Решение № 134 от 17.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600178 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. Д. К. – служебен защитник на подсъдимия Н. П. А. срещу присъда № 22 от 22.02.2023 г. по НОХД № 180/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение.

С посочения съдебен акт подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК – четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.

В жалбата на адв. К. се претендира, че наложеното на подс. А. наказание е прекомерно по размера си. Иска се, при условията на алтернативност, същото да бъде намалено, като се отчетат моногобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или пълния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които защитата подробно изтъква.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив счита жалбата 1 за неоснователна. В хода на съдебните прения пред въззивния съд по отношение на наказанието пледира, че то не следва да бъде налагано в размер, по-малък от определения, тъй като тогава не би съответствало на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Счита, че наказанието в окончателен размер от четири години /след редукцията му от шест години поради привилегията на диференцираната процедура/ напълно съответства на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като би изпълнило възпиращите и превъзпитателните цели на наказанието .

Служебният защитник на подсъдимия в хода на съдебните прения поддържа изцяло подадената жалба. Намира, че поради спецификата на производството, по която е било разгледано делото - съкратено съдебно следствие, в което подсъдимият е признал фактите и обвинението и е осъден по тях, признанието на вината и изразеното разкаяние, както и оказаното съдействие на досъдебното производство и ниският размер на щетата , обуславят налагане на наказание под законоустановения минимум в размер около 1 година лишаване от свобода. Счита, че размерът на наложеното наказание, макар и наложено за деяние, представляващо тежко престъпление по смисъла на закона, с оглед останалите доказателства по делото, е било завишено. Моли да се намали наказанието в присъдата в минимален размер, след което да се направи съответната редукция с 1/3, съответна на привилегията в закона при провеждане на съкратено следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.

Подсъдимият поддържа доводите на своя служебен защитник, като претендира за намаляване на наказанието.

В последната си дума А. предоставя на втората инстанция по претенциите си.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, при която подс. Н. П. А. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти, описани в обвинителния акт, а да се ползват вече събраните такива на досъдебното производство. Съдът установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства и с определение допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК за тях. С нарочно определение по чл. 372 ал. 4 от НПК първата инстанция е допуснала съкратено съдебно следствие по този ред, като е разяснила на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му и събраните на досъдебното производство доказателства. Въз основа на тях, окръжният съд правилно е приел за установени следните фактически положения:

Пострадалият Е. С. бил пенсионер по болест и страдал от редица 2 заболявания, които му пречели да се обслужва сам, поради което живял в дом за хора с увреждания, намиращ се в гр. *, бул. „*“ №* . Придвижвайки се с инвалидната си количка, на 07.10.2022 г. около 09.30 часа отишъл със свид. Г.

П. до офиса на „*“ в подблоковото пространство на бул. „*“ № *. Докато чакал пред същия, към него се приближил подс. А., с когото се познавали по физиономия, доколкото последният му бил известен като бездомник, който чака по време на раздаване на пенсиите и проси пари от хората. Подсъдимият започнал да разпитва свид. С. за живота му, както и за размера на пенсията.

Към 10.30 часа свид. С. приближил гишето на касата заедно с подсъдимия, от която именно последният взел пенсията му в размер на 345,80 лева, тъй като свидетелят не могъл да става от инвалидната си количка. С. подал на подс. А. класьорче с документи, където след получаването им били прибрани и банкнотите, като 80-те стотинки подсъдимият прибрал. Тръгвайки да се прибират, свид. П. решила да отиде до центъра на гр. *, за да вземе своята пенсия. При това положение, подсъдимият й дал около 2 лева и обещал да прибере пострадалия в дома. След като се разделили, подс. А. продължил да бута инвалидната количка със свид. С. към дома. Решил да отнеме парите му, а и бил улеснен от немощното състояние на свидетеля. Ето защо, доближавайки до една кафе-машина, както и уж спирайки, за да си вземе кафе, изведнъж казал на свид. С.: „Дай да ти прибера парите!“ Насила и въпреки съпротивата на пострадалия, бръкнал в левия джоб на долнището на анцуга му, от който издърпал класьорчето с банкнотите. Извадил ги от същото, оставил 5 лева и отново пъхнал класьорчето в джоба на пострадалия.

След това избягал в обратна посока със сумата от 340 лева. Свид. С. веднага се обадил от мобилния си телефон на номер. 112, съобщавайки за случилото се. От своя страна подс. А. похарчил парите и се скрил при свой роднина в с.

*, където променил външния си вид, доколкото помолил зет си да го остриже гола глава, а след това се и обръснал. При реализираните разпознавания на лице (л. 50-52 от дъсъд. пр. и л. 57-59 от досъд. пр.) свид. С. разпознал подс.

А. като извършител на реализираното спрямо него посегателство, а свид. П. – като лицето, което се присъединило към нея и Е. С., докато чакали за пенсията. И двамата са били категорични, че това е лицето, което към момента на разпознаването вече било подстригано, а към инкриминирания такъв – с коса.

