Решение № 3536 от 31.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3536 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110207296 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП - 19/10.04.2024г., издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание 52, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27, ал.2 от ЗАНН вр. чл.117 от Закона за лечебните заведения, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева на дружеството „С......, с ЕИК: ................. за административно нарушение по чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведение (ЗЛЗ) във вр. с чл.2 от Наредба 49 от 18.10.2020г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.

Въззивният жалбоподател

- дружеството „С.....АД) обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната жалба и в писмена защита чрез защитник инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.

Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се отмяната на санкционния акт. Претендират се разноски с въззивната жалба.

Въззиваемата страна - Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител - правоспособен юрист, който инвокира пред съда доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната 1 въззивна жалба.

I. Въззивната жалба е депозирана на 29.04.2024г., в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 15.04.2024г., съгласно обратна разписка на пощенски оператор - на л.71 от делото, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Н а свидетелите Д. П. Н. и на Д. Д. К. на длъжност инспектори към Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) била възложена извършването на административна проверка, при която се установило следното:

Дружеството-жалбоподател „С., с ЕИК: ............. осъществява дейност, съгласно разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ 164/09.05.2023г., издадено на основание чл. 46, ал. 2, във връзка е чл. 50, ал. 2 от ЗЛЗ от Министерство на здравеопазването. Съгласно разрешението, „родилна клиника - е трето ниво на компетентност и е в изпълнение на медицински стандарт по „акушерство и гинекология“, в която са разкрити 1.). Отделение „Раждания” - с трето ниво на компетентност, в изпълнение на медицински стандарт по „Акушерство и гинекология” и 2.). Отделение „Следродилни грижи - с трето ниво на компетентност, в изпълнение на медицински стандарт по „акушерство и гинекология”. В издаденото разрешение не се разрешава (изрично не е регламентирано) извършването на дейност от страна на дружеството-жалбоподател по медицинска специалност „спешна медицина“, както и да се осъществява дейност в структура спешно отделение/кабинет/и.

В предприятието на дружеството-жалбоподател към 25.09.2018г. е утвърден от Изпълнителния директор на лечебното заведение вътрешен „Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Родилна зала с и приемни 24 часа спешни кабинети в СБАЛАГ „.”. Основният предмет на дейност на Родилна зала в СБАЛАГ „.“ е осъществяването на специализирана акушерска болнична помощ. Родилна зала е разположена в лечебното заведение на III етаж и разполага с 8 (осем) индивидуални родилни зали, като 4 (четири) от тях са ВИП зали, 2 (две) болнични стаи с 2 (две) легла за активно наблюдение и АКС лаборатория и други. Основният предмет на дейност на Приемен сектор на СБАЛАГ „. е осъществяването на специализирана консултативна, диагностична и лечебна дейност. Устройството на „Приемни 24 часа спешни кабинети” (включва): чакалня за пациенти; акушерски амбулаторен кабинет; гинекологичен амбулаторен кабинет; санитарен възел за хоспитализиране на пациентки по спешност, отговарящи на нормативни 2 документи на РИОКОЗ. На официалния сайт на СБАЛАГ „.“ е посочена следната информация: „Спешното отделение е изградено по всички медицински стандарти“. „В извънработното време на консултативните кабинети на болницата, през спешно приемно отделение на СБАЛАГ „.“ преминават бременни жени, независимо дали имат проблем по време на бременността или са на прага на най-важното събитие - раждането на тяхната рожба. Отделението обслужва и жените е неотложни гинекологични проблеми“. Съгласно издаденото разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ - 164/09.05.2023г., издадено на основание чл. 46, ал. 2, във връзка е чл. 50, ал. 2 от ЗЛЗ от Министерство на здравеопазването не е разрешено обособяването на Спешно отделенне/спешни кабинети в СБАЛАГ „.“.

Н а 21.08.2023г. пациентът - бременната жена М. М. И. на ........години., посетила в 21:16 часа посещава обособеният „спешен приемен кабинет“ на СБАЛАГ „., по повод на „генитално кървене от час“ и по анамнестични данни - „първа настояща бременност в шеста гестационна седмица. Прегледът бил осъществен от д-р С. С., съгласно издаденият първи екземпляр на амбулаторен лист № 214 от 21.08.2023г., според който основната диагноза не е била описана в листа. Проведено е било транс вагинално ехографско изследване с назначена терапия на пациента. В амбулаторния лист е било записано на ръка, че пациента И. „отказвала хоспитализация“. Пациентът И. е била информирана за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати. С втори екземпляр на същия амбулаторен лист № 214/21.08.2023г. се удостоверявало, че на същия пациент е бил осъществен платен преглед. Двата амбулаторни листове са били под един и същ номер и дата, като на втория екземпляр от него е бил положен подпис за лекар, видимо различен от положения такъв на първия екземпляр на амбулаторния лист.

Името на издаващия го лекар в двата екземпляра на болничните листи е било едно и също. Във втория екземпляр на амбулаторния лист липсвало надлежно отбелязване, че пациента И. отказвала хоспитализация в лечебното заведение, но е било налице отбелязана основна диагноза: „МКБ 020.0 Заплашващ аборт“. Прегледът на пациента И. е бил отразен и в Амбулаторен дневник (акушерски), с отбелязано информация в следния смисъл: „Grav. m.l. II (6 г.с.) Пл. 60 лв. УЗД. Отказвам хоспитализация“. Положени са били подписи за пациент, д-р С. и д-р С.

Д-р С. е със специалност по „акушерство и гинекология”, като съгласно поименното щатно разписание в лечебното заведение, е била назначена на трудов договор в Клиника по патологична бременност.

Д-р М. е специализант от 2023г., която притежавала диплома за завършено образование, образователно- квалификационна степен - магистър по специалността медицина.

От „СБАЛАГ . е била издадена и заплатена от пациента И. фактура № 3400004625/21.08.2023 г. за ултразвукова диагностика /УЗД/ на стойност от 60.00 лева.

Въз основа на съставения АУАН с № А-247/22.11.2023г. е било издадено 3

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП - 19/10.04.2024г., издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание 52, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27, ал.2 от ЗАНН вр. чл.117 от Закона за лечебните заведения, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева на дружеството „С., с ЕИК: ............. за административно нарушение по чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведение (ЗЛЗ) във вр. с чл.2 от Наредба 49 от 18.10.2020г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните по делото множество от писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН , както и от показанията на Д. П. Н. и на Д. Д. К. на длъжност инспектори към Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка. Съдът не установява противоречия в доказателствените матерали. Спорът по делото не е по фактите или доказателствата, а по правото и приложението на закона. Показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, точни, конкретни, достоверни, логични, хармонични и взаимодопълващи се от писмените доказателства. Предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива в събраните писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. По делото липсват други неизяснени факти. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

4

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики и други.

Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в акта за установяване на административното нарушение, като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.

Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния закон.

АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.

Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.

Административно-наказателното производство е образувано в сроковете п о чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.