Решение № 36 от 19.04.2021, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 648/2020
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 19.04.2021
- Състав
- Румен Петров Лазаров, Иван Найденов Радковски, Доротея Симеонова Цонева
Цитирани разпоредби
- чл.128, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.33, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.33, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Плевен , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Р.П.Л.
И.Н.Р.
Д.С.Ц. при участието на секретаря Ж.Н.С. като разгледа докладваното от И.Н.Р. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20204400600648 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по жалба от П. Т. В., чрез неговия защитник – адвокат И. В., от АК – гр. Плевен, против присъда №22, от 17.07.2020г., по НОХД №308/2019г. на районен съд – гр. Червен бряг.
В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и недоказаност на първоинстанционния съдебен акт, тъй като авторството на деянието, предмет на обвинението не е доказано по никакъв начин, в хода на съдебното производство не е била назначена исканата техническа експертиза, липсват данни за ай-пи адреса, от който е публикувано съобщението, съдържащо клеветническа информация, в хода на делото не е бил установен интернет доставчикът и не са били събрани никакви доказателства за това – от какво техническо устройство е било изпратено клеветническото твърдение.
В хода на съдебното производство по настоящото дело, по искане на защитата на подсъдимия бе открито съдебно следствие пред въззивната инстанция и бе назначена съдебнопсихиатрична експертиза, със задача, след като се запознае с материалите по делото и извърши личен преглед на подсъдимия П.В., да даде заключение, отговарящо на въпросите – страда ли той от психично заболяване, ако страда – какво е то и бил ли е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към м. октомври, 2019г., както и към момента на изготвяне на експертното заключение.
1
Според представеното заключение на тройната съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от д-р Л.Т., д-р Х.В. и д-р Л.С. , /на л. 30-54 от ВНЧХД №648/20 г. на Плевенски окръжен съд/, подсъдимият П.В. страда от Персистиращо налудно разстройство, което следва да се приравни към „продължително разстройство на съзнанието“, по смисъла на чл. 33 от НК.Тази психична болест го е лишавала от способността да разбира свойството и значението на извършеното към месец октомври 2019г. и да ръководи постъпките си. Въпреки проведеното лечение в ДПБ – Карлуково, според експертизата, психичното състояние на В. към настоящия момент е непроменено, което възпрепятства психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Въззивната инстанция прие изцяло заключението на представената тройна съдебнопсихиатрична експертиза.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело, защитникът на подсъдимия - адвокат И. В. изрази становище, че П.В. към датата на извършване на деянието, предмет на обвинението, а и към днешна дата се намира в състояние, което изключва неговата вменяемост, както и наказателната му отговорност, поради което делото следва да бъде прекратено.
Въззивният жалбоподател П.В. заяви, че поддържа казаното от неговия защитник.
Представителят на заинтересованата страна Ф.А. – адвокат Ц. А., от АК – Плевен, изрази становище, че въззивната инстанция следва да постанови решение, съобразено със заключението на съдебнопсихиатричната експертиза.
Заинтересованата страна Ф.А., редовно призован не се яви пред настоящата инстанция и не изрази становище във връзка с приетото експертно заключение.
Въззивната инстанция, като взе предвид съдържанието на жалбата, становищата на страните, както и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, изложени в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок.
С обжалваната присъда подсъдимият П. Т. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 147, ал.1, вр. с чл. 148, ал.2,, вр. с ал.1, т.2 от НК, изпълнителното деяние на което е било осъществено на 11.10.2019г., като на основание чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – да заплати в полза на държавата глоба, в размер на 1000 лева.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Ф. Ф.
2 сумата от 1000 лева, като обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, както и деловодни разноски, в размер на 412 лева, а по бюджетна сметка на Районен съд – гр. Червен бряг-сумата 50 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на защитата на подсъдимия въззивната инстанция назначи тройна съдебнопсихиатрична експертиза, която представи заключение в смисъл, че П.В. страда от Персистиращо налудно разстройство, което следва да се приравни към „продължително разстройство на съзнанието“, по смисъла на чл. 33 от НК.Тази психична болест го е лишавала от способността да разбира свойството и значението на извършеното към месец октомври 2019г. и да ръководи постъпките си. Въпреки проведеното лечение в ДПБ – Карлуково, според експертизата, психичното състояние на В. към настоящия момент е непроменено, което възпрепятства психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Като възприе изцяло становището на тройната съдебнопсихиатрична експертиза и съобрази становището на страните по делото , въззивната инстанция счете, че в случая са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.5 от НПК, за прекратяване на наказателното производство, по следните съображения:
Действащият Наказателен кодекс обявява за наказателно неотговорни лицата, които са извършили общественоопасни деяния, в състояние на невменяемост и затова, при констатация за невменяемост наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява.
