Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2555 от 28.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 9450/2022
Вид
Определение № 2555
Подписан
28.08.2022
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2555 гр. София, 28.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. като разгледа докладваното от К. Г. Д. Частно наказателно дело № 20221110209450 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С постановление от 23.09.2020 г. на прокурор в Софийска районна прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 1113/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 20486/2020 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК.

Срещу постановения прокурорски акт е постъпила жалба от М. В. Д., в която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че следва да се извършват допълнителни процесуално-следствени действия, които да установят по несъмнен начин причините за смъртта на брат й Ив. Н., в частност дали последният не е бил умишлено умъртвен. Изложено е, че е съмнително поведението на неговата съпруга след смъртта му, която самостоятелно е решила трупът на Ив. Н. да бъде кремиран, както и твърдението й, че в кръвта му е установено количество алкохол над 2 промила. С оглед на изложеното, се иска да бъде отменено постановлението на СРП и да се извърши пълно, обективно и всестранно разследване на смъртта на Ив. Н..

Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна проверка на редовността и допустимостта на депозираната жалба, намира, че същата е 1 процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирано лице – пострадала от разследваната деятелност, и в законоустановения 7-дневен срок. Съдът намира за необходимо да отбележи, че пострадали от инкриминираното деяние по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК се явяват лицата, които са претърпели неимуществени вреди от престъплението, свързано със смъртта на Ив. Н.. В този смисъл, съгласно Тълкувателно решение № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС в наказателния процес материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и братята и сестрите на починалия и неговите възходящи и низходящи от втора степен. В този смисъл, доколкото жалбоподателката М.

Д. е сестра на починалия Ив. Н., то последната е активно материално легитимирано лице да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съдът не споделя тезата на наблюдаващия прокурор, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 74, ал. 2 НПК, поради което материално легитимирани лица да обжалват постановлението са само наследниците на починалото лице. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 НПК касае преминаване правата на починалия пострадал върху неговите преки наследници, включени в кръга на призованите да наследяват. Тази разпоредба е приложима, ако е налице посегателство срещу физическо лице, което е живо и самото то се явява пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК (например опит за убийство, нанесена телесна повреда и т.н.). В случай на неговата смърт в хода на процеса, правото му на пострадал преминава върху неговите наследници. В настоящата хипотеза, обаче, се касае за разследване на престъпление по чл.

127, ал. 1 НК, а именно подпомагане или склоняване на лице към самоубийство и последвало такова. Доколкото в случая Ив. Н. е починал в резултат на разследваното деяние, последният не се явява пострадал, а жертва на престъплението. В този смисъл пострадали от престъпленията, в резултат на които е настъпила смърт, като процесното такова, са лицата претърпели преки и непосредствени неимуществени вреди по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, сред които е и сестрата на починалия. С оглед на това, жалбата на М. Д. се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Съображенията за това са следните:

Въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Ив. В.ов Н. живеел в гр. София, ул. „Йо********* Ба***** Ст*******“ № 10в заедно със съпругата си св. В. Н.. Поради това, че Ив. Н. работел като шофьор в „Център за градска мобилност“-София, се налагало да става рано за работа. С оглед на това, Ив.Н. нощувал на втория етаж в къщата, а съпругата му на първия. В къщата не били изградени вътрешни стълби, като качването и слизането до и от втория етаж ставало по външни стълби, които били оградени с парапет от арматурно желязо.

На 02.04.2020 г., около 19.30-20.00 часа, Ив.Н. вечерял със съпругата си, след което последният се оттеглил на втория етаж на къщата, тъй като на следващия ден бил на работа първа смяна и следвало да стане в 03.00 часа. На 03.04.2020 г., около 06.45 часа, В. Н. излязла от първия етаж на къщата, като се насочила към лекия си автомобил, когато чула съпругът й да я вика по име.

След като св. Н. се обърнала, видяла, че Ив. Н. лежи на земята, като парапетът на външните стълби бил откъртен. Св. Н. подавала сигнал на тел. 112, като на място пристигнал екип на ЦСМП-София, който транспортирал Ив. Н. до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил хоспитализиран. На следващия ден Н. починал от раните си.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че смъртта на Ив. Н. е вследствие на контузия и компресия (притискане) на гръбначния мозък в шийно-гръдната му част, от счупени костни парчета и изместване на прешлени 6-7-ми шийни и 6-7-ми гръдни прешлени, с развитие на парализа на четирите крайника, екстремно спадане на пулса и артериалното налягане и настъпване на смъртен изход на посочената дата, въпреки проведените сърдечно-белодробни манипулации по съживяване на лицето. От експертното заключение се установява, че липсват данни за насилствено причинени травматични увреждания от друго лице или самонарянавания.

При така установената фактическа обстановка, СРП е прекратила на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по делото с постановление от 23.09.2020 г., като 3 наблюдаващият прокурор е приел, че не е доказано извършване на разследваното престъпление по чл. 127, ал. 1 НК.

Съдът счита, че възприетата от СРП фактическа обстановка кореспондира с приложените по досъдебното производство гласни и писмени доказателства, но прокуратурата не е събрала всички необходими доказателства за установяване на обективната истина по делото, поради което е достигнала до преждевременен правен извод за липса на доказателства за осъществено престъпление от общ характер.

