Решение № 260426 от 05.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260426 гр.Пловдив,

05.11.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

СИМЕОН ЗАХАРИЕВ при секретаря Илияна

Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1111 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

А.Т.Ю. ***, съдебен адрес:*** – адв.

П. К., твърди, че на *** г. в град ***, на кръстовището на улица ***, при управление на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, водачът Б.Б.М. нарушил правилата за движение по пътищата и при извършване на завой наляво отнел предимството на движещия се направо лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, управляван от ищеца, в резултат на което причинил ПТП. По случая било образувано ДП № 2/2018 г. по описа на 6-то РУ на МВР – ***, пр.пр. 126/2018 г. по описа на РП – ***. Твърди също, че в следствие на описаното ПТП, причинено по вина на Б. М., са му причинени неимуществени вреди болки и страдания от настъпилите множествени закрити счупвания на подбедрицата. Същият бил лекуван в КОТ в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – *** до 08.01.2020 г. Твърди, че описаните травми са му причинили множество и силни болки, много страдания, дълго време е трябвало да спазва покой, нарушен е начина му на живот, изпитвал неудобства, настъпила промяна в начина му на социално общуване, страдал от нарушаване на съня, силна напрегнатост в резултат на преживения стрес. Оценява настъпилите неимуществени вреди на сумата 90 000 лева, от които претендира частично 30 000 лева. Твърди също, че са му причинени и имуществени вреди в размер на 2 014.80 лева, представляващи стойността на закупен медицински заключващ пирон и потребителска такса.

Ищецът твърди, че вина за настъпилото ПТП носи единствено водача Б. М.. Същият имал сключена с ответното дружество застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, което станало причина ищецът да предяви пред дружеството претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение. По образуваната пред дружеството преписка щета № 0000-1000-03-19-7313/24.04.2019 г. застрахователят определил и предложил обезщетение в размер на 20 000 лева, което поради ниския му, според ищеца, размер, не било прието.

Ищецът претендира ответното дружество да заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от 09.01.2018 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответното дружество ЗД „Лев инс“ АД

– град София, бул. Черни връх № 51Д, съдебен адрес:*** – адв. В.Д., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП, вината на водача Б. М.. Твърди, че е налице съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от ищеца поради движение с превишена и несъобразена скорост; защото пострадалият не се е движел в най-дясна свободна лента на пътното платно и поради липса на поставен предпазен колан. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди поради тяхната прекомерност, както и периода, през който те са търпени. Счита че същите не са възникнали през твърдения от ищеца период и не са с посочения интензитет. Излага твърдения, че травматичните увреждания на ищеца са третирани и протекли при нормален ход на възстановяване за такива заболявания, без усложнения, а ищецът не е потърсил други медицински грижи, нито се е явил на насрочените му контролни прегледи.

В допълнителна искова молба и допълнителен отговор на същата страните поддържат становищата си.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че с протоколно определение, постановено по НОХД № 7787/2020 г. на РС – ***, VII-ми н.с-в, приложено по делото, образувано по внесен обвинителен акт против Б.Б.М. за това, че същия на *** г. в град ***, на кръстовището на улица ***, при управление на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата и при извършване на завой наляво отнел предимството на движещия се направо лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, управляван от ищеца, в резултат на което причинил ПТП, е прекратено производството по делото, на основание чл.

343, ал.2, т.2 от НК, вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НК – поради отказ на пострадалия А.Ю..

По делото е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г., съгласно който на посочената дата, около *** ч., лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, управляван от Б.Б.М.,*** и улица ***, при извършване на завой наляво, отнел предимството на движещия се направо лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, управляван от ищеца и причинил ПТП, при което пострадал А.Т.Ю..

Според отразеното в протокола, водачът М. е отнел предимството на насрещно движещия се автомобил, управляван от ищеца, което причинило и самото ПТП.

В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.

Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.

Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП.

В процесният случай, така съставеният протокол, е оспорен от ответната страна като по делото е допусната и изслушана комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изводите в която относно самия механизъм на настъпване на ПТП, не бяха оспорени от страните. Съдът намира заключението по тази експертиза за компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото доказателства.

