Решение № 430 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Рeшeниe рег. № 2606 от 28.04.2025 г. по гр.д. № 20241100103627 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-10 състав Столична община е осъдена да заплати на Ц. С. Р. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 15 000 лв. в обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 29.11.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 29.11.2023 г. до окончателното плащане, а искът е отхвърлен за разликата до 40 000 лв. В тежест на Столична община са възложени възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 за адв. В., държавна такса и разноски в полза на Софийски градски съд

Решението в отхвърлителната част е обжалвано от Ц. С. Р. (ишца), представлявана и в настоящото производство от адв. А. В.. В жалбата се изразява становище за доказано мястото на увреждане със свидетелски показания. Оспорва се ищцата да е съпричинила увреждането с довод, че липсва предписано задължение, което да е нарушила. Наведен е довод, че не дължи възприетото от съда като необходимо повишено внимание за избягване 1 на падането въпреки видимите неравности по цялата тротоарна настилка.

Оспорва се и възприетата степен на принос с довод, че за определянето му би следвало да бъдат съобразени интензитетът на установените нарушения и на двете страни съответно неизпълнение на нормативно вменено задължение за служителите на общината при липсващо задължение за ищцата. Иска се решението в отхвърлителната част да бъде частично отменено, а на ищцата да бъде присъдена допълнително сумата от 15 000 лв.

В отговор на въззивната жалба Столична община (ответник), представлявана от юрк. А. Г. застъпва теза, че възприетото съпричиняване е в съответствие с практиката на ВКС. Застъпена е теза, че дължимото обезщетение и без да е налице съпричиняване не превишава следващата се сума.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила и насрещна жалба на Столична община. Оспорва се да е установено точното място на увреждане, а твърдяното да попада в имот, предназначен за второстепенна улица, но регулацията да не е приложена, препятстващо установяване на собствеността върху имота. Евентуално се оспорва размерът на присъденото обезщетение. Поддържа се теза, че твърдяното забавяне на възстановителния процес може да бъде обяснено с предпочетено от ищцата консервативно лечение вместо операция. Иска се решението да бъде отменено, а искът отхвърлен изцяло, съответно размерът на обезщетението да бъде намален.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищцата в първоинстанционното производство – адв. П., пледира за уважаване на жалбата на ищцата поради липса на съпричиняване и присъждане на допълнително обезщетение. Претендират се и разноски.

Представен е списък.

Процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство – юрк. Г., оспорва първоначалната жалба и поддържа насрещната жалба. Иска се решението в уважителната му част да бъде отменено, а исковете отхвърлени изцяло, а евентуално да бъде потвърдено по съображения в отговора и насрещната въззивна жалба. Представен е списък на разноски.

2

Жалбите са допустими – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част, за които пороци съдът следи служебно.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Въззивният съд следва да формира собствени изводи досежно поддържания в настоящото производство спор по фактите и правото.

Ответникът не оспорва настъпилото увреждане, както и че е резултат на твърдяното от ищцата падане. Спорът касае конкретното място на падане и в частност дали е настъпило на общинска територия с предназначение тротоар.

За изясняване на този спор, повдигнат и пред първоинстанционния съд, е изслушана техническа експертиза, чието заключение не е оспорено към момента на изслушване на вещото лице. Вещото лице констатира, че непроведената отчуждителна процедура касае имот с идентификатор ***, съставляващ парцел ІV досежно отредена от него част за второстепенна улица, идентифицирана на приложена към заключението скица с буквите А, Б, В, Г и А. Вещото лице обаче отбелязва, че на място е изградена ограда с масивна бетонна основа и метална решетъчна надстройка, обхващаща и територия пред очертания ПИ ***, съставляваща част от имот с идентификатор ***, очертана по скицата с букви А, Б, И, Д, А. Оградата е означена на скицата по букви И, Б, В, а вещото лице сочи да ограждаща имот с административен адрес ул. „Акад. Борис С.ов“ № 16 като загражда и 2,5 метра от предвидения тротоар с обща широчина от 4 метра. Вещото лице е категорично, че извън оградата остава площ с ширина от около 1,5 метра по цялата дължина на тротоара, която се използва с това предназначение. Видно от скицата цялата територия на обозначен на кадастралната карта тротоар, разположен източно от изпълнената на място ограда, попада в имот с идентификатор *** – публична общинска собственост с придадено му предназначение за второстепенна улица. Тези 3 констатации, онагледени и на приложената скица са достатъчни за извод, че достъпната за свободно движение територия е част от общински имот.

От показанията на свид. К. се установява да се е движел към спирка на 280 в „Студентски град“ срещу ищцата, която към момента не познавал. Той я видял да се спъва на някакви неравности, при което паднала напред по очи и извикала за помощ. Свидетелят определя мястото като покрито с цимент с множество дупки и неравности, не много широк, но позволяващ двама-трима души да се разминат. При тези данни свидетелят е разпознал именно мястото, визуализирано на приложените към исковата молба снимки. Ищцата носела две-три торби с продукти. При тези обстоятелства настоящият състав споделя достигнатия и от първоинстанционния съд извод за доказано, че инцидентът е настъпил върху общински терен с предвидено преднозначение второстепенна улица. Визираната от вещото лице необходимост от участие на геодезист се свързва с идентификация на точното място на падане. Това обаче в случая не е необходимо. Без значение остава конкретно коя от визуализираните неравности е довела до падането на ищцата.

