Определение № 2617 от 20.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2617 гр. Бургас, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100501661 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „Агенцията за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 , със седалище и адрес на управление – гр.София против Разпореждане №1256 от 09.09.2025 г. , постановено от РС – Царево по гр.д.№464/2025 г. , с което изцяло е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Според жалбоподателя изискванията за съдържание на заявлението по чл.410 от ГПК в процесния случай са спазени. Налице е точна индивидуализация на вземането по основания и размер – страни по вземането: кредитодателя , респ. – неговия частноправен правоприемник , както и задълженото лице – кредитополучател , конкретизиран е и размера на вземането – договор за кредит , уточнено е на коя дата е сключен и между кои лица. Страната сочи , че не е необходимо заявителят да посочва какъв е размера на отпуснатия кредит , кога сумата по кредита е усвоена , какъв е размера на месечните вноски , кога е техния падеж , как е определен лихвения процент на договорната лихва , както е приел първоинстанционният съд. Страната сочи , че това са обстоятелства по същество и биха били релевантни в един исков процес по чл.422 от ГПК за установяване на вземането. Това , което е посочено от заявителя в случая е напълно достатъчно. Цитирана е и практика на съдилища в страната : достатъчно е да се посочи изложение на обстоятелствата , на които се основава заявлението , в какво се състои искането. В заповедното производство не се цели установяване на вземането , а само дали то е спорно. За да е редовно заявлението е достатъчно да са посочени съществените юридически факти , от които произтича вземането и които позволяват индивидуализацията му. Не е необходимо в заявлението да бъдат посочвани всички обстоятелства , имащи значение за основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й. Сочи се , че преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията , изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизираното по 1 основание и размер вземане. В тази насока се моли съда да отмени обжалваното разпореждане №1256 , с което изцяло е отхвърлено заявлението като неправилно и съдът да се произнесе по съществото на въпроса.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по първоинстанционното дело №464 на РС – Царево е било образувано по заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. С. Л. на основание чл.410 от ГПК. Претендира се заплащането на сумата от 642.90 лв. – главница ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.08.2025 г. до окончателното изплащане;

61.60 лв. договорна лихва за периода от 16.06.2024 г. до 01.10.2024 г., 106.59 лв. – мораторна лихва за периода 17.06.2024 г. до 27.08.2025 г. , представляващи платени вместо длъжника от „Файненшъл България“ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“АД по силата на Договор за предоставяне на гаранция задължения по Договор за потребителски кредит от 03.04.2024 г., вземането по който е прехвърлено от „Файненшъл България“ЕООД на заявителя „ АСВ“ЕАД с Приложение №1 от 03.02.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 01.02.2024 г. Претендирани са разноските по делото.

Установява се от фактическа страна , че на 03.04.2024 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД / кредитодател/ и И. С. Л. / Кредитополучател/ е бил сключен договор за потребителски кредит. Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит , който Кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете по договора да усвои и върне като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Отделно – между „Файненшъл България“ЕООД и И. Л. е бил сключен договор за предоставяне на гаранция във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора от страна на Л. същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Файненшъл България“ЕООД. Кредитополучателят Л. не е възстановил платената по договора сума на своя поръчител, поради което в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.

Вземането е на основание Договор за цесия от 01.02.2024 г. сключен между „Файненшъл България“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и подписаното Приложение №1 към него от 03.02.2024 г. По силата на това споразумение вземането на „Файненшъл България“ЕООД , произтичащо от договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД ведно с всички привилегии и обезпечения , включително и всички лихви. Налице е уведомително писмо от 12.2.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на пълномощник на цедента. Въз основа на това е депозирано заявлението по чл.410 от ГПК против И. Л. общо за сумата от 811.09 лв. , от които 642.90 лв. представляваща главница на „Изи Асет Мениджмънт“АД във връзка с потребителския кредит, 61.60 лв. – възнаградителна лихва и 106.59 лв. – обезщетение за забава. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и сумата в размер на 21.25 лв. – държавна такса.

2

Съдът първоначално с разпореждане№1216 от 27.08.2025 г. е констатирал , че заявлението е нередовно и е оставил заявлението без движение като е дал указания за изпълнение в тридневен срок – да се внесе дължимата държавна такса , да се представи сключения между „Файненшъл България“ЕООД и И. Л. договор за предоставяне на гаранция и да посочи изрично – погасявани ли са суми от длъжника – кредитополучател по договора и в какъв размер, вкл. и по договора за гаранция. Указани са последиците от неизпълнението.

На 28.08.2025 г. е постъпила молба с документ за внесена държавна такса. На 02.09.2025 г. е постъпила втора молба , но указанията на съда не са изпълнени- не е представен договора и не са посочени евентуални плащания от длъжника. Вместо това се сочи , че възнаграждението за поръчителство не е включено в претендираните от заявителя суми , както и са развити теоретични постановкщи за характера на заповедното производство.

