Решение № 785 от 25.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Бургас, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500791 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 14339/26.04.2022г. на БРС от „ГСИ-Балкани“ ЕООД с ЕИК102696671, представлявано от управителя Юрий Борисович Бородавин, заявена чрез юк.Радомир Вълчев против решение № 681/12.04.2022г. по гр.д.№ 6630/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която уволнението на К. Л. Ш., ЕГН ********** е признато за незаконно и е отменена Заповед № 52/02.08.2021г. на управителя на „ГСИ-Балкани“ ЕООД, ЕИК 102696671, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, поради дисциплинарно уволнение; К. Л. Ш. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „И., е. д.“ в ответното дружество, като последното е осъдено да му заплати сумата от 11 044,80лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода от 03.08.2021г. до 03.02.2022г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаването на исковата молба - 24.09.2021г. до окончателното й изплащане, като в тежест на въззивника ответник са възложени и сторените от въззиваемия ищец разноски по делото и заплащането на държавната такса.

С отделно депозирана частна въззивната жалба от „ГСИ-Балкани“ ЕООД с ЕИК-102696671е въведено оплакване и срещу допуснатото с атакувания акт предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл.242, ал.1 ГПК. На основание чл.243, ал.2 ГПК се моли за отмяна на инкорпорираното в решението определение в тази връзка.

Въззивникът навежда, че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон, 1 немотивирано, без да са обсъдени всички събрани доказателства. Счита, че изводите на съда, че посоченото в оспорената заповед за дисциплинарно уволнение нарушение не е доказано по категоричен начин и извършеното от работника нарушение не съответства на тежестта на наложеното наказание са неправилни, незаконосъобразни и в противоречие със събраните по делото доказателства, като в тази връзка е обширно изложено собствено виждане и изводи по нарушените норми от работника и събраните в тази връзка доказателства. Изложен е подробен анализ и преразказ включително на събраните гласни доказателства по делото. Твърди, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че е останал без работа през периода от 03.08.2021г. до 03.02.2022г., за който се търси и е присъдено обезщетението по чл.225 КТ, като е сторен анализ на разпоредбите в ГПК/чл.127, ал.2ГПК, чл.147ГПК,чл.150ГПК/, касаещи задълженията на страните и на съда при представянето/събирането на доказателства. Навежда, че по делото пред БРС е представен болничен лист от въззиваемия ищец, че е боледувал за периода от 03-31.08.2022г., за който период той в случай че е получил обезщетение от ДОО, то тази сума счита, че следва да се приспадне от присъденото от съда обезщетение по чл.225 КТ. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените от въззиваемия претенции срещу въззивника да бъдат отхвърлени като неоснователни, като на въззивника се присъдят сторените пред двете инстанции съдебни разноски. Отправени са следните доказателствени искания: за разпит на свидетеля Г. М. на осн.чл.266, ал.2, т.1 ГПК, за който се твърди, че работел към друго дружество, но поради отказ на това дружество да съдейства на въззивника от самото начало на производството и до даване на показанията на св.Р. пред БРС, въззивникът не е знаел, че и този свидетел бил присъствал на вземането на пробата за алкохол от въззиваемия. Моли св.Г. М. да бъде призован чрез работодателя си „Г. Е. Е. Е.“ ЕАД. Отправено е искане на осн.чл.266, ал.3 ГПК за задължаване на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД да представи запис от охранителните камери от 04.07.2021г. за периода 21,07ч. до 21,45ч. съдържащ момента на настъпилото ПТП с „Фолксваген Кади“ с рег № А 1954 КС и поведението на участниците в него, като се задължи издателят на записа да удостовери, че същият е автентичен и съдържа именно момента на ПТП, както и да бъде назначена съдебномедицинска експертиза за установяване влиянието на установеното количество алкохол от 0,23 промила в организма на ищеца с въпроси касаещи субективна психологическа преценка или средно статистически данни за влиянието на алкохолно опиянение в посочения промил.

Въззиваемият К. Л. Ш., представляван от процесуалния му представител адв.

Росен Диев от АК-Бургас, е представил в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, като в тази насока се излагат подробни съображения, включително се навежда, че в жалбата са изложени голословни твърдения за тврърдяно ПТП допуснато от въззиваемия, като се позовава на изискан запис, чието съдържание опровергава твърденията на насрещната страна. Посочва, че работодателят не установява нито техническа изправност на средството, с което е тестван въззиваемия, нито е съставен какъвто и да било документ за извършеното тестване и резултатите от него, с което въззиваемия да е бил запознаван, като се посочва, че видно от събраните доказателства въззиваемият не е бил отстраняван от работа и е довършил работната си смяна, което не би следвало да бъде допуснато от работодателя ако е вярно твърдението, че е бил в нетрезво състояние или негоден да изпълнява служебните си задължения. Счита за неверни твърденията на насрещната страна, че липсват доказателства, за периода, в който въззиваемият е останал без работа, като посочва, че по делото са приети трудовата му книжка и анкетна карта на бюрото по труда. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

