Решение № 3303 от 08.05.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2515/2017
- Вид
- Решение № 3303
- Подписан
- 08.05.2019
- В сила
- 05.11.2019
- Състав
- РОСЕН БОРИСЛАВОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 486 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 169, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е гр. София,
08.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 2515 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК от ищцата Б.К.К., ЕГН ********** срещу К.Б.К., ЕГН ********** и „У.Б.“ АД за признаване за установено спрямо ответниците, че К.Б.К. не е собственик на АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се в гр.София, СО, р-н „Слатина“, „ж.к. „********със застроена площ 70.85 кв.м., състоящ се от една стая, хол, ухня и други сервизни помещения при съседи: стълбище, Е.И И.Д., М.П., бул. „Цариградско шосе“, заедно с избено помещение с площ 4,30 кв.м., при съседи: коридор, ул. „Асен Велчев“, В.И З.М., М.Т., заедно с 1,82% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, както и по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че договорът за ипотека върху описания по-горе имот, сключен с нотариален акт № 104, том VІІ, рег. 18843, дело № 1080 от 29.10.2012 г. на нотариус М.Г., peг. № 622 на НК, с район на действие СРС, вх. рег. 47453, акт № 146, том XXI, дело 23027/29.10.2012 г. на АП, ИМ.П. 236638 е недействителен поради учредяването на ипотеката от несобственик.
Претендира се и отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание № 84, том 1, рег.№ 1935, дело 80 от 03.10.2012г. на нотариус peг. № 077 на НК, с който К.К. се е легитимирал като собственик преди сключване на договора за ипотека.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на посоченото жилище, като обствеността й е придобита по давност с непрекъснато и неоспорвано фактическо владение осъществено в периода от 15.05.2001 г. до 15.05.2011г., което е продължило и след тази дата. Посочва, че през 2016 г. във връзка с намерение да отдава имота под наем е започнала да подготвя документите, необходими за обстоятелствена проверка, които били готови в края на 2016 г., като по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК на 29.12.2016 г. се е снабдила с констативен нотариален за собственост № 180, том ІІІ, рег. № 10448, по н.д.№ 450 на нотариус В.Г., peг. № 340 на НК, дв. вх. peг. 85163, акт 54 CCІІ, № 64606,стр.
459387 на АП.
Твърди се, че предишен собственик на апартамента е бил нейния баща К.К., който е придобил собствеността върху имота по завещание от Д.М. /негов вуйчо, починал през 1980 г./, като първоначално жилището не е било обитавано, а от 1986 г. семейството на ищцата е заживяло в него.
Ищцата излага, че живее в апартамента от есента на 1986 г. и до момента, първоначално заедно с родителите си, а от навършване на пълнолетие и сама. На 15.05.2001 г. по повод на 18-тия й рожден ден са се събрали роднини и приятели, като твърди, че в тяхно присъствие, баща й К.К. е заявил на нея и на присъстващите, че оставя процесния апартамент в нейно владение, да живее в него като собствен. Посочва, че тогава тя също изрично е заявила пред членовете на семейството си, пред приятелите си и близки желанието и намерението си да придобие собствеността върху апартамента за себе си. Излага, че именно от този момент е установила фактическа власт върху имота и е започнала да го владее за себе си в съгласие със родителите си като е противопоставила владението си и изрично е заявила намерението си за своене пред своя баща.
Твърди, че от месец май 2001 г. и до момента само тя лично владее имота за себе си и упражнява непрекъснато, явно, спокойно и несмущавано от никого фактическа власт върху същия, като никой не е оспорвал владението й, нито се е противопоставял на него. Посочва, че живее в апартамента, не го е напускала, стопанисва го и е правила основен ремонт в него, а понастоящем също прави ремонт, тъй като жилището е било наводнено от съседите над нея.
