Решение № 425 от 21.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Л.

Членове:

Клаудия Р. Митова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100512606 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. И. И., действаща в лично качество и като майка и законен представител на Д.К. Н., роден на ******** г., срещу Решение № 8422/12.05.2025 г. по гр.д. № 11376/2024 г. по описа на Софийски районен съд в частта на определения срок на мярката за защита на малолетния по чл.5, ал.1, т.3 от Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН) и в частта на определените мерки за защита на пълнолетния въззивник. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост в обжалваните части. Желае се изменение на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде определен осемнадесет месечен срок на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН по отношение на детето Д., както и налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗД, изразяваща се в забрана на К.

Д. Н. да приближава Е. И. И. на разстояние по – малко от 200 метра за срок от осемнадесет месеца.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна К. Д. Н. е депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивната жалба.

К. Д. Н. е депозирал въззивна жалба срещу Решение № 8422/12.05.2025 г. по гр.д. № 11376/2024 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която е уважена молбата за 1 защита по реда на ЗЗДН на Е. И. И., действаща в лично качество и като майка и законен представител на Д.К. Н., и срещу него е издадена заповед за защита с мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН по отношение на детето и с мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗД спрямо пълнолетния молител. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и проявена предубеденост на съдебния състав, както и за необоснованост и неправилност на съдебното решение в атакуваната част. Отправно е искане за отмяна на решението на първата инстанция в атакуваната част и постановяване на друго, с което сезиращата молба за защита да бъде в цялост отхвърлена. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

В предоставения от първоинстанционния съд срок Е. И. И., действаща в лично качество и като майка и законен представител на Д.К. Н., е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба на К. Д. Н..

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от страни в първоинстанционното производство, притежаващи правен интерес от обжалването, насочени са срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Е. И. И., действаща в лично качество и като майка и законен представител на малолетния й син Д.К. Н., за защита от домашно насилие, извършено от К. Д. Н. на 30.01.2024 г. по отношение на детето и на 22.02.2024 г. спрямо нея и малолетния Д., описано в молбата.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.

С Решение № 8422/12.05.2025 г. по гр.д. № 11376/2024 г. по описа на СРС е издадена заповед за съдебна защита срещу К. Д. Н. като е задължен, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение на Е. И. И. и Д.К. Н., наложена му е забрана, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, да приближава на разстояние по-малко от 200 метра Д.К. Н. за срок от една година и три месеца, считано от 01.03.2024 г., с изключение на сградата на детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. ********, сградата на компетентната ДСП по местоживеене на детето или друго място, определено от органа за закрила на детето, включително сгради на доставчик на социални услуги, на които детето Д. е потребител, за провеждане на срещи между подрастващия и бащата К. Д. Н., при следните условия: с честота на срещите в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“ осем пъти месечно - всяка втора и четвърта седмица от месеца в петък и събота, както и всяка първа и трета седмица от месеца във вторник и четвъртък, всяка една от срещите да се провежда в присъствие на психолог и в отсъствие на майката Е. И. И.; продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в центъра, който да уведомява поне два дни предварително К. Д.

Н. и Е. И. И. за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност и е задължена Е. И. И. или определено от нея пълнолетно лице да осигурява присъствието на детето Д.К. Н. в детския контактен център, при съобразяване на предварителното 2 уведомяване от страна на ръководителя на центъра или на посочения от него експертпсихолог относно времето, в което малолетното дете Д. следва да присъства за провеждане на всяка от срещите му с бащата К. Д. Н., като е посочено, че определените от съда дни могат да бъдат променени по взаимно съгласие на страните и ръководителя н а детския контактен център във Фондация „Център отворена врата“ или от посочен от него експерт психолог в центъра. Със съдебното решение ответникът предупреден, че неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК и при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. К. Д. Н. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а на Е. И. И. – сторените в производството разноски в размер на 2 113 лева. С атакувания съдебен акт е обявена за изгубила действие заповед за незабавна защита № 68/01.03.2024 г., на основание чл.19 ЗЗДН, и същата е отменена при приложение на разпоредбата на чл.253 ГПК.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН от пострадалите лица в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН). Изрично в разпоредбата на чл.8, т.2 от същия нормативен акт се предвижда, че всеки от родителите може да предяви молба за защита на детето си от домашно насилие като негов процесуален субституент, а не като негов законен представител, какъвто не е настоящият случай. Налице е валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирани страни.

Страните не спорят и въз основа на приобщеното като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане се установява, че въззивникът и въззиваема страна Е. И.

И. и въззиваемата страна и въззивник К. Д. Н. са родители на детето Д.К. Н.. Поради това ответната страна по сезиращата молба попада в обхвата на чл.3, т.3 и т.4 ЗЗДН, срещу когото сочените пострадали лица могат да търсят защита по реда на този закон.