2

Противопоставя се на отправените с въззивната жалба доказателствени искания като счита същите за преклудирани. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Решение № 681/12.04.2022г. по гр.д.№ 6630/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлена претенцията на К. Л. Ш., ЕГН ********** за осъждане на „ГСИ-Балкани“ ЕООД, ЕИК 102696671 да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода от 03.08.2021г. до 03.02.2022г., за горницата над уважения размер от 11044,80лв. до претендираните 11666,40лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК; подадена е от лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, следователно е допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав като взе предвид събраните в първоинстанционното производство доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно следното:

Възникналото по силата на сключен трудов договор № 66/28.03.2021г., ТПО, по което въззиваемият К. Ш. е заемал длъжността „И., е. д.“ във въззимаемото дружество. ответното дружество.

По силата на Заповед № 48/09.07.2021г. работодателят е образувал дисциплинарно производство срещу въззиваемия поради инцидент на 04.07.2021г. по време на работната смяна на последния и е назначена комисия, която да изясни фактите довели до инцидента. Тази заповед е връчена на работника и по нея той е представил на 16.07.2021г. своите писмени обяснения.

Приложен е по делото и протокол от 27.07.2021г. за проведено съвещание на назначената със Заповед № 48/09.07.2021г.. комисия.

Със Заповед № 52/02.08.2021г. на управителя на работодателя е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемия, на основание чл. 190, ал. 1, т.7 от КТ във вр. с чл. 187, т. 9 от КТ и чл. 187, т. 10, предложение трето от КТ, във вр. с т. 5.1.2.8. от Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД и във вр. с т. 5.3.9. от Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД и на основание чл. 188, т. 3 от КТ- прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, поради дисциплинарно уволнение. На гърба на заповедта е извършено саморъчно отбелязване, че е заповедта е прочетена и връчена на К.Ш. на 03.08.2021г., който е отказал да я получи, поради което лицата В. Г. и Т. Д. са удостоверили с подписите си направения отказ. Издадена е и втора Заповед № Кп-13/03.08.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с работника във връзка с горепосочената заповед.

Установено е чрез събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.

В. Г., присъствал като свидетел, че при връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение работникът не се е ползвал от се е ползвал със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като връчването е извършено след приключване на работната му нощна смяна, която е от 19,00ч. до 07,00ч. на следващата сутрин, като към 08:15ч. на 03.08.2021г. ищецът не е бил хоспитализиран и не е бил в отпуск по болест и заповедта му е била връчена при отказ, съгласно отбелязването върху нея.

При тези данни в обжалваното решение е направен правилен и законосъборазен извод, че работодтелят е спазил процедурата, пердвадена в чл.193 КТ преди налагане 3 на дисциплинарно наказание; последното е наложено от компетентен орган по смисъла на чл.192 КТ и в сроковете по чл.194 КТ, а самата заповед има изискуемото по чл.195, ал.1 КТ съдържание, в нея са изложени мотиви и е връчена на работника.

След гореустановеното БРС правилно е пристъпил към разглеждане на заповедта за дисциплинарно уволнение по същество по следващите възражения по на работника.

За да издаде оспорената заповед за уволнение, работодателят е приел, че от работника са извършени други тежки нарушения на трудовата дисциплина по см. На чл. чл.190, ал.1, т.7 КТ, които в конкретния случай се изразяват в това, че на 04.07.2021г., около 21.30 часа, по време на работа К.Ш., като водач на лек автомобил е допуснал самостоятелно пътно-транспортно произшествие на територията на комбината, поради което му е взета проба за алкохол с преносим апарат „Drager Alcotest 7410“ с фабричен номер ARSJ 0189, които отчел наличие на алкохол от 0.23 промила. Освен това, във връзка с ПТП, е увредил л.а. „Фолксваген“ с ДК № А1954КС, който представлява имуществото на дружеството, предоставено на Ш. за изпълнение на трудовите му задължения. С тези си действия работника е нарушил т.5.1.2.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, съгласно която работниците и служителите са длъжни да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи, като стриктно спазват следните забрани: да не се явяват на работа след употреба на алкохол и/или под въздействието на алкохол. За употребил и/или намиращ се под въздействието на алкохол се счита работник, за когото след тестиране с алкотестер е установена алкохолна наситеност (концентрация) в организма е размер на 0,1 промила и повече. Нарушил е още и т. 5.1.2.8., която гласи, че работниците и служителите са длъжни да пазят грижливо имуществото, което им е поверено или с което са в досег (машини, съоръжения, инструменти, МПС и др.) при изпълнение на възложената им работа. Да пестят суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които им се предоставят за изпълнение на трудовите задължения. За неизпълнение на тези задължения на работниците и служителите се търси имуществена отговорност по съответните текстове на раздел I I от глава X на Кодекса на труда, както и дисциплинарна отговорност по чл. 188 от КТ.