Ответникът оспорва и възприетият от първоинстанционния съд размер на обезщетението да съответства на справедливостта – нормативно утвърден критерий за остойностяването му според чл. 52 ЗЗД. Това налага непосредствено изследване и на установеното по делото обстоятелства с потенциал да повлияят върху възникването, съответно интензите на негативното психическо преживяване, обуславящо и неимуществената вреда при непозволено увреждане.

От показанията на свид. К. се установява, че след падането ищцата се оплакала от болка в дясното си рамо, на място се е отзовала линейка и ищцата е транспортирана до „Пирогов“.

От приетото от първоинстанционния съд и неоспорено заключение на вещото лице съдебно-медицинска експертиза се установява, че идентифицираното увреждане на посочената в исковата молба дата съставлява многофрагментно спираловидно счупване на тялото на дясната раменна кост с разместване, довело до трайно ограничение на движенията на десния горен крайник за 4-5 месеца. Увреждането еднозначно се свързва с падане от собствен ръст при залитане напред и подпиране при изправен горен крайник в лакътната става.

4

Ищцата е отказала оперативно лечение, а проведеното консервативно такова – обездвижване на десния горен крайник с ортезна шина и гипсова лонгета, заменено впоследствие с брейс шина, носена от ищцата до 02.02.2024 г.

Възстановителният период е съпроводен от болки с голям интензитет за около 20 дни, с умерен интензитет до около 2 месеца, по-малък за още 2 месеца и последващо постепенно намаляващ интензитет. Вещото лице определя като обичайно усещане на болка и до 3 години след увреждането.

Установено е наличие на твърда подутина в горната 1/3 на дясната мишница, предизвикваща и болка при допир. Вещото лице я определя като връх на горния костен фрагмент. Движенията на дясната раменна става са ограничени в обем по-малък от нормата с 30 % и са болезнени. Отчитайки, характера, вида, местонахождението на счупването на раменната кост, възрастта на ищцата и вида на проведеното лечение, вещото лице заключава, че пълно възстановяване няма да има като ограниченията ще се запазят за в бъдеще. От уточнението в съдебна зала следва, че ограничението касае движение на ръката нагоре.

Вещото лице приема, че ако ищцата е приела операция, би била подобре, но ищцата заявила, че е нямала възможност да си плати металните импланти. Според правилата имплантите подлежат на плащане от пациента.

Дори и при операция обаче вещото лице определя като невъзможно пълното възстановяване в движението на ръката предвид възрастта на ищцата. Опитът на вещото лице сочи на остатъчен дефицит от 10-15 %.

Свидетелката Д. – дъщеря на ищцата сочи да е видяла майка си в „Пирогов“ да държи счупената си ръка със здравата. Не могла да мръдне, ревяла. Лекарите казали за множество счупвания, раздробени костици.

Казали, че няма места за операция, макар и да е за такава, но предложили да пробва с обездвижване на ръката, понеже операцията била много скъпа – с болтове, а и предвид възрастта на пострадалата трябвало да тези болтове впоследствие и да бъдат извадени с нова операция. Те решили да пробват с временно обездвижване. Въпреки сложения гипс болките продължили. След „Пирогов“ поради продължаващите болки майка й била приета във ВМА.

Отново предложили операция, но й казали, че нейната възраст, диабет и кръвно допълнително усложняват операциите, а те били и много скъпи.

5

Ищцата отново предпочела да пробва да зарасне макар и мъките да били повече.

Дясната ръка на ищцата била водеща. След инцидента няколко месеца ръката й била обездвижена и пристегната към тялото. Могла да се ползва само лявата си ръка, с която да се подпира. Не могла да се храни – заливала се, а и да се къпе. Случило се и да падне в банята. Налагало се свидетелката да ходи с нея до тоалетната. За да осигури зарастване се наложило да спи седнала, подпряна на възглавници. Свидетелката й помагала да се грани до средата на 2024 г.

През няколко месеца ищцата провежда физиотерапия, но движенията били много ограничени. Не може да носи тежко с дясната си ръка, а я използва само да говори по телефона и към 30.01.2025 г. (датата на показанията) да се храни, а и се случва да я боли, ако легне. Трябва да е в полулегнало състояние с подпрян от възглавници гръб. След махане на шината започнала физиотерапия, но й казали, че трябва да продължава да носи шината на моменти заради недоброто зарастване.

Допреди увреждането ищцата помагала с покупките, за детето, а сега не могла да вдига детето, да го води на градина, а дъщеря й била самотен родител.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

Предявеният иск сочи на хипотезата на чл. 49 ЗЗД, която именно е разгледана и от първоинстанционния съд, но в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на приложимия към случая закон.

Отговорността на ответника се свързва с неизпълнено задължение от страна на негови служители да организират поддържането на платното за движение, чиято неизправност се твърди да е причинил увреждането. Нормата на чл. 49 ЗЗД ангажира възложителя на вредоносна работа да възмезди пострадалия. Ето защо и предявената претенция предполага да бъде доказано в процеса, че 1) в обхвата на възложена от ответника работа е 2) настъпила 6 вреда, легитимиращо ищеца да претендира и поправянето й, както и че тази вреда 3) се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с 4) конкретно поведение. Тези обстоятелства са в доказателствена тежест на ищцата. Освен това законът държи сметка и за 5) противоправността на поведението – задължението за обезвреда произтича от нарушение на вменено задължение. Доколкото противоправността предполага съпоставяне на конкретни факти с меродавния към тях регламент, този въпрос се преценява служебно от съда (чл. 5 ГПК). Отговорността на възложителя на вредоносна работа предполага и 6) вина у непосредствения причинител, която се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД. При насочена претенция към възложителя на вредоносна работа законът не държи сметка кое е конкретно отговорното лице.