Ищцата твърди, че на 15.02.2017 г. й е било връчено съобщение за опис и оценка на собствения й недвижим имот на основание изпълнителни титули, издадени срещу длъжниците по изп.д. № 20168440403302 на ЧСИ С.Я.- две юридически лица и К.Б.К.. На 20.02.2017г. й е било връчено друго съобщение от ЧСИЯ., в което е посочено, че има качеството на длъжник по посоченото изпълнително дело, както и че с Постановление от 14.02.2017 г. ЧСИ е наложил възбрана върху имота.
Твърди, че изпълнителнотото дело е било образувано по искане на взискателя „У.Б.“
АД срещу длъжниците „К. „ЕООД и „К.“ ЕООД и К.Б.К., като солидарен длъжник, а също така е установила наличие на договор за ипотека от 29.10.2012 г. по нотариален акт № 104, том VІІ, рег. № 18843, дело 1080 на нотариус М.Г., peг. № 62, учредена от К.К. върху собствения й недвижим имот в полза на „У.Б.“ АД на 29.10.2012 г.
Излага се, че при сключване на договора за ипотека /на 29.10.2012 г./ учредителят на ипотеката К.Б.К. се е легитимирал с контативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание акт 84, том 1, рег. № 1935, дело 80 от 03.10.2012 на нотариус, вписан в регистъра на НК с peг. № 077. Ищцата твърди, че към деня на тази констатация, К.К. не е бил собственик на имота на основание завещание, тъй като на основание осъществявано от нея давностно владение с начало 15.05.2001г. и с изтичането на 10 годишен давностен срок, т.е. след 15.05.2011 г., тя е придобила правото на собственост на оригинерно придобивно основание, а К.К. е загубил правото си. Ищцата излага, че тъй като при сключването на договора за ипотека - 29.10.2012 г. учредителят не е бил собственик на ипотекирания имот, то на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД, ипотеката е недействителна и не може да се противопостави на действителния собственик на имота, респ. същата е нищожна, поради учредяването й от несобственик, в нарушение на чл. 167, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД.
В срока за писмен отговор след предоставена съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът К.Б.К. не е депозирал отговор на исковата молба.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност, ответникът „У.Б.“ АД оспорва иска като неоснователен. Оспорва съдържанието на нотариален акт № 180/29.12.2016 г., том 3, рег. № 10448, н.д. № 490 на нотариус В.Г..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено
Постановление от 28.12.2016 г. по нот. дело № 450/2016 г. на нотариус В.Г. за признаване на собственик по давностно владение, както и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 180, том ІІІ, рег. № 10448, дело № 490/2016 г. от 29.12.2016 г. на нотариус В.Г., рег. № 340 на НК, издаден въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, вписан в СП, вх. рег. № 85163, акт № 54 CCІІ, № 64606, стр. 459387 на АП, видно от който ищцата Б.К.К. е призната за собственик по давност на следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се в гр. София, Столична община, район „Слатина“, „ж.к. „*********, с площ 70.85 кв.м., състоящ се от една стая, хол, ухня и други сервизни помещения при съседи: стълбище, Е.И И.Д., М.П., бул. „Цариградско шосе“, заедно с избено помещение с площ 4,30 кв.м., заедно с 1,82% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
От ищцата по делото е приложена и данъчна оценка за процесния недвижим имот, издадена от СО, Дирекция Общински приходи, изх. № **********/14.02.2017 г.. Представена е и Справка по лице от Служба по вписванията по персоналната партида № 929100 на ищцата Б.К.К., видно от която е отразено вписването на констативния нотариален акт с вх. рег. № 85163/29.12.2016 г.
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание № 84, том І, рег. № 1935, дело № 80/2012 г. от 03.10.2012 г. на нотариус Ч.Б., рег. № 077, вписан в Служба по вписванията, вх. рег. № 43030 от 03.10.2012 г., акт № 159, том С, дело № 20868/2012 г., съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, видно от който ответникът К.Б.К. е признат за собственик на процесния недвижим имот по завещание от Д.Николов М..
