Решение № 92 от 10.03.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Плевен, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20224400500923 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд,Х-ти гр.с.№1662 от 11. 11.

2022г.,постановено по гр.д.№1268/2022г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „***“ ЕООД, ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ №***, ап. 5, представлявано от И.В.П. против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“№2,представлявано от Х.Д.Н. иск с правно основание чл.422,вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД,с който се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 553,60 лв.,представляваща задължение по фактура № ***/19.08.2021г.,за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4561/22.12.2021г. по ч.гр.д. №2021443010 7916/2021г. по описа на РС-Плевен.

Със същото решение на ПРС „***“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“ ***“ № 10, ап. 5, представлявано от И.В.П. е осъдено да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,ул.“ ***“ № 2, представлявано от Х.Д.Н. сумата от 1200 лв.направени по делото разноски.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ПРС-„***“ЕООД гр.Плевен,представлявано от управителя И.П., който чрез своя пълномощник адвокат П. Я. от ПАК го обжалва изцяло пред Плевенски Окръжен съд като неправилно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон , при фактическа и доказателствена непълнота.Изложени са доводи,че при изпълнение на уговореното изпълнителят „***“ЕООД гр.Плевен е издал две данъчни фактури №8/18.112.2020г.на стойност 14 400лв.и №***/19. 08. 2021г.на стойност 4 953,60лв.,че на 01.07.2021г. по първата фактура частично е изплатена сумата 4 400лв. и не е извършено последващо плащане по двете фактури.Посочено е,че в хода на производството пред ПРС с оглед представените от ответника платежни документи е установено,че „***“ЕООД е извършило плащане на сумата 14 400лв.на основание разпореждане на публичен изпълнител,поради което въззивното дружество е редуцирало исковата претенция до размер на 553,60лв.Изложени са доводи , че твърденията на ответника за липса на извършени към него плащания от страна на АПИ са признати без условия и без да са приложени доказателства в тази насока.Твърди си,че изводите на ПРС са грешни и неправилни ,тъй като съдът не се е съобразил с факта на действие на посочения договор и датата на издаване на процесните фактури,предхождащи датата на сключване на договора. Изложени са доводи,че с исковата молба дружеството е посочило,че е приело да изпълни при пряко договаряне точно и в срок поетите услуги, възложени от „***“ЕООД,като счита,че следва да се приложи чл.25 , изр.второ от ЗЗД с оглед датата на издаване на данъчната фактура №8/2020г. и следващата такава,приемането им за плащане от страна на длъжника.Твърди се,че договорът ,сключен между страните не обвързва тези плащания,а се ръководи от общите правила на Закона за счетоводството,че доводите на ответника са в противовес на добрите търговски практики ,което не е отразено и отчетено в атакуваното решение.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС като неправилно и незаконосъобразно . Претендират се и направените по делото разноски.За съдебното заседание на 15.02.2023г.от пълномощника на въззивника адвокат П. Я. от ПАК е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.В същата са изложени подробни доводи по съществото на спора.

2

Въззиваемото дружество „***“ЕООД гр.Плевен чрез своя пълномощник адвокат О. Л. от ПАК е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище ,че въззивната жалба е неоснователна.Посочено е,че атакуваното решение не страда от заявените от въззивника пороци,съдът е обсъдил събраните доказателства, изяснил е всички относими към спора обстоятелства и е приложил правилно материалния закон,като при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалния закон.Въззиваемата страна не отрича,че ищецът е извършил претендираните дейности и не оспорва издадените данъчни документи и протокол-образец 19,двустранно подписан.Изложени са доводи,че причината да не плати своето задължение към въззивника е в чл. 2.3 от договора от 01.03.2021 г.между страните,с който възложителят „***“ЕООД трябва да заплати извършената от ищеца „***“ ЕООД дейност в 7-дневен срок ,след като на свой ред получи плащане за изпълненото от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.Контрагентите изрично са се съгласили падежът на задължението на дружеството да бъде поставен под отлагателно условие-извършване на плащане от страна на АПИ в полза на „***“ ЕООД, каквото няма и към настоящия момент.С цитираната клауза страните са се съгласили да понесат риска от забавеното разплащане на АПИ като стопанин на републиканската пътна мрежа по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закон за пътищата,по този начин те са приели да се отклонят от принципа на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че плащане на работата се дължи при нейното приемане.Тази клауза е валидна и не представлява нарушение на императивна правна норма,в който смисъл е и решение на ВКС № 161/19.07.2018 г. по т. д. №1561/2017 г. на ВКС, II т. о.

