Определение № 712 от 16.05.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. Плевен, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500366 по описа за 2025 година Делото е образувано по въззивна частна жалба, подадена от Л. В.

С., чрез пълномощника и адв. Е. И./ЕАД Е. И., с БУЛСТАТ ***, против определение № 1276/11.03.2025г. на РС-Плевен, постановено по гр.д.№ 4096/2024г. по описа на съда, с което е уважена молба на насрещната страна по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските и е намалено претендираното по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство осъществено от адв.Е. И. от 480лева с ДДС на 360 с ДДС. В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение на Плевенски РС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е приложил закона, като при определяне на адвокатското възнаграждение е приел, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Изложен е доводът, че не е приложен принципа на разумност и пропорционалност на определеното адвокатско възнаграждение.Частният жалбоподател е изложил подробно доводите си в частната жалба, като се е позовал и на съдебна практика. Моли окръжният съд да отмени обжалваното определение и да определи размер на адвокатското възнаграждение за адв. И., което да е съобразено с цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност.

Ответникът по частната жалба „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД гр.София, чрез пр. си представител адв. В. К., е взел становище, че жалбата е 1 неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в частната жалба и доводите на ответника по нея, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

За да уважи молбата за изменение на решението си в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, Плевенски районен съд е препратил към мотивите си в решение № 1768/27.12.2024г., с които е приел, че възнаграждението, което е дължимо на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Изрично е прието, че съдът не е обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, позававайки се на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е определено при отчитане единствено на спецификата на конкретния случай относно действителната му фактическа и правна сложност. Така районният съд е счел за основателни доводите на ответника, че с оглед цената на исковата претенция, липсата на фактическа и правна сложност на делото и приключването му в две съдебни заседания, в които доказателствата са събрани без необходимостта от лично явяване на упълномощения адвокат, адекватното възнаграждение при тези обстоятелства е в размер на 300лв. Съдът е определил възнаграждението в размер на 360лв. с ДДС, приемайки че разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 МРАВ е приложима и по отношение на случаите на оказана безплатна услуга, тъй като предоставената от адвоката услуга съставлява облагаема възмездна доставка по смисъла на ЗЗДС, като без значение е дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено от страната възложител на услугата или е определено от съда по предвидения в чл. 38 ал. 2 от ЗА ред и се дължи от другата страна.

Плевенски окръжен съд споделя изцяло съществените за изхода на делото съображения, изложени от Плевенски районен съд, в т.ч. и извода му за 2 неприложимост на Наредба № 1 от 09.07.2004г. МРАД, ограничаваща съда в преценката му за фактическата и правна сложност на делото и правото му да определи адекватен размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Изхождайки от тези принципни съображения, обосноваващи възможността на решаващия съд да откаже да приложи конкретните норми от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да слезе под установения в нея минимум при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, когато определя такова в хипотезата на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА, настоящата инстанция приема, че законосъобразно РС-Плевен е определил възнаграждението в конкретния случай при спазване и на критерия за разумност и пропорционалност на разноските. Решаващият съд е преценил, по че по конкретното дело не е налице фактическа и правна сложност, която да мотивира присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл.изм. - ДВ, бр.14 от 2025г./ Изводът е обоснован освен с критерия фактическа и правна сложност на спора, още и с вида и обема на адвокатската услуга. Взето е предвид, че производството по делото е приключило в рамките на две открити съдебно заседание, на които страната и проц. и представител не са присъствали. Към това следва да се добави, че е събран незначителен обем писмени доказателства. Не са разпитвани свидетели и не са назначавани експертизи.

Представени са били единствено писмени становища и няма доказателства/нито се твърди/ извършването на друг разход на труд във връзка с процесуалното представителство, за което се търси по-високо възнаграждение. Поради това неоснователно е възражението, че определеното възнаграждение от 360лв. вместо присъдената с решението сума от 480лв. на осъществилия безплатна правна помощ адвокат, е ниско.

Настоящият състав на въззивния съд също счита, че адвокатското възнаграждение, дори в предвидените в Наредбата размери, която Наредба за възнаграждения за адвокатска работа се ползва само за ориентир относно заплащането на адвокатските услуги, би се явило несъразмерно високо и необосновано за конкретната фактическа и правна сложност. Касае за защита по предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и цена 209лева, като обстоятелствената част на исковата молба, е от точно две изречения. Изложеното сочи на изключително ниска фактическа сложност на 3 делото и на малък материален интерес, будещ недоумение от съдебното му предявяване, и пораждащ съмнение за непропорционални процесуални усилия, ако не и за злоупотреба с права. Колкото до ниската правна сложност на делото, настоящата инстанция от позицията на своята по-голяма възможност за сравнение и преценка с дела от подобен тип, счита извода на първоинстанционния съд, за обоснован и правилен.

Поради изложеното, опредЕ.та от Плевенски РС цена на адвокатската услуга от 360лв. с включено ДДС за адв. Е. И. не се нуждае от увеличаване, тъй като е съответна на положения труд за процесуално представителство по делото, съобразно изложените по-горе критерии. Ето защо обжалваното определение, с което на основание чл.248 от ГПК, е изменено решение №1768/27.12.2024г. по гр.д.№4096/2024г. по описа на ПлРС, в частта за присъдените разноски, като е осъден ответника да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Е. И., вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, сумата от 360лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ, вместо присъдената с решението сума от 480лв., като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1276 от 11.03.2025г. по гр.д. № 4096/2024г. на Плевенски РС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4