От изготвената по делото СМЕ по несъмнен начин се установява, че при процесния инцидент е настъпила смъртта на Ив. Н.. По делото обаче не са събрани никакви допълнителни доказателства, освен показанията на съпругата му В. Н. и дъщеря му В. Н., като възпроизведеното от последната е неинформативно относно главния факт на доказване в наказателното производство. Доколкото в случая не е извършен оглед на местопроизшествието, съдът намира за необходимо извършването на разпит на присъствалите на място лица, респ. непосредствено посетилите адреса такива след инцидента. В случая е разпитана само св. В. Н., но не и водачът на служебния автомобил на ЦСМП-София и дежурният лекар в него (д-р Цветкова), които първи са посетили мястото на инцидента и са възприели непосредствено както състоянието на Ивайло Н., така и фактическата обстановка около него, в частност счупения/стърчащ парапет на външните стълби. Следва да се посочи, че от фиша за спешна медицинска помощ и приложената епикриза от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД е видно, че Ив. Н. е установен от екипа на ЦСМП-София в съзнание, при вербалните отговори е ориентиран, като е намерен паднал върху леда от стълба. Не става ясно обаче дали посочената анамнеза е снета лично и само от Ив. Н. или са взети предвид и показанията на място на неговата съпруга. От друга страна, Ив. Н. е бил контактен и е можел да говори с екипа на ЦСМП-София, като очевидно такъв разговор е бил проведен с него преди транспортирането му до болницата. В този смисъл съдът намира за необходимо да се проведе разпит на водача на служебния автомобил и д-р Ц. от ЦСМП-София, които са разговаряли на място с Ив. Н. и съпругата му, с оглед установяване на причините за падането на Н. на земята, механизма на падането му, както и дали последният е споделил данни за суицидни действия от негова страна, 4 респ. подпомагане или склоняване от друго лице за извършвано на самоубийство; дали е бил физически бутнат, блъснат и т.н. от трето лице, в резултат на което действие да е паднал на земята или се касае за трагичен инцидент, свързан с падане от стълбите поради счупване на парапета. В случая прокуратурата е разпитала само съпругата на починалия – св. В. Н., но не и посочените по-горе лица, които също са имали непосредствени впечатления от състоянието на Ив. Н.. На следващо място, посочените лица могат да потвърдят или оборят казаното от св. В. Н., че е имало счупен парапет на външните стълби, откъдето Ив. Н. е паднал, доколкото последните са възприели не само състоянието на починалия, но и са имали възможност да огледат местопроизшествието. Предвид липсата на извършен оглед на местопроизшествието, техните показания биха се явили важен доказателствен източник за установяване на реалната фактическа обстановка.

По идентичен начин, полицейски инспектор Пе. К. и Ан. В., служители на СДВР, изготвили докладни записки, приложени по досъдебното производство, са лицата, които непосредствено са провели разговори с екипа на ЦСМП-София и св. В. Н. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, респ. са извършили оглед на местопроизшествието след транспортиране на Ив. Н. в лечебното заведение. С оглед на това техните показания също биха допринесли за изясняване на обективната истина по делото, в частност биха потвърдили или опровергали възпроизведеното от св. В. Н., чийто показания се явяват единствен пряк доказателствен източник по делото.

На следващо място, на л. 87 от ДП е приложена справка от Дирекция „Национална система 112“, от която се установява, че в 06.50 часа и 07.09 часа на 03.04.2020 г. неустановено лице се е обадило на тел. 112 от телефон с номер ***. По делото обаче не е изготвена СТЕ по отношение на приложения към същата справка компактдиск, от заключението на която да се установи действителното съдържание на двата звукозаписа. Изследването на посочените звукозаписи би допринесло за изясняване на обективната истина чрез установяване на конкретното съдържание на подадения сигнал, респ. записани ли са реплики и думи на трети лица, в частност на Ивайло Н..

На следващо място следва да се разпитат и най-близките лица на починалия Ивайло Н. към 03.04.2020 г., освен разпитаните В. Н. и В. Н., а именно неговите баща и майка – В. Н. и Т. Н., респ. сестра му М. Д., 5 жалбоподател по настоящото дело, с оглед установяване на отношенията им с починалия, отношенията между него и съпругата му, както и дали Ив. Н. е имал проблеми с трети лица, респ. някой го е заплашвал, въздействал или склонявал по някакъв начин към извършване на самоубийство. Доколкото В.

И. Н., син на починалия, е бил извън пределите на Република България в един значителен период от време преди и след настъпване на инцидента, то разпитът му на този етап от наказателното производство не би могъл да допринесе за изясняване на обективната истина по последното, поради което не се явява необходим.

С посочените доказателства биха се установили обстоятелства, респ. контролни факти, които биха потвърдили или изключили механизма на настъпване на смъртта на Ив. Н., възпроизведен от св. В. Н., респ. биха изяснили по категоричен начин дали се касае за трагичен инцидент, за умишлено склоняване/подпомагане за извършване на самоубийство или до физическо въздействие от трето лице (убийство). Като не е събрала всички относими и необходими доказателства за изясняване на обективната истина по делото в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, СРП е достигнала до преждевременен извод за липсата на доказателства за извършено престъпление от общ характер.