Решение № 296 от 22.10.2024, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 1089/2023
- Вид
- Решение № 296
- Подписан
- 22.10.2024
- Състав
- Галя Василева Петрешкова Ставарова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б."В" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, б. "В" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за нормативните актове
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 296 гр. Козлодуй, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20231440101089 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Г. Й., ЕГН **********, съдебен адрес за получаване на книжа: ...... против ......, с правно основание: чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 ГПК във връзка с чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, с цена на иска: 2272.42 лв. от които: 1412.42 лв. - главница, ведно със законна лихва от 17.07.2013 г., 537.22 лв. - възнаградителна лихва, 180.37 лв. - мораторна лихва, 142.60 лв. - деловодни разноски по ЧГД № 2820/2013 г. на РС Враца.
Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че вземането на ......, по Изпълнителен лист от 14.10.2013 г., издаден по ЧГД № 2820/2013 г. по описа на Районен съд - Враца, издаден по чл. 410 от ГПК, е погасено по давност по отношение на К. Г. Й., ЕГН **********, за следните суми:
1412.42 лв., представляваща главница, описана в изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2820/2013 г. на РС Враца, като погасена с изтичане на пет годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
142.60 лв., представляващи деловодни разноски, описана в изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2820/2013г. на РС Враца, като погасена с изтичане на пет годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
537.22 лв. - възнаградителна лихва, описана в изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2820/2013 г. на РС Враца, като погасена с изтичане на три годишна давност по чл. 11, б. „В" ЗЗД,
180.37 лв. - мораторна лихва, описана в изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2820/2013 г. на РС Враца, като погасена с изтичане на три годишна давност по чл. 111, б.„В" ЗЗД,
Законна лихва върху главницата, считано от 17.07.2013г., като погасена с 1 изтичане на три годишна давност по чл. 111,б.„В" ЗЗД, Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника ......, със седалище и адрес на управление: ......, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от Барбара Анна Руджикс и Анджей Бернард Бак - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Т. Ю. Х., преупълномощена от Зорница Николова Димитрова, с който изразява становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но изцяло неоснователен, като излага подробни съображения за това.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан депозирания от К. Г. Й. иск по ......
Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.
В условията на евентуалност, моли да се приложи и чл.78, ал.5 от ГПК и ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, то моли съдът да приеме възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.
По делото са събрани следните писмени доказателства: Копие от молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 1110/12.03.2014г.; Копие от молба вх. № 7184/12.07.2018г.; Копие от молба вх. № 2788/13.06.2016 г.;
Уведомление за образувано изпълнително дело № 177/2014 г. при ...... Копие от съобщение за образувано изпълнително дело № 1413/2023 г. на ....... Копие от изпълнителен лист от 14.102013г., издаден по ЧГД №2820/2013 г. на РС Враца. Копие от уведомление за извършено прехвърляне на вземания.
Заверено копие от пълномощно в полза на юрисконсулт Т. Х.; Извлечение от Договор за цесия от 22.04.2016 г., сключен между ...... и ......, ведно с Приложение №1 към него; Заверено копие от пълномощно от ...... в полза на ......; Заверено копие от Потвърждение от цедента ...... за извършената цесия;
Заверено копие от обратна разписка, удостоверяваща изпращане на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД; Уведомление за цесия; Списък със сторените от ответника в настоящото производство разноски; Препис от отговора на исковата молба и приложенията. Копие на изпълнително дело № 177/2014 г. при ...... Копие на изпълнително дело № 1413/2023 г. на ......
Козлодуйският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация 2 чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
Правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск е налице, тъй като за него няма друг способ за защита срещу предприетите изпълнителни действия по изпълнително дело № 1413/2023 г. на ......, освен признаване недължимостта на посочените суми.
На 01.12.2011г. между ...... (предишно наименование ......), с универсален правоприемник е ......, клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и К. Г. Й., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № PLUS-01624680. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът ...... е финансирал кредитополучателя, а за К. Г.
Й. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.
Между страните не се спори, че въз основа на молба на ...... в резултат на неизпълнение на горепосочените задължения на 12.03.2014 г. е образувано изпълнително дело № 177/2014 г. по описа на ......, с рег. № 721 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 14.10.2013 г.
С молбата си за образуване на изпълнително дело на 12.03.2014 г. ...... е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ....... На тази дата е прекъсната теклата до момента погасителна давност.
На 03.04.2014 г., ...... е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца с изх. № 3936/03.04.2014 г., като е изпратил запорно съобщение на „Валентино ДЖИ БИ4" ЕООД.
На 03.04.2016г. изпълнителното дело е прекратено, поради настъпила перемция по закон, но няма изричен акт от ЧСИ.
През 13.06.2016 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от ......, което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.г.р.д 11196/2020 г.; Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.
309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
През 05.10.2016 г., новият взискател с изрична молба е поискал, да се извърши справка НОИ за наличието на трудов договор на длъжника.
След като ...... е бил лишен от правоспособност, архивът му е изпратен на ...... и делото е получило нов номер - № 7159/2020 г.
На 14.06.2018г. взискателят ......, е изпратил към кантората на ......, молба за справка БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличието на такива, да им бъде наложен запор с цел 3 обезпечаване вземането на взискателя. Молбата за справка БНБ е входирана на 12.07.2018 г., и е представена като доказателство по делото.
На 25.09.2020 г. е входирана молба за извършване на справка. След което изп. дело № 7159/2020 г. е било прекратено и взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист, като на 02.08.2023г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело № 1413/2023 г., по описа на ......, с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи.
На 22.08.2023 г. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело до длъжника. На същата дата /22.08.2023 г./ е изходирано запорно съобщение до работодател ......
От прегледа на приложените писмени доказателства се установява, че в периода след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок, като последното действие по него е молба от взискателят ...... от 14.06.2018г. за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника, която е входирана на 12.07.2018г.
От изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по Договор за кредит ....... За вземанията на банката за главница важи общата 5-годишна давност и обосновава защо те не са периодични и следователно за тях не се прилага краткият срок от 3 години.
При договорите, при които главната, определяща договора престация, се състои в еднократно прехвърляне на едно благо, самият договор не е с периодично изпълнение. Насрещното задължение по волята на страните (или поради характера на самия способ за плащане при гледането и издръжката) е разсрочено, но то е част от една обща (макар и делима) престация за заплащане на определена стойност.
Затова отделните вноски нямат юридически самостоятелно битие и с изтичане на съответния период и изплащане на вноската не се наблюдава подобно окончателно уреждане на отношенията, макар че и насрещната страна е изпълнила вече. Поради това се предвижда обратно действие на развалянето в тези случаи – за да може еднократно престиралият да получи обратно даденото в цялост, а не само в „неизплатената“ част“.
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните актове действат ех tunс или ех nunc, и следователно дали 4 следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна практика - Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател Борислав Белазелков.
В съдебното решение съдът подробно и мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото ТР, което се предвижда само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.