На 09.09.2025 г. съдът се е произнесъл с обжалваното разпореждане №1256. В него съдът е посочил , че дадените на заявителя указания не са самоцелни , а се изискват от страна на съда за да се установят действително дължимите от потребителя суми , както и по повод евентуалната недействителност на договора , поради невключване на възнаграждението за гарант в ГПР. Макар и да са налице отделни договори , то клаузите в тях са взаимносвързани и обусловени и налагат извършване на преценка в тяхната цялост.

Съдът е изложил съображенията си , че това представлява конструкция , предназначена да заобиколи разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Налице е уговорка в договора , че условие за сключване на договора , както и за по-бързото отпускане на кредита е предоставянето на обезпечение – гаранция или поръчителство от страна на потребителя; в противен случай е възможно кредитодателят да не одобри заявлението му за кредит. Съдът е посочил , че безусловно след като възнаграждението по договора за поръчителство се дължи едновременно с вноските по кредита несъмнено представлява разход по кредита , който е следвало да бъде включен при изчисляване размера на ГПР. Направен е извод за вероятната недействителност на договора за кредит , а оттам – и за задължението за длъжника да върне само чистата стойност на кредита – само главницата.

Въпреки така направения извод за връщане само на главницата от страна на длъжника съдът е заключил , че в случая не може да бъде издадена заповед за изпълнение за нея.

Съдът е направил извод , че от наличните данни може да се заключи , че в случая дължимите по договора за заем суми се претендират частично – т.е. – че от страна на длъжника са извършени плащания. Въпреки изричните указания заявителят не е посочил какви плащания са направени по изпълнението на договора. А това е от значение за преценката на съда за служебно прихващане на платените суми до размера на действително дължимите суми по заема. Това би довело до издаване на заповед за изпълнение за сума над действително дължимата от потребителя чиста главница , което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на кредитора както и до нарушаване на трайно установената практика на СЕС за служебна защита на потребителя като по-слабата страна в договорните отношения за кредитиране. Преценено е че обстоятелството , че в случая 3 заявителят не претендира сумите за възнаграждението за гарант и това е без значение , но това не освобождава съда от извършването на дължимата служебна проверка. Съдът е заключил , че в случая е невъзможно да извърши преценка на това дали е останала непогасена част от стойността на чистата главница по кредита – за да може да прецени дали заявлението следва да се уважи по претенцията за чиста главница. Поради това съдът е стигнал до крайния извод , че заявлението следва да бъде отхвърлено и по отношение на чистата главница. Въпреки указанията на съда в противоречие с разпоредбата на чл.410 ал.3 от ГПК заявителят не е представил договора за гаранция като част от единното облигационно правоотношение с потребителя което също препятства съда да извърши задължителната преценка по договора. Поради това съдът е заключил , че е налице хипотезата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК , при която съдът не е отстранил допуснатите в заявлението нередовности в тридневния срок от съобщението и поради това е отхвърлил заявлението изцяло , включително и в частта за претендираните разноски.

Жалбата от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството по чл.410 от ГПК – заявителя за издаване на заповед за изпълнение в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса.

Страната има правен интерес от обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

В случая е налице заповедно производство по чл.410 от ГПК.Заявителят в качеството му на цесионер претендира издаване на заповед за изпълнение от длъжник , вземането срещу който му е цедирано от кредитодателя на длъжника Л.. В процесния случай съдът е преценил , че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК и е дал тридневен срок на заявителя тези изисквания да бъдат изпълнени. В случая са формулирани конкретно в три пункта. Заявителят е изпълнил само това по първи пункт като вместо изпълнение по т.2 и т.3 от визираното от съда е изложил теоретични постановки относно характера на производството по чл.410 от ГПК. Изложените съображения , както и тези в частната жалба са принципно правилни, но не касаят пряко проблематиката в настоящия случай. Съдът е констатирал липсата на достатъчно данни в заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД във връзка с изискванията на чл.410 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127 и 128 от ГПК , касаещи обстоятелствата визирани в т.2 и т.3 на указанията, дадени от съда с разпореждането от 27.08.2025 г. Настоящата инстанция намира , че тези указания на първоинстанционния съд са правилно зададени към заявителя и същият е следвало в дадения тридневен срок да ги изпълни. Последиците за заявителя от неизпълнението са достатъчно ясни , същите са визирани и в чл.411 от ГПК : - заповед за изпълнение не се издава когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатата нередовност в дадения му тридневен срок от съобщението. В процесния случай заявителят не е изпълнил указанията на съда по т.2 и 3 и законосъобразно – напълно в съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като не е издал заповед за изпълнение.