Решение № 1594 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20231100500371 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „С.В.“ АД - длъжника по изп.д. № 20228510402534 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с р е щ у отказ на съдебния изпълнител да се намалят разноските за възнаграждение за адвокат на взискателите и срещу постановлението за такси по изпълнителното дело.

Жалбоподателят „С.В.“ АД поддържа, че е платило доброволно задължението си по изпълнителното дело в деня, следващ получаване на поканата за доброволно изпълнение. Ето защо за взискателите не е била налице обективна необходимост от предприемането на каквито и да било допълнителни действия по изпълнителното дело освен подаване на молба за образуването на изпълнителното дело. В тази връзка счита, че незаконосъобразно ЧСИ му е възложил адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Възложената в негова тежест такса в размер на 18,00 лв. за налагане на запор било незаконосъобразно, тъй като такъв изпълнителен способ по делото не е бил прилаган. Таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ била недължима, тъй като не бил предоставен документ за тях, нито било посочено такси за какви действия били включени в сумата от 24,00 1 лв.

Взискателите „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Е.С.П.“ ЕООД заемат становище за неоснователност на жалбата, тъй като освен образуване на изпълнителното дело, били извършени и отделни действия по събиране на вземането. Също така счита, че отговорността на длъжника пред всеки от взискателите за разноски по изпълнителното дело възлиза на минималния размер по Наредбата от 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело, поради което общият размер на адвокатското възнаграждение от 400,00 лв. не се явява прекомерен. Взискателите претендират разноски по делото.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

По аналогия с чл. 248, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е компетентен да се произнесе по искането на длъжника за изменение /намаляване/ на определеното адвокатско възнаграждение на взискателите. Жалбата срещу този акт на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар, е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разноски по изпълнението представляват и таксите за извършване на съответни процесуални действия или издаването на книжа и преписи от тях от съдебния изпълнител по изпълнителното дело, като принципът е, че те се авансират от взискателите – арг. чл. 79, ал. 2 ГПК, предписващ, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника. Но за да станат годни за принудително изпълнение, те трябва да бъдат установени с влязъл акт на съдебния изпълнител, което представлява пряко изпълнително основание. Принципно, съдебният изпълнител трябва да удостовери тяхното основание /правопораждащия юридически факт/ и размер в постановление, но такъв характер притежава и всеки друг акт на органа по изпълнението, в което са обективирани по основание, размер и кредитор разноските по изпълнението. Следователно, от значение не е наименованието 2 на акта, а неговото предметно съдържание.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Частният съдебен изпълнител е длъжен да събере такси по изпълнението дори и когато доброволно, вкл. в срока за доброволно изпълнение или извън изпълнителното производство, но при вече образувано изпълнително дело, длъжникът е изпълнил своето задължение – в този случай това изпълнение не е „доброволно”, тъй като то е във връзка с вече образувано принудително изпълнително производство – арг. чл. 79, ал. 1, т. 13 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Това е така, тъй като съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. В този смисъл независимо че длъжникът е изпълнил в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК разноските са за негова сметка.

По делото е несъмнено установено, че взискателите са били представлявани по изпълнителното дело от адвокат, който са ангажирали по договор за правна помощ съдействие, като са му заплатили възнаграждение в общ размер на 400,00 лв., т.е. по 200 лв. от всеки взискател – за водене и за образуване на изпълнителното дело. По изпълнителното дело всеки от взискателите е носител на вземане за по 1/2 от сумите, за които е образувано изпълнителното дело. Изпълнителното дело е образувано за цялото вземане, което е било прехвърлено на взискателите, като с договора за цесия носителят на вземането, посочен в изпълнителния лист е прехвърлил на взискателите цялото свое вземане поравно на всеки един от взискателите. При това положение отговорността на длъжника пред всеки от взискателите за разноски по изпълнителното дело възлиза на 200,00 лв. за образуване на 3 делото на основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, поради което жалбата на длъжника в тази част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение .

Длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси /и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. Следователно когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси /и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т.нар. окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за тези такси.

В контекста на изложеното настоящият състав приема, че незаконосъобразно е начислена такса за налагане на запор в размер на 18,00 лв., тъй като от представените по делото доказателства не се установява съдебният изпълнител да е връчвал запорни съобщения до български търговски банки и клонове на чуждестранние банки, респ. до други трети лица. Изложеното е относимо и по отношение на таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ , поради което сумата в размер на 24,00 лева съдът намира също за недължима.

По силата на забележка към цитираната разпоредба от Тарифата, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството . В изпратеното по компетентност на Софийски градски съд копие на изпълнително дело такива документи не се съдържат, а от изготвената сметка по чл. 79 ЗЧСИ, не е видно какви конкретно по вид и размер са сторените допълнителни разноски. Ето защо жалбата на длъжника се явява основателна в тази част.

Разноски по настоящия спор не се следват на страните, тъй като 4 настоящото производство е своеобразно продължение на произнасянето на ЧСИ относно дължимостта на разноските и следва по аналогия да намери приложение практиката, че в производството относно разноските, не се следват нови разноски на страните. При обжалване на акта на съдебния изпълнител относно изменението на разноските по аналогия следва да бъде приложена съдебната практика, съгласно която не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски.

Водим от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я постановление за разноски по изпълнително дело № 20228510402534 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, в частта, с която е определена такса по т. 9 ТТРЗЧСИ -в размер на 18,00 лв.

/осемнадесет лева/ и в частта, с която са определени такси по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лева /двадесет и четири лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „С.В.“ АД - длъжник по изпълнението срещу постановление за разноски по изпълнително дело № 20228510402534 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с което е отказано да се намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5