Определение № 460 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500306 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от адв.

С. Т. в качеството му на процесуален представител на ищеца Й. П. И., ЕГН:

********** срещу Определение №771/17.02.2026г., постановено по гр.д.

№6717/2024г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излага се становище, че към днешна дата е налице изменение на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съгласно която при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36 ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Излага се становище, че в случая е приложима нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Сочи се, че при изчисляване на минималното възнаграждение по Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е видно, че възнаграждението би възлязло на 410,04 лева за иска по чл.55 ЗЗД плюс 590,40 лева за иска по чл. 26 ЗЗД, или общо 1000,80лв. Излагат се съображения в насока, че предвид обстоятелството, че ищцата е претендирала в списъка на разноски заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в значително по-ниска сума от 700 лева, която е заплатила на адвоката, който е изчислил като 1 възнаграждение з а един иск по реда на чл. 7, ал.2, т.З от Наредбата за адвокатските възнаграждения, то тази сума не следва да бъде редуцирана от съда. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в размер на претендирания размер от 700лв.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: **** е депозирала писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. В.Б.К., в която се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като се изразява несъгласие с доводите на частния жалбоподател. В заключение се прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение №1197/06.08.2025г., постановено по гр.д.№6717/2024г. по описа на РС-Плевен съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК по иска, предявен от Й. П. И., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.**** № 61, вх.Б, ет.6, ап.12 против Ай Ти Еф Груп АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, р-н Лозенец, ул.Сребърна № 16, бл.Парк Лейн Офис Център, ет.8 Договор за потребителски кредит № 606701/26.10.2023г.

Съдът е осъдил на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД Ай Ти Еф Груп АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Александър Стамболийски № 84-86, Бизнес център Урбан Модел, ет.12 да заплати на Й. П.

И., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.**** № 61, вх.Б, ет.6, ап.12 сумата от 195,00 лева, представляваща недължимо платена сума.

Съдът на осн.чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил Ай Ти Еф Груп АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Александър Стамболийски № 84-86, Бизнес център Урбан Модел, ет.12 да заплати на Й. П. И., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.**** № 61, вх.Б, ет.6, ап.12 сумата от 356,66 лв. направени по делото разноски.

На осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил Ай Ти Еф Груп АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Александър Стамболийски № 84-86, Бизнес център Урбан Модел, ет.12 да заплати на адвокат С. С. Т., личен №4700004358, като процесуален представител на Й. П. И., сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

2

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от ищеца Й. П. И., ЕГН: ********** чрез процесуалния й представител адв. С. Т. с искане за изменение на решението в частта за разноските, като е отправено искане съдът да присъди по-висок размер на адвокатското възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Определение №771/17.02.2026г., постановено по гр.д.№6717/2024г. по описа на РС-Плевен съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

Съдът е приел, че нормата на чл. 7, ал. 2 НВАР определя правила за изчисление на размерите на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на отделните претенции. Според съда при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е обвързан от определените с НВАР размери на адвокатски възнаграждения, съобразявайки практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС. В тази връзка, съдът е приел, че предявената претенция се отличава с ниска правна и фактическа сложност, доколкото са предявени два обективно кумулативно съединени иска и един евентуален за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит, евентуално нищожност на клауза от договора и за връщане на сума, получена без правно основание, като предмета на доказване по същество и на главния иск за нищожност и на евентуалния такъв съвпадат, а основателността на осъдителният иск е в пряка зависимост от изхода на спора по установителният иск. Съдът е отчел обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а по делото са събрани само писмени доказателствени средства.

Настоящият въззивен състав споделя изложеното от районния съд в обжалваното определение.

Въззивният съд отчита постановките, приети в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според което съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Същото се приема едностранно в практиката на СЕС, в това число Решение от 28.07.2016г по дело C-57/2015г, както и в решение от 25.01.2024 г по дело С438/22г.

Съдът разполага с възможност и служебно да следи за всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим, дори да липсва възражение за прекомерност от отсрещната страна. Съгласно цитираните решения съдът следва да има възможност във всеки случай служебно да съобрази спецификите на конкретното дело, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса и да присъди разумен размер за направените разноски с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна.

3

В богатата практика на ВКС, както и в решенията на СЕС, по-конкретно от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., съдът приема, че водещ критерий при определяне размера на адвокатското възнаграждение е именно фактическата и правна сложност на конкретното дело, процесуалната активност на представителя на ищеца. Именно конкретиката на казуса е водеща при определяне справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

При определяне на адвокатското възнаграждение съдът съобразява, че е сезиран с два кумулативно обединени иска – по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на целия договор за недействителен и иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, като счита за адекватен и справедлив размер на възнаграждението от 400 лева за двата иска - под установения с НМРАВ и съобразно разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.

С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, която не се отличава с висока степен на такава и проявената процесуална активност на представителя на ищцовата в настоящото производство страна, без събиране на доказателства, като настоящото производство не се отличава с правна сложност, то присъденият размер на адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ от 400лв. за двата иска се явява справедлив.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ищцата, че в случая следва да намери приложение измената на разпоредба на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съгласно която при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36 ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е била изменена с ДВ, бр. 17 от 2026 г. от 13.02.2026 г. Съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по въпроса за разноските е постановено преди влизане в сила на измененията, въведени в чл.78, ал.5 от ГПК с ДВ бр.17 от 2026г., съответно на дата 06.08.2025г. В принципен план безспорно установено е, че действието на процесуалните норми действат ex nunc, доколкото изрично не е предвидено ретроактивност на разпоредбата. В настоящия случай липсва разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби на ГПК, която изрично да регламентира обратното действие на въведените изменения с ДВ 17 от 2026г.

В този смисъл съдът е съобразил правилно и законосъобразно действаща нормативна уредба и актуалната съдебна практика, включително европейската такава при постановяване на обжалваното определение.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната част като 4 правилен и законосъобразен.

По изложените съображения и на осн. чл.278 вр. чл.248 от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №771/17.02.2026г., постановено по гр.д.

№6717/2024г. по описа на РС-Плевен, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5