Съобразно разпоредбата на чл.33, ал.2 от НК не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато то, до произнасяне на присъдата, изпадне в разстройство на съзнанието, в следствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи.
В чл.33, ал.1 от НК изчерпателно са посочени причините за настъпване на невменяемостта, от гледище на съдебната психиатрия. Те са три - умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
Тези три категории причини, които представляват медицинските критерии за невменяемостта, могат да засегнат в различна степен психическата годност на субекта, затова наличието на някои от тях не винаги води до невменяемост.
Такава е налице само когато е настъпило сериозно отклонение от нормалната психическа дейност, поради което деецът не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Това е юридическият, (психологически) критерий за невменяемостта. Без наличието на най-малко един от неговите моменти – интелектуален или волеви, не може да съществува невменяемост.
3
Протичането на болестния процес при разстройството на съзнанието, с оглед на неговите причини, за отделните лица може да трае кратко или продължително време. В едни случаи този процес прогресира и води до деградация – деменция, а в други – до оздравяване. Това обстоятелство има важно наказателно-правно значение при разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, настъпило след извършване на престъплението. Ако е краткотрайно, на основание чл.25, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство се спира, а когато е продължително, на основание чл.24, ал.1, т.5 от НПК, производство не се образува, а образуваното се прекратява.
Тълкуване на понятието „продължително разстройство на съзнанието“ е дадено в Постановление № 3/79 г. на Пленума на Върховния съд (ВС) на РБ, независимо че то се отнася до приложението на чл.128, ал.2 от НК. В него е посочено, че разстройството на съзнанието е продължително, когато обхваща дълъг период от време, без да е необходимо да е постоянно. То може да продължи години и да се превърне в постоянно, но това не е необходимо за приложението на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.5 от НПК. Достатъчна е констатация въз основа на обективни данни, че това състояние ще продължи с години без сигурна благоприятна прогноза.
По конкретното дело от заключението на вещите лица от състава на тройната съдебнопсихиатрична експертиза е видно, че подсъдимият страда от Персистиращо налудно разстройство, което следва да се приравни към „продължително разстройство на съзнанието“, по смисъла на чл. 33 от НК.Тази психична болест го е лишавала от способността да разбира свойството и значението на извършеното към месец октомври 2019г. и да ръководи постъпките си
При така изложеното въззивната инстанция, възприемайки изцяло заключението на назначената в хода на въззивното производство тройна съдебнопсихиатрична експертиза счете, че и към момента на деянието, предмет на обвинението, и към настоящия момент, медицинската диагноза на освидетелствания се отнася към медицинския критерий за невменяемост – продължително разстройство на съзнанието, поради което подсъдимият П.В. не в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.
Невменяемостта е особено качество на дееца, което изключва изцяло неговата наказателна отговорност, а не само вината му. Невменяемостта е пречка за възбуждане на наказателно производство или за неговото продължаване. Целите на наказателния процес и на наказанието не могат да се реализират спрямо наказателно неотговорните лица. Поради това спрямо такива лица не следва да се постановява присъда, дори и оправдателна. В този смисъл е и решение № 108/22.03.1989 г., по н. д. № 106/1989 г. на Военна колегия на ВС на РБ.
4
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счете, че постановената присъда №22, от 17.07.2020г., по НЧХД №308/2019г. на Районен съд – гр. Червен бряг следва да бъде отменена, а наказателното производство по НОХД № 308/2019 г. по описа на Окръжен съд – Червен бряг следва да бъде прекратено
По изложените съображения и на основание чл.289, ал.1 и ал.3 , във връзка с чл.24 ал.1 т.5 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №22, от 17.07.2020г., по НЧХД №308/2019г. на Районен съд – гр. Червен бряг.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 308/2019 г. по описа на Окръжен съд – червен бряг.
На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – Велико Търново, по реда на Глава Двадесет и първа от НПК, в петнадесет дневен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5