Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4223 от 11.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3183/2024
Вид
Решение № 4223
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Калина Анастасова, МИХАЕЛА ЕНЧЕВА КАСАБОВА-ХРАНОВА, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4223 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100503183 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 18855 от 16.11.2023 г., постановено по гр.д. № 60530/2022 г. на СРС, 81 състав, са уважени предявените от А. И. А., ЕГН **********, срещу „Н.К.И.З.“ ЕАД, ЕИК *******, обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като е признато за незаконно извършеното със Заповед № НКИЗ-0405/16.09.2022 г. на Изпълнителния директор на „Н.К.И.З.“ ЕАД „уволнение“ от заеманата от нея длъжност „финансов контрольор“ при „Н.К.И.З.“ ЕАД отменена е тази заповед като незаконосъобразна, възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „финансов контрольор“ при „Н.К.И.З.“ ЕАД, и е осъден ответника да й заплати сумата от 23 704,53 лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 19.09.2022г. - 19.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 08.11.2022г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 23 704,53 лв. до пълния предявен размер от 25 434 лв.

Решението е обжалвано в срок от ответника „Н.К.И.З.“

ЕАД, като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите, необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства. Оспорват се 1 решаващите изводи на съда, че трудовият договор със срок на изпитване е бил сключен на 03.05.2022 г. Заявява, че трудовия договор е бил антидатиран и съществува от 23.06.2023 г., когато е била направена снимка на трудов договор с посочена в него дата 03.05.2022 г. Заявява, че в проведеното производство СРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е отказал да събере като доказателства по делото снимката на трудовия договор от 23.06.2022 г., както и трудов договор с подписа на ищцата от 03.05.2022 г. с посочен шест месечен изпитателен срок.

Поддържа, че клаузата с едномесечен срок на изпитване е нищожна, поради заобикаляне на закона, а трудовия договор е антидатиран, поради което също е недействителен.

Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ищец А. И. А. оспорва жалбата с писмен отговор и моли решението да се потвръди като правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл, настоящата инстанция констатира следното:

Производството е образувано по предявени от А. И. А. срещу „Н.К.И.З.“ ЕАД обективно съединени искове по чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № НКИЗ-0405/16.09.2022г. на Изпълнителния директор на „Н.К.И.З.“ ЕАД, на основание чл. 71, ал. 1 КТ - прекратяване на договора в срока за изпитване уговорен в полза на рабоподателя, и за възстановяване на 2 заеманата до прекратяването длъжност „финансов контрольор“ - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 25 434 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 19.09.2022г. - 19.03.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 08.11.2022г. до окончателното плащане.

В подадената искова молба ищецът А. И. А. поддържа, че е била в трудово правоотношение с ответника „Н.К.И.З.“ ЕАД, по силата на което е изпълнявала длъжността „финансов контрольор“. Твърди, че трудово правоотношение с ответника било прекратено със Заповед № НКИЗ- 0405/16.09.2022г., считано от 19.09.2022г. поради изтичане на срока за предизвестие уговорен в полза на работодателя. Излага доводи за незконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като в сключения с ответното дружество трудов договор от 03.05.2022г. бил уговорен изпитателен срок в полза на работодателя от един месец, който бил изтекъл на 03.06.2022г., т.е. преди издаването на заповедта за прекратяване на ТПО на посоченото основание – чл.71, ал.1 КТ. В тази насока поддържа, че към датата на която е извършено уволнението, работодателят - ответник не е имал законовото правомощие да прекрати трудовоправната връзка на посоченото основание - чл.71, ал.1 КТ. Заявява, че поради незаконното уволнение е останала без работа, поради което претендира обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за периода от 19.09.2022г. до 19.03.2023г. в размер на 25 434 лева. Моли, уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност - „финансов контрольор“, както и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за оставане без работа в посочения шестмесечен период.

Ответникът „Н.К.И.З.“ ЕАД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в рамките на договорения шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. Поддържа, че представения от страна на ищцата към исковата молба трудов договор със срок на изпитване 1 месец е антидатиран и недействителен. Оспорва по съдържание последния, в частта относно датата на сключване и посочения срок за изпитване. Релевира възражение за недействителност на представения от ищцата трудов договор на основание чл.74 КТ.