Описаната фактическа обстановка правилно и обосновано е била приета за установена от първостепенния съд от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказателствени средства и експертно заключение, като доводите на първия съд няма да бъдат преповтаряни дословно, защото изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Правилно е било посочено, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от показанията на пострадалия, които първият съд е приел за достоверни и корелиращи с останалите събрани по делото доказателства, подробно посочени и анализирани в мотивите на този съд, като е било отчетено и значението на протоколите за разпознаване в подкрепа на направеното самопризнание, като разпознаванията са били преценени от една 3 страна – като способ за проверка на гласните доказателства (показанията на пострадалия и придружаващата го непосредствено преди деянието свидетелка), като чрез извършените разпознавания от тези свидетели на подсъдимото лице като автор на посегателството, са били проверени вече установените факти от показанията на тези свидетели. Наред с това чрез разпознаване в случая са били събрани и преки доказателства, тъй като свидетел-очевидец (пострадалият по делото) е разпознала извършителя на престъплението, поради което разпознаването, извършено от пострадалия, е било ползвано и като пряко обвинително доказателство при постановяване на осъдителната присъда. В случая към протоколите за разпознаване са били съставени и фотоалбуми. Правилно извършените в хода на досъдебното производство разпознавания са били приети за годен доказателствен източник за авторството на деянието, наред с останалите такива от доказателствената съвкупност, които подкрепят направеното самопризнание. За извършените разпознавания са били привлечени поемни лица (съобразно изискванията на чл. 137 от НПК), които не са имали друго процесуално качество, като видно и от фотоалбумите, представените за разпознаване лица отговарят на изискванията на чл. 171, ал. 2 от НПК - най-малко три лица, сходни по външност с разпознаваното лице. Първият съд е ползвал и заключението на вещото лице от стоково-оценъчната експертиза като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и неоспорено от страните. Следва да се обърне внимание от настоящата инстанция във връзка с доводите във въззивната жалба на значението на обясненията на подсъдимия, дадени в рамките на досъдебното производство.

Всъщност при все защитата да претендира за оказано съдействие на подготвителната фаза и признание на вината, в досъдебното производство, всъщност нито е налице признанието на вината, нито са били дадени обяснения, които могат да бъдат ползвани за нуждите на производството по делото. Това е така, тъй като при все обвинението срещу подсъдимия да е било прецизирано на няколко пъти, същият неизменно е заявявал пред разследващата, че не се признава за виновен по същото и отказва да дава обяснения, ползвайки изрично гарантирано от законодателя свое право, визирано в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НПК. В този смисъл не са налице обяснения на подсъдимия, които да изнасят конкретни данни в подкрепа на самопризнанието от диференцираната процедура чрез разпитите на обвиняемия на досъдебното производство. В случая поради спецификата на разглежданата диференцирана процедура по т. 2 на чл. 371 от НПК, съдът следва да посочи само доказателствата, които подкрепят самопризнанието в диференцираната процедура. Не е налице порочна процедура поради обстоятелството, че обвиняемият не се е признал за виновен по обвинението на досъдебното производство. Това не е било пречка, както в случая, подсъдимият в съдебно заседание пред първия съд да поиска разглеждането на делото по диференцирана процедура. В тази връзка може да бъде цитирано решение № 638 от 12.11.2007 г. по н. д. № 368/2007 г. на ВКС, ІІ н. о, където се сочи, че „с направеното самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, придружено от съгласие да не се събират доказателства за признатите 4 факти, деецът е отрекъл обясненията си, дадени от него в хода на досъдебното производство. А като ги е отрекъл, с оглед на тях не може да се поставя под съмнение това самопризнание, подкрепящо се от другите доказателства. Затова, отсъствието на изрична оценка на тези обяснения не обосновава съществуването на противоречие с чл. 107, ал. 5 НПК.“ На още по-силно основание следва да се приеме, че със самопризнанието и съгласието да не се събират доказателства за признатите факти, подсъдимият фактически е отрекъл тезата си на подготвителната фаза. Ето защо, самопризнание в диференцираната съдебна процедура не се поставя под съмнение, тъй като последното е подкрепено от другите доказателства в посочения вече по-горе смисъл. С определението си по чл. 372, ал. 4 НПК първият съд е с основание е приел, че самопризнанието се подкрепя от посочените в мотивите му доказателствата и е обявил, че при постановяване на съдебния акт ще ползва същото без да събира други доказателства за фактите по обвинителния акт.

Във връзка с всичко изложено по-горе, не се откриват доказателствени материали, които неправилно са били оценени като процесуално допустими и са били използвани от първия съд при решаване на делото. В случая първият съд е изпълнил задълженията си да посочи всички гласни доказателствени средства (показанията на свидетелите); заключението на назначената и изготвена в досъдебното производство експертиза; писмени доказателства и доказателствени средства; веществени доказателства. Правилно първият съд не е посочил проблеми с допустимостта и процесуалната годност на отделни доказателствени материали, като не е и редуцирал доказателствената съвкупност по изтъкваните причини.