Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1339 от 21.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1012/2026
Вид
Определение № 1339
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
Емилия Дончева, Вера Коева, Полина Дянкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 1, т. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 7 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1339 гр. Благоевград, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Вера Коева

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200501012 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 7051/15.05.2026 г., подадена от Етажна собственост (останалите етажни собственици) на сградата на Флоримонт Хайтс (Florimont Heghts), с административен адрес: гр. Банско, местност „Г.“, имот 011014, чрез адв. Б. Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № , ет., срещу Решение № 183/02.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1603/2021 г. по описа на Районен съд- Разлог.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение.

Сочат се като правилни изводите на районния съд, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, както и че решенията на ОС на ЕС са влезли в сила и подлежат на изпълнение.

Твърди се, че неправилно и в противоречие със събрания доказателствен материал, и с трайната съдебна практика, районният съд е приел възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, за доказано. Сочи се, че за доказване на възражението си по чл.

51, ал. 2 ЗУЕС, ответната страна е представила единствено писмо с рег. № 3282001162 от 20.01.2026 г., издадено от ГД „Гранична полиция“, от което се установявало, че по отношение на ответника няма записи на данни за преминавания през ГКПП на Република България. Според жалбоподателя писмото не било годно доказателство, което може да установи по безспорен начин дали ответникът е влизал, колко пъти и с каква продължителност е пребивавал на територията на Република България. Посочва се, че писмо с изх. № ПИ-11108/24.02.2026 г. единствено установявало, че сградата е електро и водоснабдена, но собственикът не е подал искане за откриване на индивидуална партида, поради което нямало данни дали през процесния период е изразходвана вода и ел. енергия, с оглед установяване на обстоятелството дали имотът е ползван.

Сочи се, че първоинстанционният съд погрешно вменява задължения на ЕС, 1 каквито не произтичат от ЗУЕС за етажната собственост, без съдействието и искането на съответния собственик. Според жалбоподателя заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи, че съответният имот е ползван за не повече от 30 дни в една календарна година, както било негово и задължението за вписване на тези обстоятелства в книгата на ЕС, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 5 и чл. 13, ал. 2 ЗУЕС.

Твърди се, че имотът е обитаван повече от 30 дни през всяка една от годините от процесния период.

Твърди се, че не е ангажирано нито едно доказателство по делото с което да се установи, че имотът не е ползван изобщо, включително от наематели, приятели, семейство.

Сочи се като неправилно изместването на доказателствената тежест от ответната страна към ищцовата страна за доказване на възражението по чл. 51, ал.

2 ЗУЕС, едва с постановяване на решението по делото.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че никой не е обитавал имота през процесният период.

Сочи се, че липсват доказателства по делото имотът да е бил отдаван под наем, както и да е бил ползван от трети лица.

Сочи се още, че ползването на имота не е било възможно, тъй като сградата е била необитаема и заключена, без осигурен ключ.

Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че районният съд бил прехвърлил доказателствената тежест на ищцовата страна. В тази връзка се сочи, че доказателствената тежест била правилно разпределена с доклада по делото и при спазване на това разпределение били и изводите на районния съд.

Оспорват се като неоснователни и твърденията за погрешно вменявани от районния съд задължения на ЕС, каквито не произтичали от ЗУЕС. Твърди се, че разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 6 ЗУЕС действително поставя задължението на ЕС да създава, съхранява и поддържа книга на етажната собственост по чл. 7 ЗУЕС, а в съдебното заседание процесуалният представител на ЕС на сградата потвърдил, че такава книга не съществува.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.

По делото не се налага служебно събиране на доказателства, поради което същото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.

Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК, Окръжен съдБлагоевград ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 26.11.2026 г. от 9:00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3