Твърди се ,че няма доказателства „***“ ЕООД да е действало недобросъвестно по смисъла на чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗЗД, за да се приложи правилото на така въведената фикция,а от др.страна това възражение е недопустимо,тъй като се прави за първи път с въззивната жалба и представлява ново обстоятелство по см. на чл. 266, ал. 1 ГПК.Изложени са подробни съображения в подкрепа на довода,че „***“ ЕООД не е било недобросъвестно в поведението си, нито е действало с цел несбъдване на условието по договора.Посочено е,че дружеството като част от ДЗЗД „ПВП , не е получило заплащане от АПИ за дейностите, които ищецът е извършил на посочения обект от републиканската пътна мрежа и това е отрицателен факт, а в тежест на „***“ ЕООД е доказването на обратното ,каквито доказателства не са представени.Изложени са доводи,че „*** „ЕООД не е в състояние да представи никакви доказателства, които да удостоверяват, че АПИ не му е платила определено парично задължение. Не следва да се тълкува във вреда на дружеството фактът, че без плащане от Агенция Пътна инфраструктура, той все пак е изпълнил част от задълженията си към ищеца, плащайки в негова полза и по сметка на НАП,съобразявайки се с полученото запорно съобщение по чл. 202,ал. 2 ДОПК. Твърди се,че въззиваемият е проявил добра воля,въпреки липсата на падежирало задължение, съобразявайки се със затрудненото положение на ищеца и необходимостта от 3 погасяване на негови публични задължения към фиска. Навеждат се доводи,че дружеството не е недобросъвестно, а обратното извършило е всички необходими действия,чрез които да се сбъдне условието по чл. 2.3 от договор от 01.03.2021г.,като неизпълнението на това условие се дължи изцяло и единствено на отказа на АПИ да разплати извършените дейности от „***“ЕООД и неговите подизпълнители по договор с АПИ за възлагане на обществена поръчка за поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтновъзстановителни работи) на републиканските пътища, стопанисвани от АПИ на територията на Областно пътно управление-Плевен /обособена позиция 5/, че Агенцията отказва да сертифицира /да приеме/ изпълнените дейности, а това препятства издаването на данъчен документ и разплащане.Посочено е,че отказът от сертифициране обхваща не единствено дейностите, които ищецът е изпълнил като подизпълнител на ответника, но и множество други реално изпълнени възлагания по пътно поддържане и зимно почистване на пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ-Плевен.В заключение моли съда да постанови решение,с което да бъде оставено в сила решението на ПРС.Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 15.02.2023г.въззиваемото дружество „***“ ЕООД чрез своя пълномощник адвокат О. Л. поддържа изложените в отговора аргументи и моли съда да потвърди решението на ПРС като правилно.Претендират се разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно от приложеното ч.гр.д.№7916/2021г. по описа на ПРС се установява,че същото е образувано на основание подадено от „***“ЕООД гр.Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4561 от 22.12.2021г.,с която е разпоредено длъжникът ”*** ”ЕООД ,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.Плевен ,ул.“***“№2 ,представлявано от Х.Н. да заплати на кредитора „***“ЕООД гр.Плевен,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.Плевен , ул. “***“ №***, ап.5 представлявано от И.В.П. сумата 14 953,60лв.,ведно със законна лихва,считано от 21.12.2021г. до изплащане на вземането,както и сумата 2 249,08 лв. разноски по делото,от които 299,08лв.внесена ДТ и 1 950лв.адвокатско възнаграждение.В заповедта е 4 посочено,че вземането произтича от следните обстоятелства:непогасени задължения по фактура №8/18.12.2020г.и фактура №***/19.08.2021г.Срещу така издадената заповед длъжникът „*** „ЕООД гр.Плевен е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.В съответствие с нормата на чл.415 ал.1 ГПК,ПРС е указал на дружеството заявител да предяви иск за установяване на вземането си.На това основание кредиторът-„***“ЕООД гр.Плевен е предявил установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК срещу длъжника за установяване съществуване на вземането си в горепосочения размер, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С ИМ ищецът „***“ЕООД гр.Плевен твърди,че като изпълнител при пряко договаряне е изпълнил точно и в срок възложените му от „***“ЕООД дейности,а именно“изсичане на храсти и млада гора;оформяне короните на дървета;отсичане на дървета с различни размери,като за извършената дейност е съставил две данъчни фактури №8/18.12.2020г.на стойност 14 400лв.и №***/19.08.2021г. на стойност 4 953,60лв.Посочено е,че от страна на ответника възложител е извършено плащане на сумата 4 400лв. по първата фактура.С иска по чл.422 ГПК ищецът претендира да бъде признато за установено,че ответникът му дължи сумата общо в размер на 14 953,60лв.,от която 10 000лв.,непогасено задължение по фактура №8/18.12.2020г. и сумата 4 953,60лв.по втората фактура №***/19.08.2021г.

В производството пред ПРС,ищецът по реда на чл.214 ГПК е направил изменение на предявения иск,допуснато от съда в съдебното заседание на 11.10.2022г.,като същият се счита предявен за сумата 553,60лв.,вместо за първоначално претендираната сума от 14 953,60лв.

Безспорно между страните е,че на 01.03.2021г.са сключили договор за строително -ремонтни дейности/услуги,по силата на който „***“ЕООД като възложител е възложило на „***“ ЕООД като изпълнител извършването на дейности по изсичане на храсти и млада гора, включително и дървета по ТРП за извършване на поддържане /превантивно, текущо,зимно и ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление -Плевен.Съгласно чл.1.2 изпълнителят се е задължил да извърши услугата в срок до 31.12.2021г.В чл.2.1 страните са договорили,че заплащането на извършените СМР става съгласно договорените между страните цени, отразени във възлагателно 5 писмо.Според клаузата на чл.2.2 при точно изпълнение на възложената услуга ,възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер,съгласно двустранно подписан протокол ,доказващ реално изпълнените СМР.В чл.2.3 страните са постигнали договореност,че възложителят заплаща дължимите суми в 7-дневен срок след разплащане на извършените работи от Агенция „Пътна инфраструктура“ с платежно нареждане по сметката на изпълнителя.