При условията на евентуалност, моли съда да обяви недействителността на клаузата за изпитателния срок в чл.1.3 от трудовия договор - „изпитателен срок 1 м. в полза на работодателя“. В тази насока се позовава на недействителността на трудовия договор с клауза за изпитване 1м. в полза на работодателя, като сключен при заобикаляне на закона - с антидатираният договор, в който е уговорен по-кратък срок за изпитване е подменен действителния договор от 03.05.2022г.№ ЧР-Н-141, като единствената му цел е да създаде по-благоприятно положение за служителя, при което трудовият договор става безсрочен и се препятства правото на работодателя по чл.71 КТ; сключен в 3 нарушение на добрите нрави - неоснователно поставяйки ищцата в по-благоприятно положение, създавайки сигурност относно трудовото правоотношение като безсрочно, във вреда на интересите на работодателя, лишавайки го от правото и ограничавайки възможността да прецени годността на служителя да изпълнява възложената му работа, както и правото му по см на чл. 71, ал.1 КТ, да прекрати договора в по - дългия 6м. срок; сключен в противоречие със закона - а именно в нарушение на императивното правило на чл.70, ал.1 и ал.5, регламентиращо забраната за сключване на втори трудов договор със служителя със срок за изпитване за една и съща работа.

Предвид това намира, че прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № НКИЗ-0405/16.09.2022г. е преди изтичане на уговорения 6м. изпитателен срок, поради което уволнението е законосъобразно, съответно предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се отхвърли. Предвид изводите относно изхода по главния иск намира, че обусловените - за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението и за обезщетение за оставане без работа, също следва да бъдат отхвърлени.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и не е спорно, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № ЧР - Н - 141/03.05.2022г., в рамките на което ищцата заемала длъжността "Финансов контрольор", с код по НКПД: 24116012, при ответното дружество.

Чрез представения пред първата инстанция на л.5 по делото трудов договор № ЧР - Н - 141/03.05.2022г. се установява, че трудовото правоотношение е било сключено за неопределено време, при уговорен с клаузата на чл.1.3. от същия в полза на работодателя изпитателен срок - един месец.

В производството не е спорно и от приетата пред първата инстанция заповед № НКИЗ-0405/16.09.2022г. на Изпълнителния директор на „Н.К.И.З.“ ЕАД, се установява, че трудовото правоотношение с ищцата А. И. А. на заеманата от нея длъжност "Финансов контрольор" е прекратено считано от 19.09.2022г., по инициатива на работодателя - на основание чл.71, ал.1 КТ с изтичане на срока на изпитване уговорен в полза на работодателя.

Чрез приетата пред първата инстанция СТЕ / съдебно компютърно-техническата експертиза/, чийто изводи настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че по отношение на ищцата в модул „Личен състав“ на програмен продукт „Стил“ в ответното дружество са налични записи за трудов договор № ЧР-Н141/03.05.2022г. със срок до 18.09.2022 г. с изпитателен срок 6 месеца, които записи са от дата 20.04.2022 г. с дата на последно обновление на записа и редакция от 19.09.2022 г. Установява се, че достъп до посочения модул на програмния продукт имат служителите заемащи длъжностите главен счетоводител и човешки ресурси в 4 дружеството – ответник.

В производството пред първата инстанция е представеното копие-снимка на трудов договор № ЧР - Н - 141/03.05.2022г. на л.20 по делото на СРС, в който е посочен като уговорен между страните шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. Това копие-снимка на документ е било оспорено като неистински, неверен документ, който не е съответен на представения по делото друг документ трудов договор с посочен месечен срок на изпитване в полза на работодателя съобразно волята на страните по трудовото правоотношение. Съответно, по искане на ищцата с определение на съда от 21.03.2023 г. е задължен ответника да представи документа в оригинал. Действително с постановеното определение не е бил указан срок за представянето на оригинал на сочения документ /находящ се на л.20 от делото на СРС/ и до приключване на съдебното дирене пред първата и въззивната инстанция оригинал на документа не е бил представен. Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Е.Н.С. и М.Л.П., преценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК при съобразяване евентуалната им заинтересованост от изхода на спора като служители на ответното дружество се установява, че в дружеството – ответник не се съхранява оригинал на договора /представен в копие на л.20 по делото/, в който е посочен шестмесечен изтитателен срок, а само този с посочен изпитателен срок в полза на работодателя – един месец /находящ се на л.5 по делото/. Чрез показанията на свидетелите С. и П. се установява, че ищцата е започнала да изпълнява трудовите си задължения по договора в началото на м.май 2022 г. – на 03.05.2022 г., както е посочено в трудовия договор като първоначално договорения срок на изпитване е бил шест месеца, а впоследствие страните са постигнали воля срокът на изпитване уговорен в полза на работодателя да бъде един месец.