Решение № 196 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пазарджик, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500264 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 20235220101319 по описа за 2023 година е отхвърлен иска, предявен от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6 против М. Г. К. с ЕГН ********** с настоящ: гр. Пазарджик, ул. „Ясен“ №25, за установяване на основание чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 543.89лв. от която 278.69лв. - цена на далекосъобщителни услуги и 265.20 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.05.2020г. и допълнително споразумение към него от 13.07.2020г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 06.01.2023г. до плащането, за което вземане е издадена заповед №31 от 09.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №56/2023г. по описа на РС-Пазарджик.

В срок решението е обжалвано от „Йеттел България“ ЕАД.

Излагат се оплаквания за неправилност, немотивираност и нарушение на процесуалните правила. Молят да бъде отменено и прието съществуването на претендираното в заповедното производство вземане.

Решението било немотивирано , в частта , с която са оставени без 1 уважение исковете за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги. Съдът не разгледал в съвкупност всички представени писмени доказателства, поради което допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, достигнал до грешен извод и не приложил правилно материалния закон ,поради което и постановил неправилно решение.

Съдът неправилно приел, че ищецът не е изправна страна по договора и не е предоставил мобилни услуги на потребителя, въпреки че приел,че е налице валидно сключен договор , поради което било и налице противоречие в мотивите му.

От приетите писмени доказателства по делото - договор за Мобилни услуги и приложения към него и 3 бр. фактури било видно, че потребителят е използвал телекомуникационни услуги, които не е платил.

В т.7 от представените по делото Общи условия „Йеттел България „(предишно наименование Теленор България) било видно ,че мобилния оператор предоставя услуги на потребителите си при условията на действащото законодателство, като за да получи достъп до мрежата, потребителят следва да притежава валидна лична СИМ карта, регистрирана в базата данни на Мрежата.

В чл. 5 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897338463 от 19.05.2020 г. изрично било посочено, че към договора се предоставя и 1 бр. СИМ карта, която е индивидуализирана чрез сериен номер в чл. 8 от договора, а именно № 893590500001 14887170. Договорът имал значение и на приемо-предавателен протокол, чрез който се доказва, че операторът е изпълнил задължението си да предаде СИМ карта, регистрирана в базата данни на Мрежата, на потребителя.

Сключения първоначално договор бил изменен с допълнително споразумение към него от 13.07.2020 г. Ако на потребителя не е била предоставена действаща

СИМ карта, регистрирана към телекомуникационната мрежа, той е могъл във всеки един момент да прекрати договора за Мобилни услуги поради неизпълнение на задълженията от страна на оператора. Потребителят не само, че не прекратил договора, а напротив- 2 месеца след сключването му, е изменил условията на абонаментния си план чрез сключване на допълнително споразумение към него от 13.07.2020 г. , тоест – потребителят е имал достъп до мрежата на Теленор и е използвал телекомуникационните услуги чрез активирана СИМ карта.

Съдът не отчел и направеното частично плащане в размер на 10,64 лв., която сума е приспадната от сумата по първата Фактура № 7303574311/25.04.2020 г.

С подписването на договорите ищецът бил предоставил съответните сим-карти, индивидуализирани по сериен номер, с което изпълнил

2 задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и договорените далекосъобщителни услуги - чл.23, буква “б ” от Общите условия. Това обстоятелство се установявало и от издадените месечни фактури, които неправилно първоинстанционният съд не счел за годно доказателство.

Тези фактури се генерирали от електронна система и представлявали електронен документ, поради което по недвусмислен начин установявали ,че на ответника е предоставен достъп до мрежата.

Това е породило задължението на абоната да плаща месечната абонаментна такса и допълнително ползваните услуги , ако има такива.

По силата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС фактурата служи за доказване на извършената доставка на услуга. Фактурата като първичен счетоводен документ, съобразно чл. 6, ал. 1 ЗСч е носител на информация за регистрирана стопанска операция. Липсата на подпис в нея не влияе на достоверността на информацията, която се установява посредством фактурата, предвид, че подписът не е задължителен реквизит, съгласно ЗСч.

Възражение по отношение на фактурите ответникът не бил направил.

Считат ,че вземането им е установено както по основание , така и по размер.

