Определение № 179 от 15.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. София, 14.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

КристиЯ. Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Частно касационно търговско дело № 20228003902500 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Топлофикация Русе“ АД, с ЕИК: 117005106, гр. Русе, срещу определение № 285 от 25.08.2022 г. по в. ч. т. д. № 221/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 195 от 05.06.2022 г. по т. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Русе. С потвърденото първоинстанционно определение на осн. чл. 15 ГПК във вр. с чл. 19 ГПК и чл. 8, ал. 1 ЗМТА е прекратено, поради неподведомственост на спора на съдилищата, производство по т. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Русе, образувано по искова молба на „Топлофикация Русе“ АД против „Мечел Карбон“ АГ за признаване за установено по искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 111 б. „в“ ЗЗД, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 241 844.24 щатски долара-цена по издадена фактура № МС/12/104466СО от

09.10.2012г. на доставени парни въглища.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният касатор излага подробни доводи, обосноваващи несъгласието му с формирания извод на въззивната инстанция, съобразно който спорът не е подведомствен на съдилищата, доколкото страните по делото в чл. 10.2 от Договора за доставка на въглища са уговорили „автономна арбитражна клауза“, която запазва действието си и след прекратяването на договора и се прилагала относно споровете между страните във връзка с неговото прекратяване. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил възраженията му: за нарушение задължението на съда по чл. 44 КМЧП служебно да установи съдържанието на 1 приложимото чуждо право – правото на Англия и Уелс; за нарушение задължението на съда по чл. 102, ал. 1, т. 1 от КМЧП във връзка с чл. 44, ал. 1 от КМЧП и чл. 20 от ЗЗД да тълкува арбитражната клауза съобразно стандартите за тълкуване на всеки договор, както и относно възражението за приложимостта на Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 2007 г (Луганската конвенция) и по-конкретно доводът на жалбоподателя, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „б“ от същата.

Аргументира тезата, че в процесния случай неправилно въззивният съд не е изследвал нищожността на арбитражното споразумение – клаузата на чл. 10.2 от договора за доставка на въглища, приемайки погрешно, че наличието на клауза в договор, обективираща арбитражно споразумение, е достатъчна, за да обоснове компетентност на арбитражния съд, без изобщо да се изследва нейната действителност. Моли за касиране на обжалваното въззивно определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна „Мечел Карбон“ АГ, дружество, регистрирано в Швейцария, вписано в търговския регистър на кантон Цуг с регистрационен № СН-170.3.032.036-7, чрез процесуалните му пълномощници, е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Сочат се подробни доводи за неоснователност на твърдението за „очевидна неправилност“ на определението, както и за липсата на общата и на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касация с оглед формулираните от частния касатор въпроси. Излагат се и съображения за правилността на обжалваното определение по съществото на процесуалния спор и се претендират разноски за производството пред ВКС съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна следното:

На 30.12.2011 г. в Баар, Швейцария, между „Мечел Карбон“ АГ – като продавач, и „Топлофикация Русе“ ЕАД – като купувач, е сключен Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012/30.12.2011 г., по силата на който продавачът се задължава да продаде, а купувачът – да закупи въглища за парни котли в определено количество, качество и цена. Съгласно съдържанието на уговорката в т. 10.2. от договора, ако страните не успеят да постигнат доброволно споразумение по каквито и да било спорове и несъответствия, както е предвидено в т. 1 на същата клауза, „съответният 2 спор, противоречие или иск ще бъдат разрешавани чрез окончателен и обвързващ арбитраж съгласно Правилника за арбитраж на Арбитражния институт на Търговската камара на Стокхолм“, описан е съставът на арбитражния трибунал, начинът, по който се избират арбитрите, както и езикът на арбитражното производство (английски).

В т. 10.3. е посочено, че „договорът се ръководи и тълкува съгласно разпоредбите на действащото законодателство на Англия и Уелс и изключва всяко приложение на Конвенцията за договорите за международна покупкопродажба на стоки на ООН от 11.04.1980 г.“. По договора са извършвани доставки, съобразно уговорките в него, като на 09.10.2012 г. е издадена фактура № МС/12/104466СО/09.10.2012 г. за сумата 241 844.24 щатски долара с падеж 23.12.2012 г.

В последствие към договора са били сключени няколко допълнителни споразумения („допълнения“), касаещи количеството на доставената стока и цената на стоката, а на 05.07.2013 г. между страните е сключен Договор за прекратяване на договора за доставка на въглища от 30.12.2011 г. Съгласно т.

2.2. от този договор „Прекратяването на договора няма да окаже влияние върху, и настоящият договор не представлява отказ или отмЯ. на уговорките в т. 2.2.1.относно изпълнението на каквито и да е заявки за доставка на въглища, направени от купувача към продавача на или преди датата на влизане в сила на договора за отмЯ. и в т. 2.2.2.-относно изпълнение на задълженията на купувача да плати на продавача всички суми, които са станали платими на продавача (независимо дали плащането е станало дължимо към датата на влизане в сила) за доставка на въглища преди или след датата на влизане в сила съгласно заявки, направени от купувача по договора по всяко време на или преди датата на влизане в сила, и всички такива суми остават платими съгласно условията на договора“.

В т. 5.1. е посочено, че договорът и какъвто и да е спор или несъответствие, възникнали по или във връзка с неговия предмет или изготвяне (включително извъндоговорни спорове или искове) се подчинява на и се тълкува съгласно законите на Англия, а в т. 5.2. е въведена арбитражна клауза за разрешаване на възникналите между страните спорове пред Арбитражния институт на Търговската камара на Стокхолм.

