Определение № 784 от 07.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. София, 07.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601086 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба от Началника на Затвора гр.*** срещу определение от 16.07.2026г. на СГС постановено по ЧНД 4647/26г., с което съдът е уважил молбата на лишения от свобода А. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, наложено му по НОХД №734/2024г. на РС гр.Несебър за престъпление по чл.149 ал.1 от НК с остатък 1 /един /месец и 11 /единадесет / дни и му е определил на основание чл.70 ал.6 от НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, считано от деня на освобождаването му.

В жалбата на Началника на Затвора гр.*** са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Изтъкват се доводи за наличие предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, но се оспорват изводите на съда, за категоричността на доказателства, сочещи поправянето на лишеният от свобода. Не било взето предвид писменото становище на затворническата администрация, както и устно изразеното от нейния представител в съдебното заседание, за липсата на основания към момента осъденият да бъде условно предсрочно освободен. Изразява се несъгласие с извършения анализ на доказателствата, събрани съгласно чл.439а от НПК, както и оценката във връзка с плана за изпълнение на присъдата, които некоректно били обосновани от първата инстанция като завършен положителен корекционен процес при изпълнение на наказанието и посигнат максимално възможен поправителен ефект по отношение на осъденото лице А. Я. с наличие на предпоставки за неговото условно предсрочно освобождаване. Отчетени били от съда едностранно само положителните 1 елементи от доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, без да се коментират и обсъждат останалите доказателства по делото, сочещи за липса на трайно и необратимо поправяне на осъденото лице. При преценка на риска от рецидив не било взето предвид, че стойностите на риска от рецидив не са претърпели никаква промяна и са запазени, като целите на наложеното наказание не са изпълнени.

Иска се първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване на бъде отхвърлена като неоснователна.

Срещу въззивната жалба в законноустановения срок не е постъпило становище от заинтересованите страни.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Жалбата на Началника на Затвора е ОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 16.07.2026г. на СГС постановено по ЧНД 4647/26г., съдът е уважил молбата на лишения от свобода А. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, наложено му по НОХД №734/2024г. на РС гр.Несебър за престъпление по чл.149 ал.1 от НК с остатък 1 /един /месец и 11 /единадесет / дни и му е определил на основание чл.70 ал.6 от НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, считано от деня на освобождаването му.

За да направи този извод първостепенния съд е приел, че са налице всички предпоставки на закона лишеният от свобода да бъде условно предсрочно освободен, като независимо от обстоятелствата за наличието на дефицитни зони в изготвените на основание чл.154 ал.1 и чл.155 ал.1 от ЗИНЗС доклад и оценка от администрацията на Затвора гр.***, възпитателната дейност спрямо осъдения, следвало да се приеме за завършена с постигнат максимално възможен поправителен ефект, даващ известни гаранции за въздържането му от бъдещи противоправни прояви, поради което и молбата му за условно предсрочно освобождаване е уважена.

Този извод е неправилен и незаконосъобразен и не се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода немски гражданин А. Я. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години при Общ режим, наложено му по НОХД №734/2024г. на РС гр.Несебър за престъпление по чл.149 ал.1 от НК за извършени на 18.08.2024г. хотелски комплекс в „Слънчев бряг“, общ.Несебър блудствени действия с малолетно дете на 6г.

От материалите по делото се установява, че осъденият А. Я. е започнал да търпи наказанието 2 /две/ години лишаване от свобода на 2

27.08.2024г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 1/една/ година 10/десет/ месеца и 19/деветнадесет /дни, или общо 1/една/ година 10/десет/ месеца и 19/деветнадесет /дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 /един/месец и 11/единадесет/ дни.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения А. Я., първоинстанционният съд е следвало да направи по-задълбочен анализ на всички доказателства от затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, за да направи обоснован извод дали поправителният ефект при изтърпяване на наказанието е успешно постигнат, превъзпитателния процес на лишеният от свобода е завършен и заложените в плана на присъдата цели могат да бъдет реализирани чрез условно предсрочно освобождаване в рамките на изпитателния срок съгласно чл.70 ал.6 от НК.

Според настоящият въззивен състав към момента не са налице категорични и убедителни доказателства че поправителния и превъзпитателен процес на осъденото лице е приключил успешно и всички планирани цели в индивидуалния план за изпълнение на присъдата са изпълнени с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода А. Я. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил в ниските стойности 39 т., който и към момента е запазен. Същевременно от плана за препланиране на присъдата са поставени цели и задачи за работа към все още проблемните зони – умение за мислене и отношение към правонарушението, като не е възприето в пълна степен отговорността на осъдения към криминалното му поведение. Посочено е също, че рискът към обществото и към него самия е все още среден, независимо, че към останалите лишени от свобода и служители е нисък.

Действително осъденият А. Я. не е полагал труд и не е бил ангажиран с оглед езиковата бариера, тъй като е германски гражданин. Не е бил награждаван и не е наказван. Същевременно обаче е отчетено, че към настоящият момент не мотивиран да преосмисли и промени поведението си.

В този смисъл имайки предвид и естеството на деянието, за което А. Я. изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода – блудство с малолетно дете, въззивния съд приема за основателни доводите в жалбата на Началника на Затвора, за това, че не са събрани безспорни и категорични 3 доказателства за настъпила трайна и последователна положителната промяна в поведението на лишеният от свобода.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на Началника на затвора, че този процес не е завършил е основателно. При тези обстоятелства и данни настоящият състав на Апелативния съд приема, че процесът на пълноценното поправяне на лишения от свобода е започнал, но не е завършил, тъй като не са постигнати всички основни цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове, видно от оценката в доклада и изразеното становище на затворническата администрация. В конкретния случай не е отчетен и рискът от вреди за обществото, който е среден, не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице към позитивна промяна, да възприема отговорността за криминалното си поведение, както и отношение към правонарушението. Действително осъденият А. Я. не е наказван по време на престоя в пенитенциарното заведение има добро отношение служителите и лишените от свобода, което обаче автоматично не води до извод, че е налице трайна, последователна и категорична промяна и поправителният ефект при изтърпяването на наказазанието е реализиран успешно. Отчетените в доклада съгласно чл.155 ал.1 от ЗИНЗС дефицитни зони не са преодолени, за да се приеме, че корекционния процес е завършил.

Поради това и контролната инстанция приема за неправилен извода на първостепенният съд за условно предсрочно освобождаване на този етап, тъй като целите, заложени в изпълнение на присъдата на този етап не са реализирани в пълен обем.

Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, а чрез съпоставяне и анализ на всички доказателства и данни относно поведението на лишеният от свобода, както положителните от една страна, така и преценка за констатираните дефицитни зони от друга.

С оглед на гореизложеното, жалбата на Началника на Затвора гр.*** се явява основателна и следва да бъде уважена, а молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, първи състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 16.07.2026г. на СГС постановено по ЧНД 4647/26г., с което съдът е уважил молбата на лишения от свобода А. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 4 наказанието „лишаване от свобода“. и вместо това:

Оставя без уважение молбата на А. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ наложено му по НОХД №734/2024г. на РС гр.Несебър за престъпление по чл.149 ал.1 от НК с остатък 1 /един /месец и 11 /единадесет / дни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5