Решение № 14 от 20.05.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Смолян, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова в присъствието на прокурора Н. С. С. като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Частно наказателно дело № 20245400200053 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.32, ал.1 във вр. чл.16 от 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод изпратено от Ф. Р. Г. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение за налагане на финансова санкция № 09.6013695.1, издадено от несъдебен орган - P. R. Z. B. /Централен офис на полицейското управление на Р.-П. в Б./, постановено на 10.07.2023г., влязло в сила на 03.08.2023г., за налагане на финансова санкция на българският гражданин И. Д., роден на *****г., обичайно пребиваващ на адрес в Б., с.З., ул. „М.“ 1.

В съдебно заседание засегнатото от наложената финансова санкция лице И. Д. е нередовно призовано и не се явява. За него се явява служебния 1 му защитник адв. К., който пледира съдът да не признае за изпълнение акта на издаващата държава и на осн. чл.11 от ЗПИИАКОРНФС да отмени решението, тъй като се касае за маловажен случай.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението следва да бъде признато от съда, тъй като са налице законовите предпоставки за това и да бъде изпратено за изпълнение от органите на НАП.

Не са налице основания за отказ, тъй като засегнатото лице е било уведомено за възможността да обжалва глобата.

Съдът, след като взе предвид приложените документи и становище на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От извършената справка по Наредба № 14/18.11.2009г. се установява, че трите имена на засегнатото лице са И. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.З., общ. Д., обл.Смолян, ул. „М.“ № 1.

Съгласно чл.31, ал.1, във вр. чл.6 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен орган в Република Б. да признае и постанови изпълнение на цитираното погоре решение е Окръжен съд Смолян поради обстоятелството, че засегнатото лице И. Д. е с постоянен адрес в с.З., общ. Д., обл.С..

По делото е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение за налагане на финансова санкция № 09.6013695.1, издадено от несъдебен орган - P. R. Z. B. /Централен офис на полицейското управление на Р.-П. в Б. /, постановено на 10.07.2023г., влязло в сила на 03.08.2023г., с което на българският гражданин И. Д. е наложена финансова санкция в размер на 128.50 евро, от които глоба в размер на 100 евро и 28.50 евро разходи за административното производство.

Финансовата санкция е наложена за това, че:

1. на 15.05.2023г. в 11:33ч. в О., федерална магистрала 3 при 76,0 км, строеж, посока на движение F. М., въпросното лице в качеството си на шофьор на лек автомобил с регистрация ******** превишил допустимата максимална скорост с 6 км/ч. Допустима скорост е 80 км/ч., констатираната скорост (след приспаднат толеранс) е 86 км/ч.

2. Въпросното лице използва в качеството си на шофьор на превозното 2 средство неправомерно електронен уред, който служи или е предназначен да служи за комуникация, информация или организация (електронен уред).

Нарушението по т.1 е административно нарушение съгласно § 41 ал. 1 в съчетание с Приложение 2, § 49 StVO (Наредба за движението по пътищата), § 24 ал.1,3 т.5 StVG (Закон за движението по пътищата), 11.3.1 BKat (Каталог за глобите.

Нарушението по т.2 е административно нарушение съгласно § 23 ал.

1а, § 49 StVO; § 24 ал. 1,3 т. 5 StVG; 246.1 BKat.

В удостоверението е отбелязано, че извършеното деяние от засегнатото лице представлява поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата.

Налице са формалните предпоставки предвидени в чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС - удостоверението е преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по приложенията към закона, като към него е приложен заверен препис от решението, чието признаване се иска.

В удостоверението е описано обстойно в какво се състои административното нарушение, за което е бил санкциониран българския гражданин, правната квалификация на деянието и приложимите законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението.

Не са налице посочените в чл.35 ЗПИИАКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. Представеното удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити. Същото съответства на съдържанието на решението.

Решението, представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.

С оглед разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИАКОРНФС в случая не се изисква двойна наказуемост, тъй като в удостоверението изрично е посочено, че се касае за поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата. Деянието е нарушение и по нашето законодателство – Закон за движение по пътищата.

Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото 3 деяние в Република Б. или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението. Засегнатото лице И. Д. е пълнолетно и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.

По отношение на давностният срок за изпълнение на решението се установява, че съгласно българското законодателство – чл.82, ал.3 от ЗАНН не е изтекла абсолютната давност за изпълнение на административното наказание. В Удостоверението е посочено, че давностния срок за изпълнение на финансовата санкция съгласно законодателството на издаващата държава изтича на 03.08.2026г, а давностния срок за събиране на съдебните разноски изтича на 31.12.2026г.

Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република Б., или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние.

Наложената финансова санкция е в размер над 70 евро, а именно в размер на 128.50 евро, от които 100 евро глоба за извършеното административно нарушение и 28.50 евро за направените разходи по административното производство.

Видно от удостоверението, производството по издаване на решението е било писмено и засегнатото лице е уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото да обжалва, както и сроковете за това.

Доколкото на засегнатото лице е наложена финансова санкция в евро, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 32, ал.1 във вр. чл.16, ал.8 4

ЗПИИАКОРНФС, съдът определи равностойността на размера на финансовата санкция 128.50 евро в български лева по фиксирания курс на Българска народна банка към деня на постановяване на решението 10.07.2023г. – 251.32лв.

Съдът намира за неоснователен довода на служебния защитник на засегнатото лице, че решението не следва да се признава и тъй като се касае за маловажен случай на осн. чл.11 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде отменено, тъй като съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от закона само издаващата държава може да постанови акт, с който да отмени влязлото в сила решение за налагане на финансови санкции.

Предвид гореизложеното съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното и на осн. чл.32, ал.1 във вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС Смолянския окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 0 9.6013695.1, издадено от несъдебен орган P. R. Z. B. /Централен офис на полицейското управление на Р.-П. в Б. /, постановено на 10.07.2023г., влязло в сила на 03.08.2023г., с което на българският гражданин И. Р. Д., роден на *****г., с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 128.50 евро, от които 100 евро за извършено административно нарушение, представляващо поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата и 28.50 евро разноски по административното производство, с левова равностойност 251,32 лв. по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на Решението.

Решението да се изпрати незабавно за изпълнение на ТД на НАП гр.П., офис С. по реда на ДОПК.

ДА СЕ УВЕДОМИ НАП, че следва незабавно да уведоми Окръжен съд Смолян за предприетите действия по изпълнението на Решението, както и да уведоми съдът незабавно при приключване изпълнението на Решението.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата 5 държава за признаването на решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение.

КОПИЕ от Уведомлението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република Б..

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 7-дневен срок, считано от обявяването на страните, като обжалването не спира изпълнението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6