При съпоставка със съставения констативен протокол, се установява следния най-вероятен механизъм на настъпване на процесното ПТП:

Водачът А.Ю. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ по платното за движение на ул.***, в град ***, в посока от запад на изток. По същото време водачът М. е управлявал лек автомобил Опел Астра по същата улица, но от изток на запад. Вещото лице е посочило три варианта на поведение на водачът М., съответно при негово потегляне от място за маневра наляво; при същата маневра, но с равномерно движение и със закъснително движение. Във всяка от трите хипотези водачът М. е предприел маневра завой на ляво, при която е пресякъл пътя на движение на насрещно идващия автомобил. Във всяка една от посочените хипотези, ищецът се е движил в посока направо, при ясна видимост и скорост около 54 км./ч. Не се ангажираха каквито и да е други доказателства от страните, които да оборват посочените фактически изводи. С неправилно предприетата маневра наляво от водача М., според съда, е отнето предимството на управлявания от ищеца автомобил, което е станало причина за настъпване на удара.

В отговора на исковата молба са направени възражения за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат с факта, че водачът М. не се е движил в най-дясната възможна лента, както и че същият е бил без предпазен колан.

Съдът намира възраженията за неоснователни.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.

Движението на управлявания от ищеца автомобил в свободна средна лента, от една страна, не е в нарушение на ЗДвП. От друга, дори да е в такова нарушение, от изслушаната съдебно автотехническа експертиза, не се установи, че движение в друга лента, би довела до избягване на сблъсъка, при предприетата от водача на насрещния автомобил маневра завой наляво. Това е така, защото, се установява, че при настъпване на удара, скоростта на движение на автомобила на ищеца е била 54 км./ч., а за да бъде избегнат удар, той е следвало да се движи със скорост не по-голяма от 34 км./ч.

Неоснователно и недоказано е и второто възражение за съпричиняване, а именно, че ищецът е пътувал без предпазен колан. От една страна, по делото не се събраха каквито и да е доказателства за този твърдян от ответното дружество факт. От друга, дори ищецът да е пътувал без предпазен колан, сам по себе си този факт на нарушение на норма на ЗДвП не е достатъчен, за да приеме съда наличието на съпричиняване.

За да е налице последното, следва поведението на пострадалия конкретно да е довело до тези настъпили травми. А съгласно неоспореното от страните заключение на цитираната комплексна съдебна експертиза, със или без поставен предпазен колан, ищецът е щял да получи посочените травми, които се намират в зона, която коланът не предпазва – десен долен крайник. Не се ангажираха други доказателста от ответната страна, за опровергаване на този извод, поради което съдът намира така направеното възражение за неоснователно.

Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.

Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищеца са били причинени:

„Множество счупвания на подбедрицата, закрито. Фрактура крукурис декстра.“ От представената епикриза, издадена от КОТ при УМБАЛ „Св. Георги“ се установява, че ищецът е постъпил на *** г. и е бил изписан на *** г. В резултат на извършена рентгенография е установено така описаното счупване. На датата на постъпването му била извършена оперативно открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и фабула.

Експертът е посочил, че посочената травма е довела до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник. Възстановителния процес с провеждане на ЛФК обичайно трае около 4-5 месеца, при благоприятен ход на същия и при липса на усложнения в него, за каквито липсват данни.

По делото не са събрани никакви други данни относно претърпените от ищеца болки и страдания, техния интензитет и продължителност. Ето защо, съдът приема, че същите са с обичаен характер и продължителност при такъв род травми.

По делото са приети като доказателство фактура № **********/***г., издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на ищеца за сумата 1980 лв., заплатена от него за комплект заключващ пирон за тибиална фрактура; фактура № **********/***г., за заплатена от ищеца потребителска такса в размер на 34.80 лв. или общо 2014.80 лв.

Други доказателства относно претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди по делото не са ангажирани.

Съдът намира, че в резултат на настъпилото ПТП ищеца е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилите и подробно описани по-горе счупвания на дясната подбедрица, както и имуществени вреди. Последните се изразяват в стойността на закупените от ищеца медицински изделия, както и заплатена потребителска такса, които съдът приема, че са направени в непосредствена връзка с претърпените увреждания и с цел нормалното му възстановяване.