Протокол № 204 от 13.05.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 204 гр. Златоград, 13.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100041 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ И. И. В. - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Е. В. – АК – С..

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. - редовно призована, не изпраща представител.

АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представител на ответника.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищеца, че е собственик на ПИ с идентификатор ***, с площ 607 кв.м, кв. 46, парцел 3, находящ се в гр. Н., ул. ,,Н.‘‘.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищеца е да докаже, че получил владението на горепосочения имот от дядо си А. И., като ищецът владее имота от 2006 г. и е 1 присъединил владението на дядо си към своето, който пък дядо е владял имота от 1970 г.

Владението им е явно, спокойно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато.

Ищецът и праводателите му са облагородили имота, който първоначално е бил градина и е засаждан с земеделски култури, като от около 5 г. е превърнат в ливада.

Следва да докаже, че имота има материализирани граници от към съседните имоти.

При направена проверка установил, че за имота първоначално бил съставен АДС, а след това със заповед на Областен управител имотът е предоставен на о. Н., която е съставила АЧОС.

С посочената заповед за съставяне на АДС обаче, е одобрен кадастралния план на Н. и тази заповед не създава права.

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение № 110/03.04.2026 г., а именно ксерокопия представени от ищеца на: Скица на поземлен имот №15 3312336/25.12.2025 г. с идентификатор ***.

АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, налице е признание на иска от ответната страна, затова ще моля да прекратите съдебното дирене. Считам, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 237 от ГПК, а именно налице е признание на иска от изрично упълномощен процесуален представител, не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, а и настоящото производство не е такова, каквото законодателят изрично е изключил приложното поле на признанието на иска. Изрично заявявам, че не претендирам съдебноделоводни разноски.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а 2 именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.

ПОСОЧВА 13.06.2026г., като ден, в който ще обяви решението си.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

3

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:15 ч.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ Секретар: __________Й. Б._____________

4