Решение № 3715 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3715 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330100585 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от З. И. В. ЕГН ********** против „АПС България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и чл. 10а ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № ***** год., сключен между З. И. В. и Терра кредит ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на АПС Бета България ЕООД.

Ищцата твърди, че с Терра кредит ЕООД е сключила Договор за кредит № ***** год., по силата на който й е предоставена сума в размер от 800 лева, която следвало да бъде върната на 8 месечни вноски, с месечна вноска от 213.42 лева, ГПР – 49.66%. Между страните било договорено заплащането на неустойка в размер на 778.08 лева, като така общата сума, която следвало да се върне по договора била 1705.92 лева. Твърди се, че на 02.01.2025 год. ищцата получила уведомление от ответника АПС Бета България ЕООД, че на 05.12.2024 год. вземането по договора за кредит с Терра кредит ЕООД е цедирано на АПС Бета България ЕООД и че по договора се дължи сума от 1886.23 лева. Сочи, че договорът за кредит е недействителен, тъй като противоречи на закона и на добрите нрави. Твърди се, че не е спазено изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПК – шрифта не е в размер 12 pt. Твръди и че с клаузата, уговаряща заплащане на неустойка е нарушена разпоредбата на чл.

10а, ал.2 ЗПК. Твърди, че по договора е платена сумата от 855 лева, поради което счита, че задължението й към кредитора е изпратено. Иска се от съда процесния договор за кредит да бъде прогласен за недействителен.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „АПС Бета България” ЕООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Не с оспорва, че между ищцата и Терра кредит ЕООД е сключен процесния договор за кредит. Сочи се, че нито едно от сочените в исковата молба нарушения на чл.10 и чл. 10а от ЗПК не води то твърдяната нищожност на договора по смисъла, вложен в чл. 26 ЗЗД. Не се оспорва, че вземането за неустойка не е включено в ГПР по договора, като се излагат съображения, че същото не представлява скрито възнаграждение, а представлява задължение, породено от неизпълнение на договорно задължение, а съгласно чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК изрично било регламентирано, е при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Дори и да се приеме, че неустойката е в прекомерен размер, то същата следва да бъде намалена.

Дори и да се приеме, че погрешно е определен ГПР, то на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал заплащане на чистата стойност по кредита. Иска се от съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените по делото писмени доказателства, а и е обявено от съда за ненуждаещо се от доказване с Определение № 5831 от 05.05.2025год. /л.56, 57/, между ищцата и „Терра Кредит ЕАД е сключен Договор за кредит ***** год., вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия на АПС Бета България ЕООД от 05.12.2024 год, както и че в ГПР по Договора за кредит ***** год. не е включен като разход вземането за неустойка. Съгласно Договора /л.8-21/, на ищцата отпусната заемна сума в размер на 800 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 41,00 % и посочен годишен процент на разходите – 49.66 %. В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл. 5, ал. 2, , за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 778.08 лева. За длъжника е предвидено задължение – отново в чл. 5, ал.2 от договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита /освен запис на заповед/, под формата на банкова гаранция в размер на общата стойност на плащанията, посочена в договора 1705.92 лева или на поръчителство. Поръчителите следва да са две физически лица, с нетен осигурителен доход 1000 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор, сключен с Терра кредит ЕООД, да няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“.

Регламентираната в договора клауза за неустойка съдът намира за недействителна. Уговорената в чл. 5, ал. 2 от процесния договор за кредит. неустойка излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в 2 договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. За кредиторът изначално е било ясно, че заемателят не би могъл да предостави банкова гаранция в размер на 1705.92 лева, при все че търсената от него заемна сума е в повече от двойно по-нисък размер – 800 лева. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договорът. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска. От своя страна, установеното нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото разхода за неустойка е следвало да бъде включен в ГПР по кредита и съответно действителния ГПР различен от този, посочен в договора, представлява и основание за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като основателен.

Относно разноските:

Съобразно изхода на спора за ищцата се поражда право на разноски.

Същата е сторила такива в размер на 75.45 лева, които ответникът следва да й заплати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между З. И. В. ЕГН ********** и „АПС България“ ЕООД ЕИК 202604987, че сключеният между З. И. В. ЕГН ********** и „Терра Кредит ЕООД ЕИК 130339438 Договор за кредит № ***** год., вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 05.12.2024 год. на АПС Бета България ЕООД ЕИК 202604987, е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, АПС Бета България ЕООД ЕИК 202604987, да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на З. И. В. ЕГН ********** сумата от 75.45 лева – сторени разноски за държавна такса за образуване на настоящото производство.

3

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4