г.Н. Платното за движение в този участък било двупосочно, с обща широчина от 7.51 до 10.00 м., като от двете страни на същото имало банкети с широчина до 1.00 м., пътят бил прав, равнинен.

Асфалтовото покритие било сухо. Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. „Тойота Ярис“ бил застигнат от движещия се след него л. а. „Мерцедес Ц 200“, управляван от СТ.

В.В., който го ударил отзад в централната и лява задна част, при което л. а. „Тойота Ярис“ се отклонил вдясно и напред и се ударил в стоманената предпазна ограда, ограничаваща 3 вдясно десния банкет в първоначалната посока на движение на автомобила, след което автомобилът се установил в дясното крайпътно пространство с предна част, насочена към крайпътното пространство. Според вещото лице причините за възникване на ПТП са субективните действия на водача на л. а. „Мерцедес Ц 200“, който не се е движел на такова разстояние след движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар с него при намаляване на скоростта му или рязко спиране. Установява се още, че именно от удара, получен при ПТП, на л. а. „Тойота Ярис“ са причинени описаните щети. Средната пазарна стойност на този л. а., изчислена по метода на пазарните аналози към датата на ПТП - 19.11.2020 г., е 5082 лв. Съответно дължимото обезщетение за нанесените щети на автомобила в условията на тотална щета /при която материалните щети надвишават 70% от действителната стойност на автомобила към датата на събитието/ при приета действителна стойност на лекия автомобил, равна на средната пазарна такава, след приспадане на 30 % запазени части от действителната стойност на автомобила, е в размер на 3557.40 лв.

Действителната стойност на автомобила, определена съгласно Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - /методиката, по която ГФ определя действителната стойност на автомобилите/ към датата на ПТП е 2420 лв.

Съответно стойността на щетите по автомобила, причинени при ПТП, изчислени по методиката, използвана от ГФ, към момента на ПТП е 2425.84 лв.

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: В резултат на ПТП ищецът е получил неубедителна лекостепенна черепно-мозъчна травма и навяхване на врата с посттравматична шийна радикулопатия. Не е била необходима първоначална чужда помощ и съдействие на ищеца при извършване на ежедневните дейности, но е било необходимо, а и за в бъдеще е необходимо засегнатият шиен сегмент на гръбнака да е подложен на щадящ режим откъм физическа активност и натоварвания. Шийната травма е получена и протича на фона на изразени дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния стълб, което утежнява и удължава възстановителния период. В резултат на получените травмени увреждания ищецът е изпитвал умерени болки в продължение на три месеца.

Продължаващите и до момента оплаквания нямат категорично доказана връзка с претърпяната травма. Радикулопатията е увреждане на нервни коренчета - в случая на шийни нервни коренчета. Тя може да се получи при шийна травма, настъпила по механизма на „камшичен удар“ и да предизвиква слабост и изтръпване на горните крайници.

Състоянието е лечимо, но когато настъпва на фона на изразени дегенеративни промени на шийния гръбнак, възстановителният процес е удължен и утежнен, налага се продължителен прием на медикаменти, физио- и балнеосанаториално лечение. За изразените при ищеца дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния стълб /множествени дискови протрузии и хернии/ няма убедителни анамнестични, клинични и образни данни да са с травматичен характер. По принцип дисковата болест е заболяване с хронично-ремитиращо протичане и тенденция към задълбочаване на симптоматиката. При извършена магнитнорезонансна томография на шийния гръбначен отдел четири месеца след травмата са 4 установени данни за миеломалация /размекчение на гръбначния мозък/ във вентралната /предната/ част на миелона /гръбначния мозък/ зад диска С5-С6, като е приета вероятна травматична генеза, а също и второ миеломалатично огнище на ниво С2-СЗ. Тези промени могат да предизвикат различна двигателна и сетивна неврологична симптоматика от централен тип, за разлика от коренчевата симптоматика, където уврежданията са от периферен тип. Според вещите лица промените са категорични, но не е възможно да се определи тяхната давност и характер, като е малко вероятно причината да е травматична, особено на ниво С2-СЗ. Мозъчното сътресение при ищеца е неубедително. Тази диагноза е поставена 20 дни след травмата, на базата на анамнестични данни за загуба на съзнание за много кратко време, за което няма спомен. Външни травми по главата при пострадалия не са описани. Това състояние може да бъде предизвикано и от една шийна травма, настъпила по механизма на „камшичен удар“. В случая не е било необходимо спазване на някакъв специфичен режим. Пострадалият е извършвал обичайната си трудова дейност. Синдромът след сътресение на мозъка /церебрастенен синдром или постконтузионен синдром/ представлява персистиране на симптомите на сътресение след периода на възстановяване.