Решение № 294 от 29.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Пазарджик, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200770 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба А. А. Й., с ЕГН- **********, с адрес: гр. С., ул.

„О.П.“ №29, чрез пълномощника адв. А. П. от ПзАК, против Наказателно постановление № 26-0340-000157 от 28.04.2026 г. издадено от Началник група в РУ- С. при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 153.39 евро (равностойността на 300 лева).

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподател не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен адвокат, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище по основателността на жалбата и незаконосъобразността на НП, като пледира за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище по същество от юрк.

1

К. П., надлежно упълномощена да представлява АНО, в което са изложени аргументи за потвърждаване на НП като законосъобразно и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и се запозна със становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 16.04.2026 г., в 20:27 часа, в гр. С., на кръстовището образувано от ул. „Е.“ и ул. „Ц.“, е управлявал МПС- лек автомобил „О.М.“ с рег. № ..., собственост на И.А.Й. от гр.

С., като при извършената му проверка било установено, че на водача са иззети всички контролни точки и е изгубил правото на управление, т.е. е неправоспособен.

За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН с № 5154955 от 16.04.2026 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр от същия срещу подпис. При предявяване на акта нарушителят не възразил по направените констатации, което било отразено в АУАН.

Въз основа на акта на 28.04.2026 г. било издадено атакуваното НП.

Последното било връчено лично на жалбоподателя на 04.05.2026 г., видно от разписката към НП, а жалбата против последното била подадена чрез надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат до съда чрез АНО, като била входирана на 19.05.2026 г. в деловодството на РУ- С., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя А.

Б.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

2

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинен и ефективно да организира защитата си.

Видно от описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, е че то е непълно и неясно. Посочено е единствено, че жалбоподателят в качеството си на водач е управлявал процесното МПС на посочената дата, час и място след като са му били иззети всички контролни точки и е загубил правото на управление, т.е. е неправоспособен водач. Това словесно описание на нарушението е квА.фицирано като такова по чл.150 от ЗДвП, като е санкционирано на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП третира управление на МПС от неправоспособен водач. Санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП освен уреждането на вида и размера на административното наказание същевременно съдържа и съставите на адм. нарушения при управление на МПС, едно от които е управление на МПС от водач след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП. Очевидно е че нормата е бланкетна и в описанието на нарушението, както е в настоящия случай, следва да бъдат посочени съставомерни обстоятелства свързани със загубата на правоспособност по посочения ред. Това е така, защото съставът на това адм. нарушение зависи от предварителното настъпване на друго юридическо събитие (загуба на контролни точки). Затова в словесното описание на нарушението следва да се посочат фактите, които обуславят това събитие.

Едва след приобщаване на писмени доказателства по делото- наказателни постановления и фиш, става ясно че въз основа на същите след влизането им в сила, жалбоподателят е загубил всички контролни точки. Установяването на тези факти в съдебния процес обаче не може да релевира АУАН и НП, защото в словесното описание на нарушението не са посочени изрично с кои конкретни предходни актове (наказателни постановления и/или фишове) са отнети контролни точки, кога са влезли в сила те и как е формиран извода са загуба на всички контролни точки. Недопустимо е съдът или наказаното лице да извличат фактите, обуславящи неправоспособността, чрез тълкуване на приложени към преписката документи и представени впоследствие 3 доказателства, които не са посочени в обстоятелствената част на обжалваното НП

Също така в словесното описание на нарушението не е посочено от една страна кога е настъпила пълната загубата на контролни точки и по какъв начин е било иззето СУМПС на водача, респ. той е бил известен за загубата на правоспособността си.

С оглед на изложеното съдът счита, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението е непълно и неясно. Това нарушение е съществено процесуално, защото сериозно е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който е поставен в позиция да гадае кои негови минА. актове са довели до загуба на правоспособност и кога е настъпила тя, а от там не невъзможността му правилно да ангажира своята защита. Тази непълнота в адм. обвинение лишава и съда от възможността да упражни съдебен контрол за законосъобразност и да провери дА. правоспособността е била изгубена действително от водача и то към инкриминираната дата.

Само това основание е достатъчно НП да бъде отменено като незаконосъобразно, но съдът намира и още едно основание за отмяна на НП, тъй като счита, че неправилно и необосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той не е извършил вмененото му нарушение, още повече че то не е доказано до пълна степен на несъмненост.

В конкретния случай, за да е нА.це извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, жалбоподателят следва да има съзнанието, че управлява МПС като неправоспособен водач. При управлението на МПС и извършената му проверка СУМПС на жалбоподателя е било в него физически. Едва при проверката той го е предал доброволно на контролните органи (виж Протокол за доброволно предаване от 16.04.2026 г. на л.10 от делото). Загубата на правоспособност по чл.157 ал.4 от ЗДвП настъпва по силата на закона, но за да ангажира административнонаказателната отговорност на дееца, това обстоятелство следва да му е известно. АНО не е ангажирал доказателства за издадена и връчена ЗППАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП, нито за друго надлежно известяване, респ. доказателство, че деецът е предал своето СУМПС поради загуба на всички контролни точки и от там неговата правоспособност да 4 управлява МПС. И от приложената по АНП, приобщена като писмено доказателство по делото, справка за нарушител/водач (л.16-17) се установява, че такава ЗППАМ не е издавана. Вярно е, че в същата справка е отразен нулев баланс на контролни точки, дори минус 5 точки, но следва да се има предвид че тази справка има единствено информативен характер за нуждите на администрацията. Тя не е акт, който се връчва на лицето, и въз основа на нея не може да се вмени знание у водача, че правоспособността му е прекратена За да бъде съставомерно деянието по чл.150 от ЗДвП, то трябва да е извършено виновно, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗАНН, т.е. водачът да е съзнавал, че е неправоспособен, независимо, че в случая правоспособността е загубена по право. При липсата на каквото и да е доказателство, че жалбоподателят е бил уведомен по някакъв начин за загубата на контролни точки и от там на правоспособността му, то той не е знаел и е не е могъл да знае за настъпилата промяна в правния му статус.

Фактът, че към момента на проверката водачът е носел в себе си СУМПС и го е предал доброволно на контролните органи, индикира пълна добросъвестност и липса на умисъл или непредпазливост за управление на МПС без правоспособност. Лицето е имало оправданото правно очакване, че притежава вА.ден документ и съответното право.

По изложените съображения, съдът счита че извършеното от жалбоподателя деяние е несъставомерно от субективна страна поради липса на вина. Затова АНО като е издал процесното НП необосновано и незаконосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Изложените по-горе съображения са достатъчни да обусловят незаконосъобразност на НП, която пък води до неговата отмяна, като съдът не намира за необходимо да обсъжда и други съображения по същество.

При този изход на делото право на разноски има въззивника. Такава претенция той е направил с въззивната жалба, но в хода по същество пълномощникът му заяви изрично, че не претендират разноски. При това положение съдът е десезиран с това искане и счита, че не следва да се произнася по него.

Пак с оглед изхода на делото- отмяна на НП, претенцията на 5 процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анА.з на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0340-000157 от 28.04.2026 г. издадено от Началник група в РУ- С. при ОД на МВР- Пазарджик, с което на А.

А. Й., с ЕГН- **********, с адрес: гр. С., ул. „О.П.“ №29, за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 153.39 евро (равностойността на 300 лева), като незаконосъобразно.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6