На същата дата – 05.07.2013 г., между „Топлофикация Русе“ ЕАД – като залогодател, и „Мечел Карбон“ АГ – като заложен кредитор, е сключен Договор за особен залог на вземания за обезпечение на суми, дължими по Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012/30.12.2011 г., като е посочено, че залогът е във връзка със сключен между Мечел Интернешънъл Холдингс – Швейцария (едноличен собственик на капитала на залогодателя) и „Топлофикация-Плевен“ ЕАД договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Топлофикация Русе“ ЕАД. По силата на договора за залог залогодателят „Топлофикация Русе“ ЕАД учредява залог върху своите вземания – съществуващи и бъдещи, към „НЕК“ ЕАД по Договор № 12ИЕ3 2102030/05.05.2012 г. за доставка на електроенергия. Договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ по надлежния ред.

На 15.07.2013 г. между „Мечел Карбон“ АГ и „Топлофикация Русе“ ЕАД е сключено и подписано Приложение № 7 към Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012/30.12.2011 г., в което е изрично посочено, че на 05.07.2013 г. договорът е бил прекратен, с изключение на заявките направени на или преди тази дата. В клаузата на т. 2.1. страните са потвърдили размера на неизплатената сума по договора за доставка (18 805 049.22 щатски долара) и са договорили плащане на вноски заедно с лихва съгласно графикприложение. Споразумението съдържа клаузи за неизпълнение и за предсрочна изискуемост. Съгласно т. 4.2. Приложение № 7 представлява неразделна част от договора за доставка.

На същата дата – 15.07.2013 г., между страните е сключено и Приложение № 8 към договор № MECH-RUS-2012/30.12.2011 г., с което страните са потвърдили размера на наказателната лихва за първата дължима вноска по Приложение № 7.

Заложният кредитор „Мечел Карбон“ АГ е пристъпил към изпълнение върху заложените вземания на 02.12.2016 г. Предявил е искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 44а, ал. 1 от ЗОЗ срещу „НЕК“ ЕАД и с влязло в сила Решение № 770/13.04.2018 г. по т. д. № 1034/2017 г. на СГС, ТО, VI-23 състав, „НЕК“ ЕАД е осъдено да заплати на депозитаря сумата 5 318 372.19 лв. за доставена електрическа енергия по конкретни фактури, дължима на „Топлофикация Русе“ ЕАД, ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане. Сумата е разпределена и с нея са погасени част от задълженията на ищеца по договора за доставка на въглища, като ответникът не спори, че задължението по процесната фактура не е погасено.

Висящо е и т. д. № 619/2019 г. на СГС, образувано по предявен от „Мечел Карбон“ АГ срещу „НЕК“ ЕАД иск по чл. 44а от ЗОЗ за сума в размер на 21 400 000 лв.

При така установеното от фактическа страна, мнозинството от състава на въззивния съд е споделило извода, направен от първостепенния съд, за основателност на релевираното от ответника възражение по чл. 15, ал. 1 ГПК за неподведомственост на спора пред съда поради наличието на арбитражна клауза.

Според въззивната инстанция, в договора за доставка на въглища от 30.12.2011 г. страните изрично са предвидили, че възникналите между тях спорове във връзка с договора ще се разрешават от Арбитражния институт на Търговската камара на Стокхолм, като обстоятелството, че на 05.07.2013 г. този договор е прекратен с друго споразумение между страните, също съдържащо арбитражна клауза, не обосновава извод за нейната неприложимост в случая. Видно от договора от 05.07.2013 г., страните са прекратили действието на договора за доставка на въглища занапред, като изрично са се споразумели, че прекратяването не се отнася до задълженията 4 на страните, възникнали по договора до датата на прекратяване, във връзка с вече извършените доставки на стоки съобразно договора. Това означава, че по отношение на изпълнението на задълженията на страните по вече извършените доставки, действието на договора от 30.12.2011 г. се запазва, което се потвърждава и от сключените между страните впоследствие, след прекратяването на 05.07.2013 г., допълнителни споразумения за разсрочване на задълженията на купувача по договора и за заплащане на наказателна лихва (приложение № 7 и № 8/15.07.2013 г.). Нещо повече, вземанията на продавача по извършените доставки са обезпечени с особен залог на вземания на купувача към трето лице (Договор за залог от 05.07.2013 г.).

Въззивният съд е извел извод, че след като действието на договора по отношение на вече извършените до прекратяването доставки е продължено, то в договорните отношения между страните е приложима същата арбитражна клауза – защото тя е изрично предвидена в договора за доставка на въглища, и защото в договора за прекратяване арбитражната клауза не е изрично отменена.

За неоснователно е прието становището, поддържано от жалбоподателя, че след като арбитражната клауза не е включена изрично в клаузата, която предвижда за кои правоотношение договорът запазва действието си (т. 2.2.), то нейното приложение е изключено. Аргументирал се е с изложени в мотивите съображения, че арбитражното споразумение представлява процесуален договор, който не може да се „предполага“ или да се извежда по аргумент за противното. С договора за прекратяване страните са изключили от прекратяването само определен кръг от възникналите между тях правоотношения по договора за доставка, което означава, че последният в останалата си част продължава да ги обвързва, ерго – обвързва ги и съдържащата се в него арбитражна клауза приложима за споровете, свързани с изпълнението на задълженията, съществуващи въз основа на запазилите действието си уговорки, както и за тези във връзка с изпълнението на възникналите преди сключването между страните на 05.07.2013 г. на Договор за прекратяване на договора за доставка на въглища от 30.12.2011 г., доколкото предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск е отричане съществуването на вземане по ф-ра № МС/12/104466СО/09.10.2012 г.– т.е. преди сключването му.