Няма спор между страните по делото, че впоследствие върху процесния недвижим имот е била учредена договорна ипотека в полза на втория ответник по делото „У.Б.“ АД с нотариален акт № 104, том VІІ, рег. № 18843, дело № 1080 от 2012 г. от 29.10.2012 г. на нотариус М.Г., вписана в Служба по вписванията, вх. рег. № 47453, акт № 146, том ХХІ, дело № 23027/2012 г. на 29.10.2012 г. за обезпечаване на вземанията на кредитора „У.Б.“ АД против длъжниците „К.“ ЕООД и „К.“ ЕООД и К.Б.К. – като солидарен ипотекарен длъжник по договор за банков револвиращ кредит в размер на 300 000 лв.
Между страните по делото не съществува спор, че процесният апартамент е предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20168440403302 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, образувано по искане на взискателя „У.Б.“ АД за вземания срещу длъжника К.Б.К., обезпечени с договорна ипотека № 104, том VІІ, рег. № 18843, дело № 1080 от 2012 г.
Видно от представения по делото
Протокол за опис и оценка на недвижим имот от 01.03.2017 г. в хода на образуваното изп. д. № 20168440403302, въз основа на издадени изпълнителни листове от СРС, по гр.д. № 41856/2016 г., гр.д. № 56972/2016 г. и гр.д. № 56969/2016 г. от ЧСИЯ. е направен опис и оценка на процесния недвижим имот.
Видно от представеното по делото Съобщение с изх. № 046620/01.08.2017 г. по изп. д. № 20168440403302, изпратено до ищцата Б.К.
– като съсобственик и пазач, същата е уведомена от ЧСИ С.Я., че на основание чл. 486 ГПК с постановление е насрочена публична продан на описания недвижим имот с протокол от 01.03.2017 г., която да се проведе от 11.08.2017 г. до 11.09.2017 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – Р.Г.Б.– А., М.С.С.и О.В.К..
От разпита на Р.Г.Б.се установява, че свидетелката е участвала преди 2-3 години на обстоятелствена проверка при нотариус Георгиева при съставянето на констативния нотариален акт за собственост на ищцата, където е дала показания, които поддържа. Свидетелката посочва, че познава Б. чрез родителите й, които са й колеги – учили са заедно от началото на 70-те години. С майката на Б. са в много добри отношения, близки, колеги и приятелки, като по-близки са станали от средата на 80-те години през 1986/87г., когато са дошли с К. ***. Майката е била съдия, а бащата адвокат и като колеги се познават. Посочва, че познава ищцата Б. от тези години, от времето, когато е била 5-6 годишна. Когато са дошли от Сливен, през 1986/87г. са отишли да живеят на бул. Цариградско шосе - Н., К. и Б., като жилището е било на роднина на К..
Свидетелката сочи, че в началото на 2001 г., когато Б. е станала на 18 години, родителите й Н. и К. са се изнесли и са отишли да живеят при майката на К. на Орлов мост и от тогава Б. е останала да живее сама в жилището.
Посочва, че тя лично е била с впечатление, че Б. е собственик на жилището. Знае, че са се изнесли през 2001 г., тъй като мъжът й им е помагал да се изнесат и са отишли да живеят на Орлов мост. Сочи, че е посещавала жилището, където е останала Б. след 2001 г. повече от 5-6 пъти заедно с майката на Б..
След 2007 г. от Н. е разбрала, че Б. иска да прави ремонт в жилището и по този повод са ходили на няколко пъти с майка й Н.. Тя е била с кола, тъй като шофира, за да чакат някакви майстори, които Б. е ангажирала. Посочва, че през 2008/2009г. Б. й се е обадила да иска майстор за дограма и тя я е насочила към човек. Когато е завела майстора при нея е видяла, че Б. му е платила аванс, но за следващите плащания няма преки впечатления. Твърди, че след 2008/09г. не е ходила, но знае, че Б. е продължила и след това да прави ремонт и да купува бяла техника. Сочи, че когато родителите са напуснали жилището приз 2001г., не са изнесли мебели, но са изнесли личните си вещи, а Б. е била все още ученичка.