Решение № 237 от 07.07.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………/ 07.07.2021 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА

ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 105 / 2021 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от

АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтПр.

Образувано е по жалба на С.Р.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-831/04.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. чл.

106а, ал. 1 т. 1, б. “а” и т. 4, б. “б”, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр са наложени следните принудителни административни мерки – т.1 - по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “а“ и ал. 2, т. 1, във вр. чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на МПС М.212 Д С.от категория М1 с рег. № ТХХХХХАТ, собственост на С.Р.Я. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна табела и отнемане на СРМПС; т.2 - по чл.

106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС и контролния талон към него на С.Р.Я. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита се, че неправилно административният орган е приел, че се касае за обществен превоз на пътници. Твърди се, че в случая няма уговорки за извършване на платена възмездна услуга (сделка). Касае се за престация с безвъзмезден характер – causa donandi, тъй като пътуващите в МПС – то са близки и познати на водача. Твърди се, че според нормативната уредба лиценз на общността за извършване на международен превоз на пътници може да притежава само едноличен търговец или търговско дружество, на които условия жалбоподателят не отговаря. Счита се, че при издаването на акта не е спазена предписаната от закона форма, тъй като не е посочена правната квалификация на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Сочи се, че в заповедта не е посочен конкретен срок за налагане на ПАМ.

Липсата на мотиви относно срока води до невъзможност да се бъде направена проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона. Твърди се, че жалбоподателят е подведен под отговорност само въз основа на писмени обяснения, които не са цитирани в заповедта, а и дори да бяха, не могат да допълват липсващите в нея мотиви. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът - директорът на

Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, оспорва основателността на жалбата в писмено становище по делото. Твърди, че в хода на производството пред административния орган са събрани всички необходими доказателства за установяване на извършеното административно нарушение, поради което правилно е приложена предвидената в закона принудителна административна мярка. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай че надвишава размера, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна

:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

На 03.03.2021 г. инспектор в Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Русе е съставил АУАН № 287553 срещу С.Р.Я. за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтПр за това, че на 03.03.2021 г., около 17, 05 часа, в гр. Русе, в района на ГКПП Дунав мост, вход България, като водач на МПС марка М.212 Д С.от категория М1 с рег. № ТХХХХХАТ и прикачено към автомобила ремарке от категория О2 с рег. № ТХ 0798 ЕЕ извършва международен обществен превоз на 8 броя пътници с маршрут от РГермания до РБългария. При проверката след направена справка в информационните масиви на ИА “АА” е констатирано, че за автомобила няма издадено заверено копие на лиценз на общността за международен превоз на пътници.

Със съставянето на акта са иззети СРМПС, СУМПС, контролен талон и 1 бр. регистрационна табела. При проверката са снети обяснения от водача и четирима от пътниците. Пътниците са заявили, че пътуват от Германия за с. Присад, като след пристигане в селото ще заплатят по 50 евро на водача. Двама от тях са посочили, че са роднини с водача, а другите двама – че са негови познати. Водачът е дал обяснения, че се познава с пътниците и той поема разходите за пътуването, които са около 320 евро.

На 03.03.2021 г. е издадена оспорената заповед № РД-14-831 от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с която на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106, ал.1, т.1, б. “а” и т.4, б. “б”, ал.2, т.1 и т.3 и ал. 7 от ЗАвтПр са наложени следните принудителни административни мерки – т.1 - по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1, във вр. чл.106а, ал.7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на МПС М.ххх Д С.от категория М1 с рег. № ТХХХХХАТ, собственост на С.Р.Я. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна табела и отнемане на СРМПС; т.2 - по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС и контролния талон към него на С.Р.Я. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В заповедта е разпоредено на основание чл.106а, ал.6 от ЗАвтПр собственикът или водачът на МПС в срок до 12 часа от прилагане на принудителната административна мярка да придвижи МПС до място за домуване. Посочено е, че на основание чл.106а, ал.7 от ЗАвтПр табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на МПС, иззети по реда на ал.3, се връщат след отстраняване на нарушението или изтичането на срока по ал.1, т.1 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба. На основание чл.61 от АПК е разпоредено заповедта да се сведе до знанието на собственика на автомобила – Е.Р.Х., ЕГН **********,***. От фактическа страна издаването на заповедта е основано на констатациите, съдържащи се в съставения срещу водача АУАН. Прието е, че на 03.03.2021 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтПр, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове инспектор в РД “АА” - Русе е установил, че С.Р.Я. извършва международен обществен превоз на 8 броя пътници с лек автомобил М.212 Д С.от категория М1 с рег. № ТХ ХХХХ АТ по маршрут от РГермания до РБългария, видно от снетите обяснения на Е.М.П., И.Н.Д., С.И.С. и В.А.Д., които след пристигането си ще заплатят на водача сумата от 50 евро за превоза. От направената справка в информационните масиви на ИА “АА” е установено, че за автомобила няма издадено заверено копие на към лиценз на Общността, с оглед на което е направен извод, че е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. “а” и т.4, б. “б” от ЗАвтПр.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.03.2021 г., като на 10.03.2021 г. е обжалвана пред административния съд.

Към административната преписка са приложени писмените обяснения на водача и четиримата пътници, дадени на 03.03.2021 г. Представени са и копия на личните карти и паспортите на осем физически лица, сред които и на лицата, дали писмени обяснения, както и копие на СРМПС, част ІІ, от което е видно, че процесният лек автомобил М.212 Д С.е собственост на Е.Р.Х..

От приложеното по делото писмо с рег. № РД-14-831(4) от 27.05.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ се установява, че няма снети писмени обяснения от останалите четирима пътници в автомобила.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от надлежно упълномощено длъжностно лице съгласно представената по делото оправомощителна заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно посочените като правно основание за издаване на заповедта разпоредби на чл.106а, ал.1, т.1, б. “а” и чл.106а, ал.1, т.4, б. “б” от ЗАвтПр, в редакцията им в ДВ, бр.60 от

2020 г., в сила от 07.07.2020 г., за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки – т.1, б. „а“ - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността; т.4, б. „б“ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

От съдържанието на двете разпоредби е видно, че приложението им е обусловено от наличието на две основни предпоставки – 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на Общността.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр “Обществен превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр “Превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, като последните две условия са дадени алтернативно. Понятието “икономическа облага” е легално дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр (Нова – ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), съгласно която това е всяка икономическа изгода, което лицето не бил получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. Следователно от значение за обективното осъществяване на обществен превоз на пътници е неговото заплащане или получаването на икономическа облага, т.е. формирането на печалба или спестяването на разходи, като достатъчно е наличието на поне едно от тях, за да се приеме, че са налице предпоставките на §1, т.2 от ДР на ЗАвтПр.

В случая от събраните по време на проверката доказателства се установява безспорно, че между водача и пътниците е имало уговорка да му заплатят по 50 евро за превоза от РГермания до РБългария. Няма спор и за това, че за автомобила няма издадено заверено копие към лиценз на Общността, поради което следва да се приеме, че са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл.106а, ал.1, т.1, б. “а” и чл.106а, ал.1, т.4, б. “б” от ЗАвтПр – извършване на обществен превоз на пътници с пътно превозно средство, за което няма издадено заверено копие към лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Дадените по време на проверката писмени обяснения са годно доказателствено средство предвид на разпоредбата на чл.39, ал.1 от АПК.