Решение № 5700 от 07.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5700

Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА канд № 20267050700632 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юриск. П. Н., срещу Решение № 43 от 15.01.2026 г. по АНД № 3836/2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 780722-F776627 от 29.07.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С отмененото НП на „Търговска компания братя Тодорови“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно и необосновано, като постановено в несъответствие с материалноправните и процесуалноправните норми. Касаторът изразява несъгласие с направените от въззивната инстанция изводи за липсата в АУАН и в НП на факти и обстоятелства, които да описват в достатъчна степен нарушението, вменено на санкционираното лице, както и за липсата на факти и констатации на проверяващите органи, че промяната на касовата наличност се дължи на действия – „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, а не например на нерегламентирани продажби. Твърди се, че нарушението, за което е съставен АУАН и е издадено НП е безспорно установено и неговият състав е описан правилно, съобразно елементите, които включва, а именно: „дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отрази във фискалното устройство (ФУ) положителната разлика в размер на 40,18 лв., като служебно въведени суми“ – факт, който се изтъква, че не се оспорва от страните и се подкрепя от събраните доказателства още в административната фаза на производството по установяване на нарушението. Сочи се, че е посочена за нарушена разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., на която съответства описанието на нарушението за отразяване на промяната на касовата наличност във ФУ, а не за неотчитане/нерегистриране на продажби. Сочи се, че нерегистрирането на продажби във ФУ /чрез издаване на касова бележка/ е нарушение, самостоятелно посочено в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., но такава констатация не се съдържа в нито едно от доказателствата в административнонаказателната преписка, а и изрично е записано в протокола от проверката, че не е извършвана контролна покупка, поради и което липсва констатация, че не се издават ФКБ. Според касатора, независимо дали се дължат на невъведен бакшиш или грешка, е следвало процесната сума да бъде отразена като промяна на касовата наличност. Настоява се, че нарушението е доказано и правилно е ангажирана отговорността на дружеството. Искането е да се отмени обжалваното решение на районния съд и да се потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно. С писмено становище процесуалният представител на ответника заявява, че поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ БРАТЯ ТОДОРОВИ“ ООД, с [ЕИК], представлявано от управителя Т. П. Т., чрез адв. Д. И., с отговор по жалбата отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за присъждане на направените разноски. Сочи се, че в състава на правната норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която се твърди, че е нарушена не се съдържа изискване за отразяване на движението на паричните средства „с точност до минута“ чрез операциите служебно въведени суми, както касаторът настоява. Изтъква се, че елементите на процесното вменено деяние, за което е предвидено наказание по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС изискват административнонаказващият орган да установи и да обоснове дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи. Твърди се, че в случая при извеждане на суми от касата в 1 часа след полунощ, което в този обект поради обективни причини, че е нощен бар, се прави на всеки час, при извеждането на сумата и физическото й изброяване, вместо 50 лева от касата са взети 10 лева, което е установено и при засичането на общата каса и изписването колко пари са изведени в 1 часа и колко са отразени в контролното засичане, което се установява от представените касови бонове и отчети на проверяващите. В този смисъл, според ответника, е било възможно, в момента на установяване на грешката, да се въведе правилната сума, доколкото няма изискване в наредбата с точност до минутата да се отразя движението на паричните средства, т.к. се допускат чисто човешки грешки и понякога за изправянето им е нужно повече от минута. Твърди се, че ако административнонаказващият орган беше положил дължимата грижа при проверка на представените документи и направените възражения за произхода на парите, щеше да установи, че разликата не е от бакшиш, както е записано, не е от неотчетени суми, а точно отговаря на приложените към проверката касови бонове и е отчетен приход. Излагат се доводи за законосъобразност на изводите на районния съд по отношение: неяснотата в какво точно е обвинено дружеството; неизлагането на факти, които да сочат на какво се дължи разликата, съответно факти, че тя не е резултат от реализирани продажби и неиздадени касови бонове; непредприемане от наказващия орган на действия по установяване причината за констатираната разлика между действителната касова наличност и отчетената такава от ФУ. В хода на устните състезания ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт - по аргумент от чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложими по препращане от чл. 63в ЗАНН.