Районен съд Пазарджик неправилно приложил разпоредбата на чл. 87 ЗЗД, като не е съобразил договорката между страните, обективирана в подписаните между тях индивидуални договори.

Договорите били прекратени на основание чл. 19 буква „б“, т. „в“ от Общите условия, приложими към тях. Едностранно от мобилния оператор ,поради това , че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане .

Съгласно разпоредбата на чл.71 (част XIII) от Общите условия, потребителят по договор за мобилни услуги е длъжен да заплаща определените от Йеттел цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл.

27 на същите Общи условия - в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

С оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договорите за Мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях, относимият текст на Общите условия, представляващ нормативното основание за прекратяване бил чл.75 във връзка чл. 19б, буква в, при което за разлика от хипотезата на чл.19в не се изисква едномесечно предизвестие. Към 01.03.2021 година в съответствие с действащите Общи условия и без необходимост от писмено предизвестие договорите били прекратени. Това породило и правото на ищеца за неустойка.

В отправена покана до ответника бил даден срок за изпълнение на задълженията ,като било отправено и предупреждението за дължимост на неустойките.

3

Сключените договори били индивидуални договори и длъжникът имал възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне от негова страна на срока на сключваните договори и устройствата, които е закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг. Поради това и считат,че се касае за индивидуално уговорени клаузи по смисъла на 146, ал.1 ЗЗП и не може да се обсъжда нищожността им.

Понятието „индивидуално уговорена клауза”, се извеждало от тълкуването на закона в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по Директива 93/13/ на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В разпоредбата на чл.146. ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Даденото легално определение за клаузи, които не са индивидуално уговорени, се ползва с оглед на осъществяваната върху такива клауза преценка от гледна точка на техния евентуално неравноправен характер.

Ищецът сочи в жалбата ,че в задължителната практика на ВКС ( Решение № 98 от 25.07.2017 г. ТК 1во отделение ВКС, постановено по т.д.

535/2016 г. било възприето становището, че от дефиницията на законодателя следва по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са били изготвени предварително, погреби телят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.

Веднага следва да се посочи, че цитираната практика няма характера на задължителна за съдилищата след изменението на чл.290 от ГПК.

По отношение на съгласието с общите условия на договора и декларирането на получаването им от потребителя, включени като изявления в индивидуалния договор, следвало да се съобразява и разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП. Законодателят бил изключил от потребителската защита клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции. Посочената забрана не се отнася до клаузи в общите условия, които възпроизвеждат законова норма, с която се уреждат друга категория договори, за които националната уредба е неприложима Решение на Съда на ЕС от 21.03.201 Зг. по дело С - 92/11.

От потребителската защита по чл.146. ал.1 ЗЗП били изключени и клаузите по чл.145, ал. 2 ЗЗП, които се отнасят до определяне на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна. Преценка на неравноправен характер на тези клаузи се извършва, ако същите не са ясни и 4 разбираеми. Посочените клаузи биха могли да са индивидуално уговорени, доколкото се отнасят до определящите договора престации и потребителят, изразявайки съгласие за сключване на договора, е могъл да влияе върху съдържанието им. Изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език, сочи на необходимост от предоставяне на информация, въз основа на която потребителят да може да прецени икономическите последици от сключването на договора и съответно даденото съгласие да е недвусмислено, което формира и извод, че клаузите по чл.145, ал.2 ЗЗП биха могли и да не са индивидуално уговорени. Тези клаузи, като правило, са част от индивидуалния договор, но биха подлежали на преценка за евентуална неравпоправност, ако не са уговорени индивидуално и не са съставени ясно и разбираемо

Излагат съображенията си ,че няма неравноправни клаузи в договорите между ищеца и ответника.

Клаузата за начисляване на договорна неустойка била обективирана в чл. 11 от договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359897338463 от 13.7.2020 г. и чл. 4 от допълнително споразумение към него. Тя предвиждала, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства па оставащия срок на договора.

Претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора- по договора за мобилни услуги, представляваща три месечни такси, поради факта, че потребителят е ползвал преференциални условия за предоставените му мобилни услуги при сключване на договор с първоначален срок от 24 месеца; както и по договора за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.