Доводите във жалбата жалба на К. Н. касаят неправилно установена фактическа обстановка, неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото и допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателства.

Не е спорно в производството и се доказва от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че с Решение от 26.11.2019 г. по гр.д. № 25817/2019 г. по описа на СРС е прекратен сключения между пълнолетните страни граждански брак и е утвърдено постигнато между тях споразумение, по силата на което родителската отговорност по отношение на сина им Д. е възложено на майката, при която е определено той да живее, а на бащата е фиксиран режим на лични отношения с детето, включващ право бащата да вижда и взима детето от дома на майката, след навършване на двегодишна възраст от малолетното, всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък, а в случай, че детето посещава детско или учебно заведение, след приключване на учебните занятия, до 19:30 часа в неделя с приспиване, както и всяка първа и трета седмица от месеца във вторник и четвъртък за времето от 17:00 часа до 20:00 часа, тридесет дни пред месец юли или август ежегодно, нечетните години от 17:00 часа на 3

Разпети петък до 19:30 часа на Светлия понеделник и от 10:00 часа на 24.12. до 19:30 часа на 26.12., четните години от 10:00 часа на 30.12. до 18:00 часа на майските официални празници през нечетните години, ежегодно от 17:00 часа на 24.04. до 17:00 часа на другия ден с приспиване, един ден преди или след рождения ден на детето за времето от 09:00 часа до 19:00 часа и първите три работни дни от пролетната и зимна ваканция.

В сезиращата молба и представената с нея декларация е описан акт на упражнено на 30.01.2024 г. физическо насилие спрямо детето Д., изразяващо се в хващане от бащата на главата на малолетния с ръце и блъскането й в ъгъла между стената и дивана на спортна зала, разположена в гр.София, ул. „********“ № 15, при което подрастващия си ударил главата в твърдата облегалка на дивана.

Въз основа на два броя амбулаторни листа за преглед на пациент № 022837/30.01.2024 г., издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, копие на амбулаторна книга на Неврохирургичен кабинет в същото здравно заведение, приетата в първоинстанционното производство Съдебна медицинска експертиза и изслушването на вещото лице съдебен медик въззивният съд приема, че на 30.01.2024 г. при детето Д. е регистрирано мекотъкънно травматично увреждане в дясна околоочна област, причинено от механично действие с неголяма травмираща сила на твърд тъп предмет с ограничена по площ контактна повърхност.

Механизмът на възникване на травматичното увреждане не може да бъде установен от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Декларацията за извършено насилие спрямо малолетно дете, подадена от неговия законен представител, е недопустимо доказателствено средство (арг. от чл.9, ал.3 вр. чл.8, т.1 ЗЗДН). Законодателят е предвидил възможността за прилагане на декларация чл.9, ал.3 ЗЗДН единствено по отношение на лицата по чл.8, т.1 ЗЗДН пострадалото лице, ако е навършило четиринадесетгодишна възраст или е поставено под ограничено запрещение. В случая детето Д. не е попадал в този кръг лица към момента на сезиране на съда и липсва правна възможност да декларира обстоятелства по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН посредством своята майка, въпреки представителството по закон (чл.28, ал.4 ГПК). Наказателната отговорност е лична, а като малолетно лице, Д. не е носел наказателна отговорност, респективно не разполагал с възможността да декларира извършеното насилие под страх от отговорност по реда на чл.313 НК за невярно деклариране, включително чрез законен представител.

В представения със сезиращата молба амбулаторен лист са отразени анамнезни данни на майката и детето, които сочат, че травмата е причинена след бутане от бащата, в резултат на което подрастващият паднал от собствен ръст и си ударил околоочната област вдясно. В представения от здравното заведение лист за преглед на пациент № 022837/30.01.2024 г. се установява отбелязване в анамнезните данни, че детето е прието с оплакване за падане и удар на лицето в областта на дясното око. При съпоставка на вписаните анамнезни данни и предвид изслушването на вещото лице съдебен медик съдът приема, че се касае един описан механизъм на възникване на увредата, който включва бутане, падане и удар. При преценка на анамнезните данни съдът отчита, че въззивникът и въззиваема страна Е. И. И. не е била очевидец на инцидента и основния източник на сведения е самият малолетен.

4

По време на проведеното от АСП, Д „СП“ – Възраждане социално проучване се установява, че пред социален работник детето Д. е разказало за инцидента в спортния център, като е обяснило, че след края на тренировката баща му направил опит да му попречи да излезе от спортната зала и го е хванал за главата, той се опитал да се измъкне, родителят го бутнал в стената и то си ударило главата и окото в дивана. Пред вещото лице психолог малолетният е посочил, че веднъж е бил бутнат от баща си и си е ударил окото на дивана.