Според отмененото с обжалваното съдебно решение НП: На 15.06.2024 г., в търговски обект – коктейл-бар „Пунта Кана“, находящ се в гр. Варна, Южен плаж, стопанисван от „ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ БРАТЯ ТОДОРОВИ“ ООД е установено, че на фискално устройство (ФУ) модел Tremol FP-03 с ИН ZK081519 и ФП 50147750, реализираният дневен оборот в обекта до момента на проверката е в размер на 438,07 лв., плащанията в брой са 423,10 лв., а плащанията, отчетени чрез ПОС терминал са 14,97 лв., отразена е промяна на касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, съответно 29 лв. и 357,18 лв., както и налични парични средства в касата при изброяване по опис – 135,10 лв. Констатирана е положителна разлика в размер на 40,18 лв., които е прието, че не са отразени във фискалното устройство като „служебно въведени“ суми, с което деяние е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.2.2006 г. на МФ. НП съдържа посочване, че нарушението е извършено на 15.06.2024 г., в гр. Варна и е извършено за първи път, както и че в обекта са налични още 4 бр. ФУ, на които не е установена разлика, като установеното е обективирано в Протокол сер. А № 0148661/15.06.2024 г. Постъпилото възражение срещу съставения АУАН на 03.07.2024 г. е прието декларативно за неоснователно и на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установена фактическата обстановка, описана в НП, като НП е отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

РС - Варна приема, че предвид разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според която извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, в АУАН и в НП липсват обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен нарушението, вменено на дружеството. Районният съд констатира, че не са изложени факти, които да сочат на какво се дължи положителната разлика, която не била отразена като „служебно въведени“ суми, съответно, че тя не е резултат от реализирани продажби. Позовавайки се на показанията на актосъставителя, извършил проверката на място, районният съд изтъква, че свидетелят въобще не е изследвал въпроса на какво се дължи разликата, в частност дали е резултат от неиздадени касови бележки. Направен е извод, че така установеното нарушение на процесуалните правила е съществено и е достатъчно основание за отмяна на НП, т.к. води до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и при какви приети за установени факти. На следващо място въззивният съд посочва, че за да се приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС, следва да са посочени и факти, дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи, каквито факти липсват в обжалваното НП, а установяването на факти, отнасящи се до съставомерните признаци на нарушението едва в с.з. е недопустимо, т.к. същите следва да фигурират в НП, а и съдът не следва да подменя волята на административнонаказващия орган, която следва да е ясна и категорична.

Районният съд е обосновал неоснователност на възражението на наказаното лице за издаване на НП след изтичане на твърдения давностен срок за налагане на наказание, предвиден в нормата на чл. 52 ЗАНН.

Формиран е от въззивната инстанция и извод за материална незаконосъобразност на НП, като е отбелязано, че събраните доказателства не сочат по безспорен и категоричен начин на извършеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Прието е, че единственият безспорно установен факт е наличието на положителна разлика в размер на 40,18 лв., обаче на какво се дължи тази разлика не е установено по безспорен и категоричен начин. Районният съд посочва, че свидетелят Г. заявява, че изобщо не е изследвал този въпрос, а събраните доказателства досежно този факт са противоречиви – според лицето, съставило описа, разликата е от бакшиш, което лице – свидетелката К., обаче се установява, че е управител на заведението и не отговаря за въпросната каса (отговорник е бил пом.-управителят), както и че свидетелката е заявила, че заведението е било пълно, че е била притеснена, че до момента на заведението са били правени много проверки, но подобен случай не е имала и не е знаела какво трябва на напише и й е било подсказано да напише бакшиш, както и че свидетелката заявява, че всъщност разликата е от грешка при фактическото извеждане на пари от касата в предходен момент и отразяването на това извеждане на ФУ (отразени били повече пари от действително изведените). Районният съд заключава, че доказателства, които да установяват на какво се дължи разликата в касата, в частност, че тя не се дължи на нерегистрирани продажби, по делото липсват, поради което обвинението, повдигнато на въззивното дружество е прието за недоказано.