Решение № 8277 от 04.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 04.12.2019 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.: Марина Гюрова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8136 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.01.2019 г. по гр.д. № 4294/18 г.,

СРС, ІІ ГО, 72 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено че ответницата Е.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, дължи сумата от 4319,46 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от м.02.2013 г. до м.04.2014 г., с неплащане на която се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва за периода от 18.2.2016 г. до изплащането й, и лихви за забава в размер на 962,49 за периода от 31.03.2013 г. до 08.02.2016 г., присъдени със заповед от 29.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. № 8932/16 г. на СРС.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Т.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че СРС незаконосъобразно е приел, че не съществува правна възможност за служебно начисляване на ТЕ при хипотезата на чл.59 ЗЗД, тъй като и съгласно Наредбата за топлоснабдяване, същата е приложима при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и когато се претендира присъждане на стойност на ТЕ на извъндоговорно основание. Няма друг нормативен акт, по който да се изчисли количеството ТЕ при неосигурен достъп. Освен това, вещото лице по СТЕ е заявило, че през процесният период отчитането на ТЕ и отоплението в сградата се извършва съгласно действащите ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от СТИ-общ топломер. В мотивите си, съдът е посочил, че липсата на договор не освобождава собственикът на имота от заплащане на разходи за него, които включват и цената на доставената в имота ТЕ със стойността на която биха се съизмерили обогатяването и обедняването и е прието, че разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на ТЕ за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената използвана енергия. Това е сторено от СТЕ, която не е била възприета от съда. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното. Претендира присъждане на разноски и за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата Е.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Й.Г. оспорва въззивната жалба. Не претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Е.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, дължи сумата от 4319,46 лв. за доставена топлинна енергия през периода от м.02.2013 г. до м.04.2014 г., с неплащане на която се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва за периода от 18.2.2016г. до изплащането й, както и лихви за забава в размер на 962,49 за периода от 31.03.2013 г. до 08.02.2016 г., присъдени със заповед от 29.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. № 8932/16 г. на СРС.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответницата е потребител на ТЕ за небитови нужди като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********. представляващ сутерен, партер от два магазина и мецанин, с код на платеца Т 342348. За периода от м.02.2013 г. до м.04.2014 г. ищецът доставил ТЕ на ответницата, но последната не е заплатила дължимата за това цена в общ размер на 5281,95 лв.

Ответницата станала задължена за лихва за забава в размер на 962,49 за периода от 31.03.2013 г. до 08.02.2016 г. Твърди, че с ответницата не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за горепосочения имот, но през процесния период тя е потребявала ТЕ в имота, поради което следва да плати цената на доставеното количество ТЕ. Ето защо, ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми и било образувано ч.гр.д. № 8932/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72-ри състав. Районният съд уважил заявлението в цялост и издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за горепосочените суми. В законоустановения двуседмичен срок длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което за установяване вземането на ищеца е указано да предяви претенциите си по исков ред. Ищецът счита, че насрещната страна по договорното отношение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума с оглед установения срок за плащането й, считано от изтичане на последния ден от месеца, следващ месеца на доставка. Моли се, съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК.

Ответницата Е.А.А., ЕГН

**********, в срока по чл.131 ГПК е депозирала писмен отговор, в който е оспорила исковете по основание и размер.

Третото лице помагач не оспорва исковете.

По изложените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема следното:

По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответницата.

Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за небитови/ нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.

Количеството на доставена от ищеца ТЕ се установява от доказателствата по делото и от приетата по делото СТЕ, от която се установява, че ФДР е извършвало дялово разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба. Според вещото лице партидата е била заведена на името на ответницата Е.А.А., като собственик на процесните имоти през 2013 г. За процесният период от 02.2013 г. до 04.2014 г.

ФДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са били попълнени документите за главния отчет, които са били подписани от потребител. Отчетите са били коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало монтирани отоплителни тела и 16 топлоразпределители. В имота има 4 радиатора без топлоразпределител, за които служебно е била начислена ТЕ. Липсва и водомер за топла вода, която е била изчислена на един брой потребители при норма 140 литра на потребител.

Относно ТЕ отдадена за сградна инсталация, вещото лице сочи, че имотът има отопляем обем по проект 2154 м3 и на базата на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена сградна инсталация. Вещото лице изрично заявява, че за периода 02.2013 г.-04.2014 г. количеството ТЕ отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334. При тези данни вещото лице е посочило следните стойности-суми за ТЕ за отопление от общо 3691,28 лв./ сума за ТЕ на сгр. инст. от 2219,53 лв. и сума за ТЕ за отопление от 1471,76 лв./ и сума за ТЕ за подгряване на топла вода-488,61 лв., или общо 4179,90 лв.

Настоящата инстанция намира, че изложеният довод от съда, че според СТЕ през процесния период е била доставяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация във всички имоти, за които е открита партидата с код на платеца Т342348, като тя е изчислена и начислена съобразно общия им отопляем обем, а предмет на делото са само част от имотите, представляващи стопански обекти, за чийто отопляем обем няма изчислена топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, за неправилен. Вещо лице изрично е изброило какво включва процесният имот, а именно сутерен, партер 0/ два магазина/, меценат, апартамент над мецената и тавански апартамент, като всички те са включени в процесния имот, с абонатен номер 342348 и всички те заедно имат отопляем обем по проект 2154 м.3. Неправилно съдът е приел, че относно топлинната енергия за отопление на имота и подгряване на топла вода, начислена служебно на база, не се установява по делото такава топлинна енергия да е доставена в имота, че не съществува правна възможност за служебно начисляване на количество топлинна енергия, предвид това, че наредбата за топлоснабдяването е приложима при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и когато се претендира присъждане на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно основание. Като начало и предвид гореизложеното, служебно начисляване е извършено само за 4 радиатора без топлоразпределител/ останалите 16 са с топлоразпределител/, като служебно е начислявана и само топлата вода, поради липсата на водомер. За служебното начисляване, доводите касаят размера, а не основанието на иска. Отделно от това, няма друг нормативен акт, по който да се изчисли количеството ТЕ при неосигурен достъп. Освен това, вещото лице по СТЕ е заявило, че през процесният период отчитането на ТЕ и отоплението в сградата се извършва съгласно действащите ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от СТИ-общ топломер.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be6a84a5-9866-48a9-be62-b58e64759e7e