Решение № 5470 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5470 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20251110103769 по описа за 2025 година

„*“ ЕАД е предявило срещу Е. Г. П. иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на остатък от вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 48,03 лева за периода 05.2020 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане, за топлоснабден имот в гр. *, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10313/2024 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил изцяло дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Релевира възражение за погасяване на претендираната сума с изтичане на 3-годишна давност. Сита, че в случай на уважаване на иска и доколкото отговоря за 4/6 от задължението, то следва да дължи 32,02 лева. Сочи, че никога не е била в облигационни отношения с ищеца, както и че не е клиент на топлинна енергия. Намира, че не се установява топлоенергията да е реално потребена, както и да е законосъобразно изчислена, 1 предвид определянето по нищожна методика.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот ищецът е представил Договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.06.1995 г., с който се продава на *. и Е. Г. П. недвижим имот в гр. * От удостоверение за наследници на *., починал на 12.08.2002 г., се установява, че негови наследници са Е. Г. П. (съпруга), *.

(син) и * (дъщеря). С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 162991 за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 2655,97 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. През процесния период в процесния имот радиаторите са демонтирани. Сумите за отопление на имот се формират от стойността на ТЕ, отделена от щранг-лира в банята без ИРРО, за която се начислява служебна ТЕ по МСРС.

Прието е заключение и на съдебно-счетоводна експертиза, според което за аб. № 162991 на името на Е. Г. П. в счетоводството на „*“ ЕАД за периода 05.2020 г. - 04.2023 г. е съществувало неплатено задължение по главници за ТЕ в размер на 1422,57 лв. Изчислената законна лихва върху сумите за периода от датата, следваща дата на падеж, до 08.02.2024 г., е в размер на 193,12 лв. Констатирани са незаплатени мораторни лихви за забава в плащането на сумите за дялово разпределение в размер на 0,08 лв. Установени са извършени плащания след датата на заявлението чл. 410 ГПК в общ размер на 1 564,36 лв. Експертизата не 2 констатира процесни задължения, чийто падеж да е от преди 21.02.2021 г.

Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК на 21.02.2024 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия би било непогасено за месечните вноски с падеж след 21.02.2021 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 21.02.2021 г. – 30.04.2023 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2020 г. – 20.02.2021 г.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за следните суми и срещу следните лица:

* е псъдена да заплати главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2023 г. в размер на 237,10 лева, мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 08.02.2024 г. в размер на 16,97 лева, *.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2023 г. в размер на 237,10 лева, мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 08.02.2024 г. в размер на 16,97 лева, Е. Г. П.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. 30.04.2023 г. в размер на 948,37 лева, мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 08.02.2024 г. в размер на 67,89 лева, мораторна лихва върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 18.03.2021 г. - 08.02.2024 г. в размер на 0,06 лева.

Установява се, че след образуване на заповедното производство към ищеца е постъпило плащане в размер на 1564,36 лева. с което са били погасени следните суми: 32,42 лева – законна лихва, 25 лева – юрисконсултско възнаграждение, 30,49 лева – съдебни разноски, 101,91 лева – мораторна лихва и 1374,54 лева – главница. Съдът намира, че претендираната сума е погасена по давност, доколкото част от нея е била погасена с плащане след 3 образуване на заповедното производство, а по отношение на останалата част следва да се приложи института на настъпилата погасителна давност.

Поради изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, но същата е била представлявана от особен представител в производството и не е претендирала разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „*” ЕАД, ЕИК *, срещу Е. Г. П., ЕГН **********, иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на остатък от вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 48,03 лева за периода 05.2020 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане, за топлоснабден имот в гр. *, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10313/2024 г. на СРС, 82 състав, като погасен по давност.

Решението е постановено при участието на „*” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4