Решение № 260054 от 11.01.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№260054 11.01.2021 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На дeсети декември през две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия

Маринова гражданско дело № 10 454 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника М.Н.М., ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***,че дължи на ищеца сума от 550,26 лв., представляваща изискуемо задължение по Договор за паричен заем №86279/02.09.2016г., сключен между „Сити кеш” ООД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 31.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сума от 63,45 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 23.12.2018г.- 30.06.2017г., сума от 480,44 лв., представляваща неустойка за обявяване предсрочна изискуемост на договорното задължение, сума от 218,83 лв., представляваща неустойка за непредоставяне в срок на договорно обезпечение, сума от 153,40 лв., представляваща обезщетени е за забава, за периода: 14.01.2017г. до 30.05.2019г., както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

На 2.09.2016 г. между „Сити кеш“ ООД, като заемодател, и М.Н.М., като заемател, е сключен договор за паричен заем с № 86279, за предоставяне на заем в размер на 800,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. В исковата молба е посочено, че с подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. Договорната лихва, която страните са уговорили, е в размер от 142, 51 лева и стойността на плащанията по заема е в размер от 942, 51 лева, която следвало да бъде върната от заемателя на 43 седмични погасителни вноски, всяка в размер от 21,92 лева, до 30.06.2017 година.

На следващо място в исковата молба е посочено, че на основание чл.7 от договора и съгласно ОУ, поради допусната забава в плащанията на 4 броя седмични погасителни вноски от страна на ответника, на 13.01.2017 година е настъпила автоматична предсрочна изискуемост, която дата е датата на падежа на дванадесета погасителна вноска. По тази причина на същата дата и на същото основание на заемателя е начислена неустойка в размер от 218, 83 лева, представляваща 20 % от сумата 1094, 15 лева, формирана като сбор от главница, договорна лихва и неустойка.

Ищецът твърди, че поради непредставяне на поне две от обезпечение в договора обезпечения /запис на заповед, поръчителство от физически лица, които отговарят на определени изисквания, залог върху движима вещи, първа по ред ипотека, безусловна банкова гаранция/, е начислена неустойка в размер от 751, 69 лева, която е разсрочена на 43 равни вноски, всяка в размер от 17,48 лева, платими на съответните падежни дати. По този начин падежната вноска, която е следвало да плаща ответника е в размер от 39,40 лева.

На 31.10.2017 година е подписано

Приложение №1 към договор цесия от 31.10.2017 година между заемателя и ищеца, по силата на който вземанията по договора са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което до ответника са изпратени уведомителни писма с писма с обратна разписка, които са върнати в цялост. Поради това ищецът излага, че прилага копие от уведомление за извършената цесия до ответника за връчването й, заедно с препис от исковата молба.

Посочено е, че по договора до момента е платена сума в размер от 600,

05 лева, от която сумата 249, 74 лева, представляваща главница, сумата 79,06 лева, представляваща договорна лихва, сумата 271, 25 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначения на основание чл. 47 от ГПК особен представител на ответника – Т.Е., дава писмен отговор, в които оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

На първо място в писмения отговор е изложен довод за нищожност на уговорката за договорна лихва, тъй като надвишава трикратния размер на лихвата за забава за периода, представляващо основание за нищожност по чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД.

По отношение на претенцията за заплащане на неустойка в размер от 480, 44 лева. Посочено е, че е уговорена в пълен размер в чл. 8 от договора и е свързана с неизпълнено от ответника задължение за предоставяне на обезпечение, но надхвърля присъщите на неустойката обезпечителни функции - договорено е ново парично задължение, оскъпяващо кредита. Изложен е правен довод, че на основание чл. 8, ал. 1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договор за кредит. Задължението е възпроизведено и в чл.16 ал.1 от ЗПК. Посочено е още, че в случая кредитът е отпуснат като необезпечен, поради което кредиторът е задължен да оцени предварително кредитоспособността на потребителя /чл. 16 от ЗПК/ и ако оценката му е лоша, да откаже предоставянето на кредит /чл.18 от ЗПК/. В тази насока от името на ответника е посочено още, че не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционна функция, тъй като в случая длъжникът е натоварен със задължения, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок, като по този начин се нарушава принципа за добросъвестност и равнопоставеност на страните по договора за кредит, което от своя страна е основание за обявяване на съответната договорна клауза за нищожна.

На следващо място е посочено, че е неоснователна и претенцията за заплащане на сума в размер на 218,83 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост. Изложено е, че тя е начислена върху сумата от 1094,15 лв., формирана от сбора на остатъците на главницата, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора, и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Поради изложеното от името на ответника е поискано постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа предявения иск, дава становище по постъпилия писмен отговор и излага подробни доводи за основателност на предявените искове.

В съдебно заседание назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител на ответника поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

Исковете са предявени по реда на чл.

422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по основателността и доказаността на предявените искове, предвид и приложимия материален закон, настоящият състав приема следното:

Настоящият състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване на препис от исковата молба и приложенията, който факт, настъпил в хода на процеса чрез назначения особен представител и следва да бъде взет предвид на основание чл.

235, ал.3 от ГПК. Сключването на договора за цесия се установява от приложените по делото доказателства - Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г., сключен между „Сити Кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, в което е посочено името на ответника, потвърждение за сключване на цесия и договора за цесия. Видно от приложените по делото обратни разписки за връчване на уведомления за цесията, изпратени на постоянния адрес в град Бургас и на адрес в град София, адресата не е открито. Не е извършено връчване на настоящия адрес, но и в хода на настоящото производство ответната страна не е открит и на този адрес. Поради изложеното настоящият състав приема, че може да се приеме редовно връчване на уведомленията за цесията в хода на настоящия процес, за което ищецът е упълномощен от кредитора по договора, видно от приетото като писмено доказателство пълномощно.

От приложените към делото договор за кредит за паричен заем №862279 от 02.09.2016 година, сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, от една страна като заемодател и ответника, от друга – като заемополучател се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем в сумата от 800 лева. Сумата е получена от заемателя, което следва от чл.4, ал.1 от договора, в който е посочено, че с полагане на подписа си на договора ответната страна удостоверява, че е получила в брой заемна сума в размер от 800 лева и се задължава да я заплати на заемодателя, съгласно уговореното в договора.

Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на 43 седмични погасителни вноски в размер 21,92 лева всяка с дата на първо плащане 09.09.2016 година и дата на последно плащане 30.06.2017 година. В чл.3, т.7 е посочен фиксиран годишен процент по заема – 40,08 %, в чл.3, т.7 е посочено ГПР 49,072 % . В ал. 7 е посочено, че годишния лихвен процент е 40, 08 %.

В раздел IV, т.8 е посочено, че ГПР не може да бъде променен, освен при условията на сключения договор за заем или по взаимно съгласие на страните. Изложено е, че заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и други , които не са посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно , че е оторизиран представител на заемодателя. Заемодателят не носи отговорност за направени такива плащания, когато техния вид основание и размер не са определени в договора.

В чл. 7, ал. 4 от Общите условия е посочено, че страните се съгласяват, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане; 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане; 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. Изложено е още, че при настъпване на това събитие заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това в размер на 20

% от дължимата до пълното погасяване на задълженията по договора сума, представляваща непогасена главница, договора лихва и неустойка по чл.8 от договора, в случай, че има начислена такава /чл.7, ал.4 от договора и чл.14 от Общите условия/.

Уговорена е и неустойка в чл.8 от договора за непредоставяна на обезпечения по договора от страна на заемателя: ако в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение.